fund sliven

Switch to desktop Register Login

В света на старите текстилни занаяти

Скъпи приятели, през месеца стартираме инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“, посветена на старите текстилни занаяти. В публикациите ще ви запознаваме с интересни факти за предметите за предене и тъкане, включени в книгата на Дора Куршумова „Пътешествието на вълнената нишка“. Книгата представя по оригинален начин срещата на 9-годишната внучка на авторката със старите занаяти и предметите, които са използвали в миналото тъкачките и килимарките. Изданието включва интересни приказки, информация за предметите за предене и тъкане, любопитни факти, пословици и гатанки, както и неписания правилник на предачките и тъкачките, предаван от поколение на поколение.

Днес ви запознаваме с дарака и неговите магични сили.

ДАРАК

Даракът се използвал за влачене на вълна. Правият дарак се състоял от дървена трапецовидна рамка с два реда, отвесно поставени по средата на горната му основа зъбци. Вълната се влачела, като снопчетата й се набивали отвесно с две ръце и се изваждали отстрани. Понякога жената, която влачела вълна, напъхвала краката си в отвора на дарака, за да го обездвижи, и така можела продължително време да обработва голямо количество вълна. Слагала от едната си страна кош с изпрана вълна, а от другата страна събирала вече извлачените нишки. Влаченето ставало по следния начин:

Магични сили на дарака

- смятало се, че даракът притежава магическа сила. Той участвал в ритуалите за баене против уроки, разваляне на магии, против уплаха и лоша среща;

- урочасано дете се бодвало със зъбците на дарака и се изцерявало;

- магия се разваляла, ако пострадалият пие водата, в която са умити зъбците на дарака, и с нея си измие лицето;

- на Вълчите празници се връзвал даракът, за да бъдат вързани устите на вълците през годината.

За мързелива жена народът е рекъл: ”Пет месеца – пет дарака, кога ги е извлачила горката?”

Гатанки за дарака

Два се попа за брадите дърпат.

Брада има, поп не е, рога има, вол не е.

Имам си един баир, от едната страна сняг пада, а от другата - град бие.

Във всяка публикация ще ви представяме и по една приказка от книгата „Вълнени приказки, изпредени и изтъкани от бабата на баба ми“ на Дора Куршумова. Книгата съдържа 28 увлекателни приказки, разделени в 4 глави: „Господюви приказки”, „Царюви приказки”, „Хорски приказки” и „Приказки за страховити гостенки”. Всички приказки са свързани тематично с килимарския занаят.

 

КАК ГОСПОД НАУЧИЛ ЖЕНАТА ДА ТЪЧЕ

Преди хиляди години, когато Господ бог ходел между хората, минал през едно село. През прозореца на последната къща видял една жена да тъче черга на стан. Тъкачката прекарвала совалката от десния край до левия, после късала конеца и пак правела същото – от десния край до левия. Така тъканта ставала рехава, а краищата й целите били в накъсани конци. Влязъл Господ в стаичката със стана и казал:

- Недей така, жено, не късай конеца, ами хвърли совалката първо отдясно наляво, после пак отляво надясно, само натисни педалите на стана да се кръстосат нишките!

Започнала да тъче жената, тъй както я посъветвал Господ, и се убедила, че по- стегната става чергата и по-бързо се тъче. Не губела време да къса преждата и така по-малко прежда отивала за тъкането. Минали няколко месеца. Господ се преобразил като обикновен старец и пак минал край къщичката, да види дали тъкачката се е поучила от съвета му. Надникнал през прозорчето и видял жената зад стана да тъче, тъй както я посъветвал. Влязъл в стаята и попитал:

- Кой те научи, жено, тъй да тъчеш?

- Сама съм се научила, човече, винаги така съм тъкала!

Ядосал се Господ на лъжовната тъкачка и отсъдил:

- Ако лъжеш, жено, непрестанно да тъчеш и на рамо да не слагаш изтъканото!

Оттогава тъкачките на черги бавно ги изтъкавали и на земята ги постилали.

 

Инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 30

Започна „Приказно лято 2020“

На 2 юли се проведе първото занимание от инициативата "Приказно лято 2020". В прохладна квартална градинка, която се превърна в арена за приключения, се състоя и първият за тази година лов на „съкровищата на лятото“. Мотото на заниманието бе „Прекрасните животни от цирка“. Въоръжени не с лопати, а с добро настроение, децата се забавляваха и научиха нови и интересни факти.

Всяко дете получи парче от пъзел и трябваше да изпълни определена задача, свързана с животните. Ребуси, кодове и въпроси бяха скрити сред тревата, спотайваха се зад цветята или висяха по дърветата. Развихри се и битка между отборите кой ще отговори на най-много въпроси. Някои от тях наистина поизпотиха малките откриватели. Накрая децата научиха повече и за естествените местообитания на екзотичните животни, след като подредиха заплетен пъзел, включващ животни от целия свят.

Поуморени, но заредени с нови знания, малчуганите с нетърпение очакват следващия епизод на Приказното лято.

Инициативата „Приказно лято 2020“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 40

„Седмично вкусно пътешествие”: Сметни, сготви, спести!

  Мили приятели, „Вкусно пътешествие” продължава! В настоящата „извънредна” ситуация, решихме да ви предложим едно икономично, но и вкусно пътешествие сред забравените гозби на нашите майки и баби. Ще се убедите, че не е трудно и скъпо да се храним здравословно, сезонно и регионално! Опитайте!

    

Малко след началото на 2020 г. светът се изправи пред неочаквано предизвикателство. Наред с тревогите за здравето, икономиката и бъдещето, неминуемо промяна настъпи и в ежедневието на всеки един от нас. А защо да не погледнем от друг ъгъл на създалата се ситуация? Не е ли най-подходящото време да потърсим старите готварски тефтери, да започнем да готвим повече вкъщи и в крайна сметка да намалим излишните харчове за храна? А спестените пари да използваме за нещо мечтано. Ако надникнем в традиционния български бит, ще открием че рецептите всъщност не са толкова трудно приложими в съвременни градски условия, че са евтини, но пък в голямата си част здравословни.

  

Традиционният бит на българина е семпъл, лишен от излишества и придържащ се към традициите. Ето защо дълбоко назад в историята на храната по нашите земи не може да се открие нито лукс, нито експериментаторство в ежедневната домашна кухня. Смисълът на храненето е питателната храна, а луксът и разнообразието е излишна суета. В нашето общество от онова време спестовността е ценност, пилеенето на средства и угаждането на стомаха – грях, така че най-важното за храната е нейното количество и питателност.

Ежедневното меню е непретенциозно, сезонно и географски определено. От там и забравените в днешни дни множество чорби и яхнии – предимно със зеленчуци, малко или съвсем без месо и мазнина.У българина от онова време липсва средиземноморското отношение към храната и виното, липсва насладата от готвенето и яденето. Въпреки това българинът цени добрата трапеза, но ... на празник. В делничен ден храната дава сила за работа, а на празник – и храната е празник. Храната е била необходимо средство за оцеляване, а не самоцел. Делничната храна, проста и еднообразна, не е изисквала много пазаруване, а въображението при готвене се изчерпвало с комбинирането на наличните съставки в градината /или избата./

 

Общо взето менюто е било подчинено на представите, че най-важното ядене е вечерята; каквото има вкъщи по това време на годината, това се готви; зеленчукът е леко ястие, а пълният стомах кара на дрямка. Домашните животни се колят само по определено време и като цяло месо се яде рядко. Освен, че животните са били стока, постът се е съблюдавал стриктно. Като изключим големите църковни пости, почти във всяко семейство средите и петъците са били постни дни. Разбира се тук икономическият фактор, може би надделява над чисто религиозния. Наблягало се на варивата, на зеленчуците, на чорбите и така се пестяло от месо, яйца, сирене и масло.

  

Въпреки ограничената от съвременна гледна точка консумация на животински продукти, естествено формираната кулинарна традиция на българина учудващо е осигурявала балансирано и рационално хранене. Изобилното присъствие на зърнени храни, на зеленчуци и плодове, на бобови растения и ограничаването от високомаслени храни, е в основата и на съвременните разбирания за здравословно хранене.

  

Най-важната и основна храна на българина и до ден днешен е хлябът. Поради ограничените възможности за съхранение, млечните произведения и яйцата не били винаги достъпни и все пак се консумирали много по-често от месото. В традиционните общества отглеждат животни като източник на продукти и печалба, а не за ядене. В допълнение и църковният календар е изхвърлил месото от голяма част от дните в годината. Споменахме вече, че животните се колят само по определен повод – например овца се колела на сватба, на смърт, на събор; прасе – на Коледа; пиле – на Петровден; други домашни птици – за гостенин и т.н. Месото е било ценен продукт и винаги се готвело предвидливо – задължително първо се е правела чорба, а закланото животно грижливо се разфасовало и се съхранявало за напред.

  

Зеленчуците и варивата, както и отчасти плодовете, са вторият по важност елемент в храната по нашите земи, след хляба. Като традиционно за местни зеленчуци са се смятали лук/и праз/, пипер, зеле и краставици, както и всякакви зелении. Макар доматите и картофите да навлизат в менюто по-късно, те стават неотменна част от него. Посредством варивата /боб, леща, грах, нахут/ пък се набавяли така необходимите в ежедневието хранителни вещества. Традиционните плодове са ябълката, сливата, крушата, вишната и черешата; на някои места прасковата и кайсията и разбира се любимите десертни плодове – дини и пъпеши.

  

Вече стана дума, че по отношение на технологията на приготвяне най-разпространените ястия са били чорбите и яхниите, по-рядко печените в тава гозби и целите печени меса, а тестените изделия са преобладавали значително пред десертите в днешния им вид.

  

Колкото до ежедневния режим – храненията са три: закуска, обяд и вечеря. Най-традиционната закуска /за тези, които закусват вкъщи, а не тръгват веднага по дела/ е обичаната попара. Тя може да е постна – залци хляб, накиснати в топла вода или чай с малко мед или блажна – с мляко и сирене. Съставът й от начупен хляб, който е осигурявал необходимите калории за сутринта, мляко и сирене като източник на белтъчини и подсладена за енергия, попарата е била „супер” закуска. Обядът нерядко е представлявал „сандвич” от хляб и лук /може и сирене, ако се блажи/ или сланина. Тъй като нерядко се обядвало на полето, храната трябва да е преносима и лека, за да продължи работата и следобеда. И накрая вечерята остава най-важното и обилно ядене за дена – тогава всички са си у дома. На вечеря задължително е имало нещо готвено, а при по-заможните семейства – чорба, готвено, туршия, плодове.\1\

    

След като надникнахме най-общо в ежедневните традиции, свързани с храненето на българина, ще се опитаме да приложим рецептите в съвременни градски условия, като разбира се ги коригираме леко.

И така, стартираме през лятото – най-благодатният сезон за постни гозби, пресни плодове и зеленчуци. В традиционното общество лятото е времето на курбаните – почти на всеки по-голям летен празник – Петровден, Илинден, Голяма Богородица, са се правили или общоградски или семейни курбани и се е намирал повод да се хапне овче или пилешко месо. Като се добави и усилената кърска работа, не е чудно, че лятното меню изобилства от леки и предимно зеленчукови ястия.

Предлагаме ви едно „постпандемично” седмично меню – евтино, леко и здравословно, вдъхновено от старите кулинарни тефтери.

 

Понеделник: - Закуска

Обяд : пилешка чорба - като използваме само част от свареното пиле;

Пилешка чорба /Сливен/

Продукти: пилешко месо /фенер, бяло месо и дреболии – сърце, джерка/; 1 чашка от 150 мл. ориз; 2 с.л. брашно; 1 жълтък; 1 чашка от 150 мл. олио; 1 к.л. червен пипер; 2 с.л. оцет; джоджен /гюзум/ и черен пипер по желание.

Приготвяне: Месото се сварява в подсолена вода. Преди окончателното сваряване, в бульона се прибавя измитият ориз, за да бъде окончателно сварен, когато е готово месото. Отстраняват се кожи, кости и хрущяли и се нарязва на малки кубчета. В малък тиган се слага олиото и в него се запържва леко брашното. Прибавя се червеният пипер и постепенно запържената смес се разрежда с части от бульона, а когато стане гъста каша, тя се прибавя към останалия бульон. Жълтъкът се разбива с оцета в отделен съд, към него се прибавя по малко от горещия бульон, и след като се разбърка, се смесва с останалия бульон в тенджерата. Прибавя се нарязаното пиле и се подправя с дребно нарязан пресен джоджен или със стрит сух. При сервирането може да се сложи резенче лимон и черен пипер.

Вечеря: тиквички яхния

Тиквички яхния /Мечкарево/

Приготвяне: Запържва се една глава лук, нарязан на дребно, в мазнина. Прибавят се две тиквички, нарязани на кубчета и предварително посолени. Когато тиквичките омекнат и започнат да пускат кашичка, се слага червен пипер и се запържва, а после се налива 1 л. прясно мляко. Оставя се да поври до 10 минути. Поръсва се с магданоз и пресен копър.

Вторник: - Закуска

  

Обяд : Бахчеванска чорба

Бахчеванска чорба /Жеравна/

Продукти: 150 г зелен фасул; 2-3 пиперки; 200 г домати; 200 г картофи; 100 г кромид лук; 6-8 зелени сливи или джанки; 50 мл растително масло; джоджен; чубрица; магданоз и сол на вкус

Приготвяне: Нарязаният на филийки лук и нарязаният на парчета фасул се задушават в мазнина и малко вода до омекване. Заливат се с вряла вода, посоляват се и се варят 20 минути. Прибавят се нарязаните на дребно картофи, пиперки и домати, джанките и джодженът. След сваряването чорбата се сваля от огъня и се поръсва със ситно стрита чубрица и ситно нарязан магданоз.

  

Вечеря: кавърма с пиле - използваме останалата част от пилето;

Каварма с пиле /Сливен/

Ситно нарязан лук се запържва в олио до златисто. Прибавят се късове от пилето. Объркват се леко, прибавя се червен пипер, размива се кашица от 1 лъжица брашно и вода, осолява се и се прибавя вода или сос от бульона. Вари се на тих огън, накрая се натрошава чубрица.

Сряда: - Закуска

  

Обяд: салата от лук по чорбаджийски - но без яйца, тъй като обикновено се пости; и студена зеленчукова супа – няколко зрели домати се обелват и се пасират заедно с две-три краставици, една кофичка кисело мляко /в постни дни може да се замени с накиснати във вода филийки/, няколко скилидки чесън и подправки по желание.

Салата от лук по чорбаджийски /Сливен/

Продукти: 5-6 глави лук; половин ч.ч. орехови ядки; 2 яйца; 3 с.л. растително масло; 2 с.л. оцет; половин връзка магданоз; сол на вкус

Приготвяне: Изпеченият във фурна лук се почиства от люспите и се нарязва на филийки, които се подреждат в чиния и се поръсват със счуканите орехови ядки, нарязаните на кубчета твърдо сварени яйца и ситно нарязания магданоз. Салатата се посолява и се полива с растително масло и оцет.

  

Вечеря : боб в гърне

Боб в гърне /Жеравна/

Продукти: 1 глава лук; боб; сол; брашно; черен пипер; клонче чубрица; една сушена пиперка /може и прясна/

Приготвяне: Нарязаният лук и бобът се пускат в гърнето, пълно с вода, и се слагат 1 с.л. олио и пиперката. Вари се на бавен огън. Когато бобът се свари, се прави запръжка от малко олио, 1 с.л. брашно, черен пипер и сол. Слага се и чубрицата и се оставя да поври още малко.

Четвъртък: - Закуска

  

Обяд: таратор

Таратор по стара сливенска рецепта

Продукти: 2-3 краставици; 500 г кисело мляко; 7-8 скилидки чесън; 4 с.л. растително масло; половин ч.ч. орехови ядки; 1 връзка копър; 1 ч.л. сол

Приготвяне: Към разбитото кисело мляко се прибавят предварително счуканите заедно с чесъна орехови ядки, нарязаните на ситно краставици, растителното масло и солта. Сместа се разбърква и се разрежда със студена вода. При поднасяне се поръсва със ситно нарязан копър.

Вечеря: тиквички с ориз – запържваме една-две глави лук в малко растителна мазнина, добавяме нарязани на кубчета около половин килограм тиквички и чаена чаша ориз. Запържваме за кратко, изсипваме в тава и добавяме около три чаени чаши вода. Печем на 200 градуса, докато водата се поеме. Подправките са по желание.

Петък: - Закуска

  

Обяд: доматена каша

  

Доматена каша /Жеравна/

Нарязва се лук, задушава се с мазнина, посолява се. Нарязват се 2 пиперки, задушават се и те при лука, може да се сложат и малко моркови, след това доматите /на 2 пиперки се слагат 4 средно големи домата/. Доматената каша носи много миризми: чубрица, магданоз, гюзум, червен и черен пипер. Брашното се слага накрая, размито в студена вода.

Вечеря: яхния от зелен фасул - бобът се начуква предварително леко в хаванче, докато обвивката му леко се понапука. В 3-4 лъжици олио се задушават лук, морков, сладка чушка. Ястието ври до готовност. 10 минути преди да се свали от огъня се слага сол на вкус. Накрая се прави запръжка.

Събота

Закуска: пържени филийки - почивните дни май са единствените подходящи за семейна закуска

Пържени филийки /Сливен/

Прави се гъста кашичка от яйца, вода, малко сол, хлебна сода и брашно. Филийките хляб се разрязват на две и всяка половинка се потапя в кашичката. Пържат се в тиган, докато филийките се зачервят и от двете страни. Консумират се с кисело мляко или сладко.

Обяд: бърза манджа

Бърза манджа /Божевци/

Продукти: 2-3 изпечени и обелени чушки; 2-3 домата; 2-3 с.л. масло; 1 ч.ч. прясно мляко; сол

Приготвяне: Сгорещява се олиото и се прибавят нарязаните домати да се изпържат. След това се прибавят и нарязаните обелени чушки. Изпържват се добре и се прибавят млякото и сол на вкус. Поръсва се с магданоз.

Вечеря: попска яхния с картофи

Сливенска попска яхния с картофи

Задушават се 2-3 глави лук. Като омекне лукът, се слага малко сол, 3-4 скилидки чесън, нарязани на по-едро, прясна чурбица. Около килограм и половина картофи се добавят след омекването на лука. После се слага и вода на око, като се внимава ястието да не стане чорбаливо.

Неделя

Закуска: катми

Катми /Николаево/

Продукти: 4 яйца; 1 мая; 1 л. сол; 1 кг брашно

Приготвяне: Замесва се рядка кашица с 500 мл вода. Оставя се да втаса и след 1 час катмите се изпичат на сач. След изпичането се мажат с мас от двете страни. Консумират се със сирене или намазани със сладко.

Обяд: кавърма с картофи

Каварма с картофи /Сливен/

Ситно нарязан лук се запържва в олио до златисто. Нарязаните картофи /на четвъртинки или филийки/ се объркват със запържения лук. Прибавя се лъжичка червен пипер. Размива се лъжица брашно със студена вода и се излива върху картофите. Ври на слаб огън. След като поврат картофите, се слагат сол и натрошена чубрица. Ври до сваряване на картофите.

Вечеря: миш-маш – нарязани на парченца печени пиперки се задушават в малко олио, заедно с нарязан на ситно лук. Прибавят се подправки по желание. След това се слагат два настъргани домата и се оставя да къкри на слаб огън десетина минути. После към сместа се прибавя смес от 250 г натрошено сирене и 3-4 яйца.

Какво ще ви е нужно за една седмица:

Лук – около 2.00кг.

Орехи – около 0.200гр.

Олио – 0.500мл.

Зелен фасул – 1.00кг.

Чушки – 1.500кг.

Домати – 2.700кг.

Картофи – 2.800кг.

Едно цяло пиле

Ориз – 0.400гр.

Брашно – 0.300гр.

Яйца – 25 бр.

Краставици – 1.00кг.

Кисело мляко - 1.00кг.

Чесън – 0.250гр.

Прясно мляко – 1.250л.

Боб – 0.250гр.

Тиквички – 1.00кг.

Сирене – 0.250гр.

Общо: 48.00лв.

 

Забележки:

  

1. В общата сума не са включени закуските в делничните дни, тъй като обикновено се пропускат от някои членове на семейството, а понякога и от всички. Ако се придържате към традиционната супер закуска – попарата, предвидете по още 0.41ст. човек/ден за мляко и 0.34 ст.човек/ден за сирене!

  

2. В зависимост от нуждите на семейството предвидете средно по 1.05лв./ден за хляб!

  

3. В общата сума не са включени подправките /сол, червен пипер, джоджен, копър, чубрица, магданоз/ - предвидете ги, ако нямате вкъщи!

  

4. Ако ви се хапва нещо сладичко, възползвайте се от изобилието от пресни плодове

5. Цените на продуктите са актуални към 01.07.2020г. спрямо средна цена на артикулите в магазинната мрежа и Общински пазар, град Сливен

\1\ - Вж. „Колелото на живота“, Гаврилова, Р., София, 1999 г.


Част от рецептите са от кулинарните сборници „Вкусно пътешествие из Сливенския край“, издадени по едноименния проект на НЧ „Пробуда-1938“-с.Панаретовци. Проектът бе финансиран по Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен 2018”, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”.

 

Инициативата „Вкусно пътешествие: Сметни, сготви, спести“ е част от основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 46

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version