fund sliven

Switch to desktop Register Login

Разходката ни в света на хайдутите продължава

Продължава инициативата „В славните хайдушки времена“. През месеца ви запознаваме с текстове от книгата „Светът на войводата“, със съставители Дора Куршумова и Николай Бъчваров. Тя е посветена на войводите, хайдушките чети и тежкия им живот в името на свободата. Подходяща е както за деца, така и за възрастни, които искат да научат всичко за хайдушкия живот. Всички малки художници могат да оцветят черно-бялата рисунка, която публикуваме, и да я изпратят на мейла на ОДФ-Сливен: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. .

Вече ви разказахме за войводата в хайдушката чета и неговите отговорности. Днес продължаваме с клетвата на войводата и интересни факти за хайдушката дружина.

КЛЕТВА НА ВОЙВОДАТА

За верността към поетите отговорности пред дружината си войводата полага клетва:

Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на Бога да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде трикле /три пъти\ проклета душата ми“.

ДРУЖИНАТА

Новият член на дружината трябва да бъде приет, само ако бъде добре познат на някой от старите бойци, и чак тогава да се допусне да се запознае с останалите. Войводата не трябва да съобщава ятаците на дружината на новия член, докато не минат 6 месеца от постъпването му.

Провикнал ми се е, провикнал

Хаджи Димитър от Сливен,

от сливенските балкани:

„Има ли хора във Сливен,

има ли верни другари,

да носят сърца юнашки,

горе в Балкана да излязат?”

Опитът научил хайдутите, които в първите години действали поединично, че успехът зависи от обединяването на силите помежду им. Борбата с турските поробители била трудна и невъзможна за сам човек. Първоначално се събирали по двама и по трима хайдути, а по-късно започнали да формират малки дружини. Първите дружини възникнали без предварителна подготовка. Оцелелите след неравностойните схватки с турците се уговаряли да се съберат отново, когато пукне пролетта. Към тях се присъединявали нови хайдути. За всеки българин с юнашко сърце било голяма чест да бъде приет в хайдушка дружина.

Събрали ми са, събрали

дванайсет мина дружина,

с Хаджи Димитър тринайсет,

на хайдушкото сборище.

Ред по ред реч са държали,

най-подир Хаджи Димитър.

и той си реч държеше,

и на дружина думаше:

Що седим, братя, що търпим,

да вземем пушки бойлийки,

да хванем, братя, гората,

да си народа отървем.”

Хайдушките дружини най-често били с численост от 5 до 15 души. Малката дружина по-лесно се снабдявала с храна и оръжия, по-лесно можела да бъде прикривана. Понякога, когато хайдутите предприемали мащабни акции срещу многобройна потеря, се обединявали няколко дружини или привличали ятаци-помагачи. В по-късните години на хайдушкото движение се смятало, че в състава на дружината влизат три групи родолюбиви българи: действащи с оръжие хайдути, ятаци, осигуряващи информация, и ятаци, подпомагащи дружината с храна и други необходими неща.

Инициативата „В славните хайдушки времена“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 10

Разходка по пътя на вълнената нишка

Продължава инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“, посветена на старите текстилни занаяти. В публикации ви запознаваме с интересни факти за предметите за предене и тъкане, включени в книгата на Дора Куршумова „Пътешествието на вълнената нишка“. Книгата представя по оригинален начин срещата на 9-годишната внучка на авторката със старите занаяти и предметите, които са използвали в миналото тъкачките и килимарките. Изданието включва интересни приказки, информация за предметите за предене и тъкане, любопитни факти, пословици и гатанки, както и неписания правилник на предачките и тъкачките, предаван от поколение на поколение.

Вече ви представихме информация за дарака и неговите магични сили. Днес продължаваме с представянето на други предмети за предене – хурка, вретено и къделя. Ще надникнем и в неписания правилник на предачките, предаван от поколение на поколение. Приготвили сме ви и народни пословици и гатанки, както и приказката „Невръстните предачки“.

ХУРКА, ВРЕТЕНО, КЪДЕЛЯ

 

Хурката била ръчно издялана или стругована пръчка с дължина от 85 см до 1 метър. Най-често срещаният вид хурка била къжеловидната, която била със сравнително малък конусовиден къжел. Понякога приготвяли хурката от клонка с няколко разклонения. Около нея привързвали къделята с ивица плат или кожа, наричана повеска. В Котленско повеската се състояла от една кожена ивица, припъстрена със синя и червена кожа. Широчината й първоначално била около 10 см, а дължината - 80-90 см, и накрая завършвала с посребрено чиренче.

Къделята се оформяла от снопчета извлачена на дарак вълна, които се събирали на пластове и после - на руло. Най-долният пласт се издърпвал леко и се усуквал отгоре. В единия край се придърпвала малко вълна и със слюнка се засуквала, като се въртяла в шепата на ръката, докато се получи пъпче, което не позволява на къделята да се развива. Така приготвените къдели се прибирали в кошници или торби, готови за предене.

Същинското предене се извършвало така: жичките се източвали на обикновено вретено, утежнено понякога в долния край с дървен конусовиден прешлен. Котленските „писани хурки” били дебели около един пръст и били изработени от дряново дърво. На дървената пръчка овчарите изрязвали с тънко ножче мънички триъгълничета и колелца, които после запълвали със сребро. Най-горе хурката завършвала със запълнено със сребро кръстче. На 20-25 см от горния край издялвали изпъкнало колело, което по-късно служело за закрепяне на къделята. Хурките в Жеравна били с особено красива украса. Вдлъбнатините на дърворезбата допълвали с блясъка на метал чрез разлят разтопен калай. За да не си плюнчат пръстите, при преденето предачките в Жеравна ползвали клечка с навита на нея вълна, наричана „кихцъ”. Кихцъта се натапяла в коларския катраник. Катранът служел на предачката да си мокри палеца и показалеца, за да може да върти вретеното и то да не се плъзга.

Вретеното служело за навиване на вече изпредената прежда. То било стругована или ръчно издялана дървена пръчица с конусовидни краища, единият от които /долният/ бил силно заострен, а другият имал издатина-пъпка, на която се заклупвала запредената нишка. Дължината му била около 25-30 см. Формата на вретеното спомагала за бързо и продължително кръгово движение, използващо напрежението при усукване на конеца. Долният му край се утежнявал със специално приспособление – прешлен с кръгла или конусовидна форма, изработена от глина или камък.

Из неписания правилник на предачките, предаван от поколение на поколение

 

- ако в къщата имало болен от шарка, вълна не се пипала;

- вълна не се перяла и не се пипала във вторник, защото бил лош ден и било на сбъркотия;

- остриганата вълна не се перяла, ако не са минали 7 дни от стрижбата, защото дотогава била още жива;

- вълнена прежда на лампа /вечер по тъмно/ не се пресуквала, за да не стане въртоглаво стадото;

- женен мъж не трябвало да прави хурка. Хурка правели само ергените;

- хурка в огън не се горяла. Хурка не се и чупела, че било грехота;

- когато жената починела, хурката й не трябвало да остава в къщата. Погребвали я заедно с хурката, на която имало надяната къделя и запредено вретено, за да преде и на оня свят;

- ако мъж се оженел за втори път, хурката на първата му жена не трябвало да остава в къщата. Двамата, заедно с новата невеста, я счупвали на прага на къщата и я хвърляли в реката да я отнесе водата;

- традицията повелявала хурката да бъде направена от явор, ясен, бряст или габър;

- хурката имала сили да пази младите жени - да не ги залюби змей и да не ги устрелят самодивите;

- хурката предпазвала от лоша среща, от магии и лоши очи. Затова младите жени, тръгвайки към място, на което ще срещнат много хора, винаги били с хурките си, за да могат да предат и там;

- лошо било да се удари човек с хурка. Удрянето на дете с хурка било равносилно на най-тежката клетва и детето се разболявало. Удрянето на мома с хурка предвещавало, че тя ще налети на лош мъж или на лоши свекър и свекърва;

- на Бъдни вечер вретената не трябвало да се оставят празни, защото празна щяла да е и къщата. От Коледа натам не се предяло;

- с катрана от кихцъта мажели челото на дете или млада жена против уроки и лоша среща;

- обредните хлябове се шарели с вретено;

- при баене против уроки и разваляне на магии ползвали пълно вретено;

- на Антоновден, Атанасовден и Свети Харалампий вълна не се пипала, за да не се разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Хората вярвали, че чумата спи във вълната;

- на Петковден не се работело с вълна, за да не се оплетат в пъпната си връв неродените животни;

- от Петковден до Димитровден вълна не се пипала;

- на Вълчите празници вълна не се пипала, за да не нападат вълците овцете;

- на Света Катерина вълна не се пипала, за да не запали огън къщата;

- не се предяло на следните празници: Честни вериги, Първи март, Еремия, Вълчите празници и на стара месечина /когато полумесецът е обърнат надясно/;

- не се предяло на Трифоновден, за да не ровят къртиците по нивите;

- не се предяло на Благовещение, за да бягат змиите от къщата. Момите не трябвало да предат на този ден, за да не разгневят самодивите и те да разболеят момците;

- от Великден до Спасовден не се предяло, за да не оглушеят хората от къщата;

- на Свети Вартоломей не се предяло, за да не станат близките въртоглави или щурави;.

- на Макавей /1 август/ не се предяло, за да не нападат вълци и мечки стадата. Вярвало се още, че ако се преде на този ден, пръстите ще се претрият.

- на Петковден не се предяло, за да не остават белези по агнетата;

- на Варвара жените не предяли, за да не дойдат беди по добитъка;

- на Света Ана не се предяло, за да се раждат женски агънца и да не окуцяват домашните животни;

- от Игнажден до Коледа бременните и младите жени не предяли в знак на почит към Богородица, и за да зачеват и раждат леко;

- във вторник и вечерта срещу сряда жените не предяли, за да не си изгорят децата;

- срещу петък не се предяло против очебол и за да са здрави мъжете в къщата. Ако жена предяла в петък, се смятало, че Света Петка ще я накаже;

- вечерта в събота срещу неделя и в неделя не се предяло.         

Народните пословици за преденето и свързаните с него пособия

„Колко мъка вижда хурката, дорде напълни вретеното!”

„Галена жена хурка не преде!”

„Останала Пена без вретена!”

„Весело сърце – хурка преде!”

„Сетила се хурка за къделя, то било срещу неделя!”

„За вълна тръгнал, остриган се върнал!”

Гатанки за хурка, вретено, къделя и предене

Майката сиромашее, детето богатее. /хурка и вретено/

Кравата е на планината, телето – на полето. /хурка и вретено/

Кравата е на баира, телето е на чеира и пак се насуква. /къделя и вретено/

Козата в планината, ярето в долината и пак се насуква. /къделя и вретено/

Чорлава майка, пъргаво чедо. /къделя и вретено/

От една купа сено три кобили ядат. /пръсти и къделя/

Пет телета от една копа ядат и докато не я свършат, не спират. /пръстите и къделята/

Горе и долу слиза, тумбачето му по-голямо става. /вретеното/

НЕВРЪСТНИТЕ ПРЕДАЧКИ

- Бабо, наистина ли жените никога не оставяли хурката и вретеното?

- Всички жени в семейството, ходейки до нивата и по двора или приседнали вечер до огнището, не изпускали никога хурката и вретеното. Така най-често изпълняваната дейност от жените в миналото била изпридането на вълнената нишка. Малките деца, чедо, израствали с тази гледка. Момиченцата от рано били приучавани, че като пораснат, и те като майките и бабите си трябва да се научат да предат. Мома, която не може да преде, била порицавана от всички в селото, не я викали по седенките и никоя момкова майка нямало да я поиска за снаха.

- Значи малките момиченца също са можели да предат, така ли?

- Още ненавършили 6 години, женските рожби започвали да помагат в домашните занятия. Първо се включвали във влаченето на дарак, в намотаването на прежда с мотовилка, навиване на кълбета на масури, усукване на конци. От 7-годишна възраст момиченцата започвали да опитват да въртят вретеното и да изпридат вълнена нишка. Гледали как майките им държат хурката и повтаряли движенията на бързите им пръсти. Най-напред им връчвали по една клечка, вместо вретено, и пръчка, вместо хурка. Като се научели да изпридат нишка, им давали вретено и ги учели да завъртат около него вълнената прежда. Част от изпреденото било тънко, останалото - дебело, но така продължавали, докато се научат да държат както подобава хурката, да въртят правилно вретеното, ден след ден се учели да изтеглят плавно и да стискат пръстите си, така че да изпридат равна и добре усукана тънка нишка.

- И сигурно едва тогава им подарявали тяхна хурка, нали?

- Да, чак тогава получавали собствена истинска хурка, направена от някой сръчен мъж от семейството. Внимателно избирали деня за първото истинско запреждане. Подходящи били дните понеделник или четвъртък. Тях смятали за „леки” дни. Най-добре било да е при пълнолуние. Както била пълна месечината, така щели да се пълнят вретената, завъртяни от бъдещата предачка. Първата къделя трябвало да е бяла, за да е бял животът на момичето, да е здраво и хубави работи да се случват. Прикрепяли къделята на хурката с червен конец или червена повезка, срещу лоши очи.

- А кога са започвали да предат – сутрин или вечер?

- Запридането ставало при изгрев слънце. Първата къделя била избирана да е по-малка, за да се изпреде цялата до залязването на слънцето. Плашели момиченцето, че ако не изпреде до вечерта цялата къделя, майка му ще се превърне в крава. Първото вретено, напредено от малката мома, било развивано от майката. Носела го на воденица и го хвърляла в бързата вода, за да бъдат бързи пръстите на предачката, като водата, въртяна от воденицата. На някои места, където реката била по-близо, пускали преждата от първото вретено във водите и благославяли: ”Като река да върви преденето.” Сродници и съседки благославяли: ”Както бързо тече водата, тъй бързо да преде момата!” и „По вода да й върви!”. Следващото вретено майката втъкавала на стана и наричала: ”Да й върви, да седи у дома, да тъче, да преде, от нищо да не се плаши!”

Радостта на малкото момиче била безгранична. Писаната хурка показвала, че тя вече не е дете, а бъдеща мома. С желание придърпвала трикракото столче и се намествала при опитните предачки в семейството. Те я поощрявали, понякога похвалвали, а друг път поучавали. Дните на малката предачка започвали да се осмислят.

- Можели ли са да гадаят за бъдещето на малкото момиче по изпреденото от него?

- Понякога към малката мома отправяли закачки, свързани с начина на навиване на изпредената вълна върху вретеното. Така тя научавала, че ако навива в горния край на вретеното, ще свърже живота си с момък от горната махала, ако повече прежда се суче в долния край - ергенът ще е от долната махала, а ако е в средата - от центъра на селото ще е женихът. Ако наприда дебели вретена - едър момък ще да е избраникът й, а ако вретената са малко пълни - дребен ще е ергенът. Ако нишката, която изтегля от хурката, е дълга, момата ще се задоми надалече, а ако е къса - по-наблизо. Ако пък се случи вретеното да е пръснато, не добре навито – изсухлен ще е мъжът й, цървулите му ще падат, навущата му ще се развиват. Ако вретеното е навито стегнато – сербез момък ще я поиска.

Така неусетно малките момиченца се превръщали в малки моми и чакали деня, в който ще ги пуснат да идат на седянка, за да покажат уменията си пред другите моми, а може и ерген да си харесат, пък и той да ги хареса…..по преденето и още нещо…

Инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 41

Разходка в света на хайдутите

Скъпи приятели, през месеца стартираме инициативата „В славните хайдушки времена“. Ще ви запознаем с текстове от книгата „Светът на войводата“, със съставители Дора Куршумова и Николай Бъчваров. Книгата е посветена на войводите, хайдушките чети и тежкия им живот в името на свободата. Подходяща е както за деца, така и за възрастни, които искат да научат всичко за хайдушкия живот. Всички малки художници могат да оцветят черно-бялата рисунка на войвода, която публикуваме, и да я изпратят на мейла на ОДФ-Сливен: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. .

Днес ще ви разкажем за войводата в хайдушката чета и неговите отговорности.

РОЛЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВОЙВОДАТА В ХАЙДУШКАТА ЧЕТА

Войвода наричали водача на хайдушката дружина. Той притежавал най-голяма смелост и имал най-голям опит. Думата му била закон за всички. Негова задача била да се грижи за хайдутите от дружината, да бъде строг водач и справедлив съдник. Освен многобройните си задължения, определени в правилата на дружината, при нужда той подпомагал и със съвет на останалите и понякога дори успокоявал вълненията им.

Ето на какви условия трябвало да отговаря хайдутинът, който ще бъде избран за войвода на дружината:

- да познава околността, да знае къде може да установи бойците при дъждовно или студено време. Да познава пътеките, кладенците и пещерите в района на действие на неговата дружина;

- да осигури оръжия и боеприпаси за всички бойци от дружината;

- подпомогнат от байрактаря на дружината, да обучи хайдутите да държат пушките си правилно и да бъдат облечени така, че облеклото им да не пречи при големите преходи и по време на битките;

- да научи бойците да владеят отбрана с помощта на нож;

- да покаже на всеки момък как да разглобява и почиства пушката си, а после бързо да я сглобява;

- да обучи момчетата да си правят фишеци, съобразно с вида на пушките, които използват. Да следи за икономия на фишеци;

- при условие, че е осигурил по-голямо количество барут и местоположението на дружината позволява, да обучи бойците да бият точно и бързо на нишан;

 

- да обедини дружината си с цел да бъдат преследвани турските потисници и да им се отмъщава за злините, причинени на българския народ;

- да наказва предателите, без да им дава възможност за откупуване или намаляване на наказанието, вследствие на молби;

- при получаване на сведение за народни предатели, да бъде предпазлив. За да не бъде подведен от клевета, информацията му трябва да бъде проверена, преди да се пристъпи към наказанието на виновните;

- да пази дружината си от маловажни и ненужни сражения, за да не хаби силите на бойците, тъй като при всяка битка има жертви и ранени. Предпазливо да избира подходящо място за сражение, и когато е сигурен в надмощието на хайдушката дружина, да я води на бой;

- бойците също трябва да пазят войводата си, тъй като, ако падне в битката, остават без човек, който ръководи действията им;

 

- да осигури храна за дружината и да съблюдава икономичното й потребление;

 

- когато преминават покрай река или поток, да не разрешава на момците да пият много вода, за да не ходят много често по нужда;

 

- при разполагане на дружината на ново място, да покаже на хайдутите откъде има опасност от вражеско нападение. Трябва да определи мястото за ходене по нужда. Да напомни на бойците, че никой не трябва да излиза без разрешение извън обсега на стражите;

 

- да се погрижи първо за почивката на бойците, а после да определи местата на стражите. Преди всеки от определените бойци да застане на пост, трябва да се е погрижил да бъде прегледано оръжието му и да се види дали е в готовност за бързо използване;

- ако дружината се състои от 8 до 12 момъка, войводата и байрактаря са достатъчни да я ръководят и контролират. Ако надвишава 20 човека, тогава на всеки 5 момци трябва да се определи отговорник /челник/.

 

- при тръгване за далечно място войводата трябва да прецени времето, за което дружината ще стигне дотам. Да знае къде има гора и вода. Да не води два пъти на едно и също място бойците да утолят жаждата си;

 

- когато времето е дъждовно, да не води момците в местности, в които има буйни реки. Тогава преходът трябва да става по високите места, за да не може неприятелят да заварди дружината в район с дълбока вода;

- ако се случи да преминават през опасна местност, войводата трябва да призове за вниманието на бойците. Ако мястото е тясно и не може да се заобиколи, преходът трябва да бъде извършен много внимателно. Бойците не трябва да говорят или да кашлят, трябва да внимават и за съмнителни звуци;

 

- през деня войводата не трябва да води дружината по открити места, защото неприятелите могат да завардят пътя й. Ако придвижването е крайно наложително, то трябва да бъде организирано предпазливо;

- преди битка с неприятеля, войводата трябва да разположи четата си с гръб към посоката на вятъра, за не може прахът да намали видимостта пред бойците;

 

- ако времето е дъждовно и местата, през които предстои да мине дружината, може да се разкалят, войводата трябва да промени маршрута. Калта може да забави хода на бойците и да останат следи, по които неприятелят да проследи посоката на дружината. В такива случаи трябва да се избират песъчливи и каменисти места за придвижване;

- новият член на дружината трябва да бъде приет, само ако бъде добре познат на някой от старите бойци, и чак тогава да се допусне да се запознае с останалите. Войводата не трябва да съобщава ятаците на дружината на новия член, докато не минат 6 месеца от постъпването му;

 

- войводата трябва да контролира бойците да не пушат тютюн на открито място. Трябва да наложи забрана за пушене сутрин рано, до изгрев слънце и докато не падне росата, защото миризмата на тютюна може да издаде пътя, по който е преминала дружината;

    

- войводата и байрактарят не трябва да употребяват алкохол, за да бъдат винаги с бистър ум и да ръководят правилно дружината си. Те трябва да съблюдават за това и останалите бойци да бъдат трезви. Най-добре е всички да приемат правилото, че докато са хайдути, не трябва да пият никакви алкохолни питиета;

 

- войводата трябва да съблюдава отношенията между членовете на дружината, да се стреми те да бъдат добри. Да не смеят четниците да се карат и обвиняват по между си. Обидите и непристойното поведение на бойците да бъдат записвани от писаря на дружината. При разглеждане на всеки един от вписаните случаи, трябва да пристъпва с търпение. Войводата трябва да изяснява и разрешава справедливо всеки спор;

- след като събере дружина, войводата е длъжен да набави мехлеми за рани и инструменти за вадене на куршуми и разрязване на рани. Да даде разпоредба за незабавно превързване на раните на бойците, за да не настъпят усложнения. Ако раната е опасна, трябва да организира преместване на пострадалия боец на сигурно място и да осигури негов другар, който ще се грижи за него до оздравяването му;

- войводата трябва да познава звездите и промяната на местоположението им в различните части на нощта, за да може да определя посоката и да разпределя нощта за смяна на стражите;

 

- при смърт на войводата, ръководството на дружината се поема от байрактаря.

ИЗБОР НА ВОЙВОДА

Понякога опитният и смел момък повеждал другари и предварително бил определян от тях като войвода, защото вече бил доказал необходимите качества. При спор между хайдутите водачът бил определян чрез избор, вследствие на доказани качества в състезание. Мерили сили в стрелба или скок на дължина или височина. Ако имало двама еднакво добри, тогава изборът можел да стане чрез жребий.

Народна песен разказва за избора на Стоян войвода:

„Който байрака прескочи,

той ще си стане войвода.

Че си байрака забиха,

ни един се никой не нае,

байрака да си прескочи.

Стоян си скоком подскочи

и си байрака прескочи.

Че стана Стоян войвода,

на седемдесет юнака.”

В друга народна песен, която е звучала в село Кортен, Сливенско, се пее за състезание по точна стрелба:

„Да турим пръстен на бука,

по редом пръстен да мерим.

Който си удари пръстена,

той ще ни бъде войвода.

Турнали пръстен на бука,

по редом момци мерили,

мерили, не ударили.

Буйна се люто разсърди,

на едно коляно приклекна,

опъна пушка бойлия,

пуста е пушка пукнала –

от бука пръстен свалила.”

Котленска народна песен разказва за избора на Елена войвода:

„Айде барак да забийм,

на четирийсе разкрача.

На байрак пръстен ша сложим,

отдалеч ще го мериме.

Който си пръстен умери,

през него куршум прокара,

той ще ни стане войвода.

Като са байрак забили,

на байрак пръстен сложили.

Отдалеч са го мерили,

от четирийсет разкрача.

Никой не го е умерил.

Най-подир мери Еленка,

тя си пръстена умери,

през пръстен куршум прокара.

Всички са вкупом викнали:

”Аферим, моме, Еленке!

Ти ще ни бъдеш войвода.”

 

„Видрицата“ на поп Минчо Кънчев разказва за избора на войвода: “Дружина, сега ще си изберем един предводител помежду си и ще му бъдем покорни, и той ще носи името войвода. Гледайте ей това дърво, който му пресече горе върха с ятагана си, като подскочи и го отмахне и падне на земята, него щем войвода да поставим“. Всички се изреждат, никой не можал да го отсече и събори на земята, освен Кънчо от Каяджик, който малко го позакачил. Тодор извадил ятагана и като се засилил и подскочил, не то връхче, но още да било високо, щял да го отмахне. Вършето паднало и всички извикали: „Тодор е войводата ни и него ще слушаме отсега!” Целуват му ръка и му честитят.“

Инициативата „В славните хайдушки времена“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 23

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version