fund sliven

Switch to desktop Register Login

Лъджите край Джиново или Сливенските минерални бани

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ продължава. В публикации през месеца ви припомняме легенди за лековитата вода на Карандила, за сливенските чешми, за минералните бани и др., публикувани в книгата „22 отговора на въпроса: „Защо Сливен?“ на Дора Куршумова.

 

Продължаваме с нова легенда.

ЛЪДЖИТЕ КРАЙ ДЖИНОВО ИЛИ СЛИВЕНСКИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ

            Пътешествениците, които са преминавали през градовете в подножието на Стара планина, наричали живописния Сливен Райски Дамаск, опитвайки в една дума да обхванат всички красиви кътчета около града. Освен със сините скали, вековните букови гори и бистрите потоци, сливенският регион се е славел и с лековитите си води.

            Още от римско време близо до десния бряг на река Тунджа били построени бани, в които хората от близо и далеч намирали лек за различни болести. Най-близо до баните били селата Джиново и Налбантларе - Злати войвода и Ковачите, и може би за това по-късно постройките, които приютили чудодейната вода, станали известни като Джиновските минерални бани.

            Чул за легендите, които се носели за лековитата вода, Тахир ага. Той станал аенин на Сливен през 1800 година. Тахир ага бил потомък на жеравненски войнишки войвода, който по-късно бил потурчен.

            Аенинът Тахир ага храбро защитавал града от набезите на кърджалиите и успял да спаси Сливен от разрушение. Възложили му управлението на Сливенската, Карнобатската и Ямболската околии и по времето, в което изпълнявал службата си, му се подчинявали даже дарените с власт татарски султани, действащи по тези места.

            Тахир ага не допускал чрез безчинствата си даалиите и еничарите да измъчват българското население. Успял да построи много чешми, улици и пазари. Върху останки от римските бани в началото на деветнадесети век турският аенин издигнал каменни сгради. Това били няколко примитивни постройки с кубета за покриви. Водата се изливала в кръгли басейни с диаметър пет метра и височина под метър и половина.

            Слуховете за излекувани хора се умножавали. От уста на уста се носели разкази за болни на носилка и хора с патерици, които след престоя в баните се завръщали по домовете си здрави и читави.

            През 1870 г. турското правителство отстъпило баните за ползване на Сливенската община. През следващите три десетилетия към тях били изградени допълнителни постройки, за да могат да приемат прииждащите от цялата страна хора, желаещи да се уверят в лековитата сила на водата. Тогава около баните се появили първите сто върби.

            През последното десетилетие на деветнадесети век започнали опити за изследване на качествата на топлата минерална вода от изворите и се оказало, че водата може успешно да лекува заболявания като ревматизъм, ишиас и стомашни болести. От нея добре се повлиявали хора с пясък или камъни в бъбреците и в черния дроб. Водата лекувала бездетство, флебит, невралгия и неврастения. Болните от анемия и различни кожни болести също бързо се подобрявали. Чудесата на лечебната вода се случвали най-бързо при болните от ишиас и ревматизъм. Специалисти започнали да правят геоложки проучвания и сондажи, които показали, че най-подходящ за каптиране е използваният дотогава извор Божа баня. След разчистването му се открил малък басейн с дълбочина пет метра. Извиращата вода била с температура 44,5 градуса и за една минута бликали по 35 литра.

            След намесата на опитни експерти се изкопава кладенец, дълбок 9.5 метра и широк близо 4 метра. Бликащата вода била с температура 46 градуса и вече извирали по 700 литра за една минута. Водата била на стотина метра отстояние от постройката на бъдещата баня и за изпомпването и била осигурена мощна помпа.

            На 11 април 1899 г. е извършен водосвет от Сливенския митрополит Гервасий, който бележи началото на строителството на новите бани. Хотелът бил готов още на 1 март 1900 г., а две години по-късно и новата сграда на Сливенските минерални бани. Така Сливен се сдобива пръв с едни от най-модерните минерални бани не само в страната, но и на Балканския полуостров.

            Стаите били разпределени в няколко категории. В част от тях подът бил застлан с рогозки и това позволявало ползване на ниски цени или безплатно от по-бедни хора. В баните били осигурени разхладителни напитки и сладкарски изделия.

            За да има ред, общината създала правилник, в който съдържателите на стаи, кръчми и гостилници се задължавали да поддържат достатъчен брой фенери пред заведенията си. Фенерите трябвало да бъдат не по-малко от два и било задължително да горят през цялата нощ. Освен това съдържателите били задължени да почистват прилежащите тротоари, улица и двор най-малко веднъж през деня. На файтонджиите и талигарите било разрешено за кратко да държат колите и конете пред хотелите и баните - толкова време, колкото да слязат или да се качат пасажерите им.         

            Създаден бил красив парк от дървета. В околността били засадени много кестени, платани и бели брези. Сребристите борове, смърчовете и акациите заедно с красивите цветя правели това място незабравимо.

            Посетителите от различни краища на страната били привличани и от мекия климат. Тук не духали силни ветрове, зимата била кратка и не толкова студена. Харесвало им, че снегът се задържал малко. Пролетта започвала рано, а есента била дълга и прохладна.

            Така пристигащите от цяла България хора лекували заболяванията си чрез качествата на водата и лечебната кал и се наслаждавали на красивата природа.

            Сливналии също са ползвали минералните бани. Наричали ги Лъджите. През делничните дни пътували с файтон, кабриолет, каруца или ландо - закрит файтон с врата и прозорчета. Ландо са имали само двама файтонджии от града. Колите се ангажирали няколко дни предварително. В ранната утрин на уречения ден файтонджията спирал пред портата на къщата, за да натоварят багажа. След като всички бохчи, кошници и малки вързопи били натоварени, качвали се и пътниците. Комшиите изпращали файтона с пожелание „На добър час!“. Връщането от баните ставало задължително с ландо, за да не настине някой.

            През съботните дни и в дните срещу големи празници почти всички превозни средства в града били ангажирани за пътуване до баните. Голяма част от сливналии тръгвали привечер срещу празничния ден или посред нощ пеша. За тях разстоянието не било голямо - някакви си дванадесет и половина километра. Когато изминавали пътя от Сливен до баните пеша, се установявали в горичката и си запазвали място на сянка. Някои се отбивали да починат около голямата Саръиванска воденица.

            Така изтекли три десетилетия. Интересът към Сливенските минерални бани нараствал. Общината дала право на някои от обособените по това време професионални съюзи да построят почивни станции в околността.

            През 1935 г. започнало обслужването на омнибусна линия с маршрут ”Сливенска градска общинска служба – Сливенски минерални бани”. Омнибусът имал двадесетина места и тръгването му от града било оповестявано със сирена, а от баните - с биене на звънец.

            През 1933 г. Общинският съвет решава да се построи нов, по-голям и модерен хотел. Започнало проектирането. Идеята била хотелът да има 57 стаи, слънчеви тераси, топла и студена вода във всяка стая. През 1940 г. започнало строителството на хотела.

            Започнали да се кроят планове и за другите възможности за лечение, които предлагал районът на Сливенските минерални бани. В близката околност имало над хиляда декара американски лозя, засадени с разкошни ароматни и добре озахарени десертни сортове грозде. Гроздолечението било добро допълване на лечебния ефект за болните, защото минералната вода в Сливенските бани, благодарение на серните и железни соли, засилвала целебните качества на гроздето.

            Освен възможности за развитие на гроздолечението, имало предпоставки за увеличаване на количествата лечебна кал. Чрез изграждането на нов канал към река Тунджа, щяло да се обособи място, от което да се добива материал за калолечение.

            За да увеличи славата на Сливенските минерални бани като райско място, общинската управа решила да превърне района зад левия бряг на река Тунджа в красив парк. Пясъкът около реката позволявал да бъде създаден речен плаж.

            По-късно, през периода 1959-1961 г., бил построен красив висящ мост, който отвеждал до острова.

            В наши дни в околността на баните има само бледи следи от някогашната им слава. Извисяват се красивите дървета, някои от тях вече вековни. Постройките са на местата си, само дето не изглеждат луксозни и бляскави. Като верен страж на времето стои Саръивенската воденица, но с ново име – Воеводска, и с ново предназначение.

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Share

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version