fund sliven

Switch to desktop Register Login

Чешмите на Сливен от миналото

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ продължава. В публикации през месеца ще ви припомним легенди за лековитата вода на Карандила, за сливенските чешми, за минералните бани и др., публикувани в книгата „22 отговора на въпроса: „Защо Сливен?“ на Дора Куршумова. 

Продължаваме с нова легенда.

 

СЛИВЕНСКИТЕ ЧЕШМИ ИЛИ АМНЕЗИЯТА НА ВОДАТА

Природата е надарила Сливен с обилнотечащи изворни и подпочвени води. Махалите на града са разположени в конусовидна местност като ветрило, което започва от устията на трите сливенски реки и ги насочва към полето. Още има сливналии, които помнят течащите през улиците и дворовете на къщите вади. Сливен се отличавал от другите възрожденски градове и по броя на чешмите си. Из целия град имало благославяни чешми – в  централната търговска част, във всички махали и в къщите. В някои от махалите даже имало и по две чешми.

    Освен като Града на стоте чешми, Сливен се славел и с красивите си три шадравана.

Нямало сливенска къща без кладенец. В някои къщи имало изграден общ кладенец в зида, който разделял къщите. Водата, която течала в чешмите и шадраваните, идвала от извора Кадън кайнак, намиращ се над фабриката на Добри Желязков. Тръбопроводите били заровени дълбоко в земята, водопроводите били направени от глинени кюнци, а от външната страна били покрити с варовик.

    Имало и чешми, облицовани с мрамор. От тях постоянно течала леденостудена балканска вода. Сливналии обичали чешмите си и в дните, чествани в прослава на водата, им устройвали водосвет. Обкичвали чешмите с люляк и божур, после свещеникът прочитал словото си, потапял китка босилек във водата и поръсвал насъбралите се за здраве.

    Големият шадраван представлявал красива гледка. Водоскокът, оформен като живописна ориенталска беседка, се намирал на площада на търговския център Аба пазар. Близо до него пред входовете на централните халища също е имало чешма. Чешми са леели вода в началото на Темната чаршия, близо до храма ”Св.Димитър”, в самия конак, а  в затвора е имало резервоар за вода.

    След Освобождението в Сливен са започнали да строят обществени чешми. Формата им била квадратна, а височината и ширината били около метър и осемдесет. Иззидани от тухли, с покрив от керемиди и прикриващ железен капак, чешмите утолявали жаждата на минувачите денонощно. 

    Една такава чешма допреди няколко десетилетия е леела водите си в махалата Гюрчешма. Нарекли чешмата така, защото водата бликала много силно. От трите и бронзови чучура струяла чиста балканска вода, идваща от мястото, където се сливат Аблановска и Манастирска реки. Край чешмата непрекъснато тракали бакърчета и стомни. Докарвали коне за водопой чак от кавалерията. Привечер кравите, които се завръщали от паша, се спускали жадно към каменното корито.

    Около Гюрчешма водосветът бил особено тържествен. Отличавал се с това, че благодарните хора, живеещи в околността, приготвяли за празника пълни билници с черно гергевешко вино. Съседите оградили чешмата с айтоски каменни корита. В малка ниша имало медно тасче с надпис ”За здраве и помен, подарък от поклонница Арнаутката”.

    Лъвова чешма леела водите си в края на “Ново село”. Когато заправили водопровода от Равна река, оставили тази чешма край пътя. Хората оградили чешмата с тухли и вар, а след месец някой сложил отгоре отломена отнякъде циментова лъвска глава. Така намерила името си чешмата и останала в спомените на тези, чиято жажда утолявала ден след ден.

    След прокарването на градския водопровод през 1910 г. на десетина места в града били поставени метални кръгли чешми, високи около 1.20 м и широки 30 см. За пускане на водата служела странична дръжка.

За съжаление, голяма част от тези чешми са вече само спомен.От времето, когато Сливен се славел като Града със стоте чешми, са останали само някои наименования на районите, в които са текли бистрите води.

    В местностите около града има многобройни чешми, от които тече ледена и вкусна вода. По пътя за Ичера ни чакат да утолим жаждата си  Андреева, Бояджиева и Думанова чешми. Аблановската, Даулската и Карандилските чешми носят имената на местностите, в които изливат чистите си води. Бялата вода и Папратливия кайнак носят поетични имена, дарени им от благодарни хора. Изворът-чешма Свети Георги напомня за аязмото, около което е бил построен преди векове храма в едноименната местност. Равна река и Сивилова чешма продължават да леят водите си в сенките на Карандила. Чешмите Ловна и Трудовашка напомнят за труда на създателите си и насочват отпилите глътка вода пътници да благодарят за този дар, който е просъществувал десетилетия.    

    Може би най-известната чешма в България, която продължава да лее водите си близо до Сливен, е Драгиева чешма. Осветена от свещеник, както му е редът, на Петровден през 1933 г., сгушена в букака, чешмата  прославя прелестите на нашия прекрасен край вече осемдесет лета.

    Дойде време, когато си купуваме вода така, както си купуваме лакомства. Живителната течност, идваща по водопроводната мрежа, отдавна е забравила пътеките, които е пребродила. Може би е останало в паметта и нещо от варовитите камъчета или от уханните билки, от които е поела по пътя си до нас.

    Изворите на Сливенския балкан продължават да чертаят пътеките си. В сенките на планината има още толкова много непресъхнали чешми. Нека преди да отминем, напълнили шепите си с живителната течност, да благодарим на този природен дар и на тези, които са съградили чешмата, пазителка на тайни, прошепнати от водата.

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Share

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version