fund sliven

Switch to desktop Register Login

Пътешествието ни по пътя на виното продължава

Скъпи приятели, продължаваме да ви припомняме интересни факти за нашия регион. Чрез няколко публикации ще надникнем в изданието „Пътят на виното в Сливенския край“, издание на ОДФ-Сливен. На страниците на този своеобразен пътеводител в света на виното в региона са представени 10 от най-големите и известни винарски изби. Изданието съдържа информация на български и английски език за развитието на всяка винарска изба, представени са и най-известните продукти на всяка марка. Книгата включва и интересни текстове за виното, за видовете съдове за вино, открити от археолозите край Сливен, легенди и древни български предания за напитката на боговете и др.

Представяме ви текста „Виното и траките“ на директора на РИМ-Сливен Николай Сираков. Текстът е включен в изданието.

Виното и траките

Писмените извори от Тракия изобилстват със сведения за пирове, често третирани от античните автори като обикновено пиянство. Редица древни писатели осмиват невъздържаността на траките по отношение на виното.

Анетей (античен автор) смята, че всички траки са пияници. Дори и тракийските жени пиели чисто вино, без да го разреждат с вода. Павсаний (съвременник на траките) специално отбелязва, че преди да влязат в сражение, траките си придавали смелост чрез виното. Разбира се, няма да се доверим на изказаното мнение от древните писатели, защото знаем, че гръцките писатели не са особено коректни спрямо своите северни съседи – траките. Честата употреба на вино при траките трябва да свържем с техния бит и традиции.

Един от начините за консумация на вино е пирът. Пирът е основна ритуална форма на социално общуване в архаичното общество. Участието в царския пир е било белег на особена милост от страна на владетеля и тази привилегия получавали само особено заслужили хора. За участие в пира е бил необходим социален ценз – принадлежност към върхушката на обществото, т.е. аристокрацията.

Пирът е кулминацията и на сватбените обреди. По време на съвместното угощение фактически настъпва помирение между двата рода – на невестата и младоженеца.

По време на пир обикновено се извършва и церемонията по коронясване на владетеля във всички древни общества.

Най-важното е, че пирът има и чисто религиозен смисъл, залог за благополучие на царя, а оттук и за целия народ. Обикновено пирът се отъждествява с жертвоприношение към боговете – отделя им се част от храната и напитката.

Свещената напитка донася дълголетие, вечна младост и безсмъртие. Виното осигурява „най-добрата храна за пътуването на душата“ и гарантира безсмъртието на умрелия. Самото пиене на вино и поръсване с вино има магично действие – божественото питие носи изобилие, здраве, благоденствие. Поръсването с вино има благославящо действие за траките. Свръхбожествената напитка – виното, е определящ белег на културния подреден със социални норми начин на живот. Движението на виното по вертикалната ос на ритона има ритуален смисъл, тъй като при преминаването се свързват точките „горе“ и „долу“, т.е. извършва се решителен преход, докато се стигне до възлиянието на напитката. Именно чрез възлияние с вино се възстановява нарушеното естествено състояние на космоса и се премахва хаосът.

Литературното тракийско учение – орфизъм, приема Загрей като „първия Дионис". Загрей е пряк наследник на Зевс /върховен гръцки бог/, като баща му нему предоставил цялата световна власт. Хера /съпруга за Зевс/ обаче в изблик на ревност поръчала на титаните да го отмъкнат. При преследването той няколко пъти се превъплътил, но накрая, когато бил бик, титаните го разкъсали. Те го разкъсали на седем части и започнали да ядат тялото му, полу-сурово, полу-опечено. Атина – Палада /богиня на победоносната война/ спасила сърцето на Загрей. Зевс наредил на Семела да погълне сърцето на Загрей и по този начин я оплодил. Така се родил „вторият Дионис", според литературното учение на траките.

Виното е културен дар на Дионис за човечеството, а не само характерен атрибут на бога. Пиенето е важна тема в Дионисовия мито-ритуален кръг. Чрез него постигаш бога. Пиенето става нещо като тест за принадлежност към културата. Траките разглеждали пиенето по един естествено митичен начин – виното е напитка, която има за цел да те напие, т.е. да те отведе в друг свят, поради което нарушение на нормата би било да не се напиеш, т.е. да откажеш да се приобщиш към бога.

От първата капка кръв, паднала от опашката на принесения от Мирта в жертва бик, израснала и първата лоза. Жертвата винаги довежда до установяване или до възстановяване на културни норми. Краят на този процес отвежда към културния резултат – напитката.

Както се вижда, това осигурява на напитката първостепенна роля в религиозните представи „смърт – плодородие – живот", както и в земеделския календар, така и в социалния живот на обществото. Ето защо тази напитка – виното, става напитка на безсмъртието.

Припомняме, че през 2018 г. и 2019 г. се проведоха Фестивалите на винарите „Вино и творчество“, организирани от Община Сливен, в партньорство с фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Проведоха се и конкурсите „Вино на народа“, в категории бяло вино, розе и червено вино, а всеки посетител можеше да дегустира различните вина и да гласува за тези, които са му харесали най-много. През 2019 г. наградата „Вино на народа“ получи ВИ "Шато Ботево" - за бяло и червено вина; а ВИ "Афузов" - за розе. Наградите за любители-винари отидоха при Румен Плачков - за бяло вино; Боян Пасков - за розе; Явор Плачков - за червено вино.

 

Днес ви представяме ВИ „Шато Ботево“, включена в изданието „Пътят на виното в Сливенския край“.

 

Винарска изба „Шато Ботево“ отваря врати през есента на 2013 година. Тя се намира в местността Балталък, в землището на с.Ботево, общ.Тунджа. Има на разположение над 1000 дка лозови масиви, собственост на основните й партньори – фирма „Ставен“ АД. Лозята са с богата сортова структура. Отглеждат се Пино Гри, Шардоне, Вионие, Совиньон Блан, Траминер, Мускат, Гренаш, Пино Ноар, Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран, Сира, Барбера. Съдовият капацитет е предвиден за преработка на 750 тона грозде. То се приема само по гравитачен метод. Избата разполага с модерна техника за обработка и стабилизация на виното. Има възможност за поддържане на постоянна контролирана температура. Условията в избата осигуряват качествено развитие на младите вина в бъчви. Избата разполага с над 600 нови бъчви от френски и американски дъб с различни степени на изпичане. Готовото вино се подготвя за пускане на пазара на модерна бутилираща линия, позволяваща както затваряне с коркови тапи, така и с винтова капачка. Избата притежава иновативна пречиствателна станция, работеща на биологичен принцип, която позволява пълно и безопасно отвеждане на отпадните продукти от производството, с оглед опазване на околната среда. Основните серии, които произвежда ВИ „Шато Ботево“, са „Ставен“ и „Филигран“. Поради голямото разнообразие на сортове се залага предимно на купажни вина. Подбират се такива които да пасват на основната линия на сериите. Вината от серия „Ставен“ са по-скоро свежи и плодови, докато тези от серия „Филигран“ са по-наситени, плътни и отлежават по-продължително в бъчви.

„Пътят на виното в Сливенския край“ е издание на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Share

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version