fund sliven

Switch to desktop Register Login

Интересна книга ни връща в миналото на Сливен

Книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни” бе представена на 24 ноември пред представители на читалищата в региона. Събитието се проведе в Арт-център „Седем”. В началото на срещата Дора Куршумова, председател на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”, сподели, че книгата е направена по нейна идея. „Книгата стана факт, благодарение на усилията на моите съмишленици. Дадох на Владимир Белов списък с определени културно-исторически и архитектурни обекти в града, той издири необходимата официална информация за тях, научи стари „клюкини”, свързани със сградите, обобщи текстовете. Димитър Михалев пък нарисува геройчето с лупата, което е на корицата и вътре по страниците. Виктория Новакова, която дотогава твърдеше, че не може да рисува, направи всички прекрасни рисунки, които са в книгата. Тази книга е една моя сбъдната мечта, и тъй като доста сгради не успяха да намерят място в книгата, най-вероятно в скоро време ще издадем и втора част”.

След представянето на книгата започна своеобразно връщане назад във времето, а почти всяка от присъстващите жени разказа свои спомени. Странно или не, но повечето спомени се завъртяха около Сливенските минерални бани и градските бани. Маринета Кирова от НЧ „Просвета 1925” – с.Мечкарево, разказа интересни неща за създаването на минералните бани край Сливен, за част от сградите в комплекса, за първото изследване на водата и т.н. Някои от жените си спомниха, че на тези бани сливенци ходели винаги с файтони, а в по-късни години – с градски автобус и доста багаж.

Особено цветни бяха детските спомени за ходенето на градска баня на Красимира Абраамян от НЧ „Дружба-1993” – Сливен: „Отивахме всички на баня, носехме си чисти дрехи и обикновено поне два часа чакахме за билети, даваха номерче на всеки и така влизахме, когато ни дойдеше редът. Преди да влезем в самото помещение, ни даваха специални налъми, поставени в хлорна вода. В помещението имаше душове и курни с топла вода. Помня, че имаше една много здрава телякиня, която ни разтриваше отгоре до долу с нашите кесийки и ни зачервяваше целите. Все се чудех откъде идва изразът: „Честита баня” и като се върнах в спомените си, намерих отговора. Всеки излизаше от банята зачервен, от тялото му излизаше пара, затова всеки, който го срещнеше на улицата, знаеше, че идва от баня. Та и оттам изразът „Честита баня”, защото хората в онези години са ходели на баня веднъж в седмицата. Много ми хареса определението за ходенето на баня на Никола Шишеджиев от книгата му „Картинки от недалечното минало на Сливен”: Банята е място за размяна на житейски опит и знания, за обсъждане на събития и за пускане на пиперливи приказки”. Днес, за жалост, я няма тази старовремешна романтика”.          

Йовка Тодорова от НЧ „Христо Ботев – 1897” – Сливен, разказа спомените си за посещението на Бабапенкината частна баня в кв. „Комлука”, за порядките там, за процедурите и др.

Жулиета Велева от НЧ Отец Паисий – 1936”, кв. „Речица”, също сподели спомени за семейно ходене на баня. Тя разказа и за къщата, в която сега се помещава Художествената галерия, за къщата срещу Виенската сладкарница, в която като дете ходила на кръжок по рисуване, за сградата на малката Езикова гимназия.

Петя Недялкова от НЧ „Христо Ботев – 1897” – Сливен, представи сградата на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович”, която се намира на бул. „Георги Данчев”. Тя сподели, че за този разказ я вдъхновила първата й детска снимка, направена на терасата на тогавашното училище по автотранспорт, в която тогава работел баща й. Недялкова разказа, че сградата е построена през 1917 година и до 1977 г. е сиропиталище. След това сираците са изпратени в Твърдица, а сградата се превръща в СПТУ по автотранспорт. През 1986 г. сградата е предоставена на отдел „Просвета” за Клуб на учителя, започва ремонт. След промените през 1989 г. сградата остава необитаема 20 години, въпреки че със заповед на културния министър Елка Константинова е предназначена за Художествена гимназия. Недялкова, която е бивш възпитаник на гимназията, разказа историята на гимназията, цитирайки покойния вече Тодор Терзиев.

Дора Куршумова припомни, че преди време фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен” организира благотворителен търг, на който бяха събрани над 5000 лв. Средствата бяха предоставени на гимназията за купуване на окачваща система и осветление за бъдещата изложбена зала на гимназията.

Цвета Христова от НЧ „Слънце 1928” – с.Гавраилово, пък говори за сградата на бившия Пионерски дом. Тя разказа кога е построена, кога е превърната в Дом на пионерите, какви кръжоци са се провеждали там, къде се е намирал първият радиоапарат, раздаде стари снимки от различни мероприятия и т.н. Тя дори прочете стихотворение за сградата от Дамян Дамянов. Красимира Абраамян си спомни, че през 70-те години е посещавала театрален кръжок и още помни как преподавателят ги е научил да падат на земята, без да се наранят.

По време на събитието Мария Павлова от НЧ „Светлина 1930” – с.Чинтулово, разказа за сградата на Регионалната библиотека, Живка Кондева от НЧ „Дружба-1993” – Сливен – за работническата опера, а Веселина Миланова от НЧ „Пробуда”, с.Панаретовци - за създаването на общинския пазар.

Приятната раздумка продължи с похапване на вкусни домашни милинки и пийване на турско кафе. След това представителите на читалищата разгледаха изложбата на Дора Куршумова „Фучила”, която е подредена в галерия „Седем”.

Представянето на книгата бе част от основната програма за месеца на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”.

Share

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version