fund sliven

Switch to desktop Register Login

Улици със славни имена

Преди седмица стартирахме интересна инициатива, свързана със славното минало на родния Сливен. Този път тя е по проект „Улици със славни имена – мост между поколенията“ на сдружение „Войводите на Сливен“. Проектът е поредната родолюбива инициатива на сдружението. Припомняме, че то бе основен организатор на Творчески игри „Потомци на войводи“, които се проведоха през лятото на 2018 г. на крепост Туида, инициира преиздаването на трите тома на „Опит за история на град Сливен“ и др. Николай Бъчваров от сдружение „Войводите на Сливен“, и Дора Куршумова, са съставители на два исторически сборника – "Светът на войводата" и "Именник на войводите и байрактарите, родени в Сливенския край и водили чети из сливенския Балкан".

 

Тази година сдружение „Войводите на Сливен“ започва работа по проекта „Улици със славни имена – мост между поколенията“. Той бе одобрен за финансиране на Дарителски кръг „За по-доброто бъдеще на Сливен 2020“, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Проектът има за цел да обогати знанията на младите за славното минало на Сливен. Сред основните дейности са проучване на всички улици в старите квартали на града, които носят имена на войводи и исторически личности, свързани с хайдушката история, изработване на специални табла-карти на кварталите с допълнителна информация за живота на войводите и др. По проекта са предвидени и исторически състезания в клубове „Млади възрожденци“, в които ще участват ученици и представители на различни пенсионерски клубове.

В играта „Улици със славни имена“ ви представихме имената на три личности, вписани в „Именник на войводите и байрактарите, родени в Сливенския край, водили чети из сливенския Балкан“. Попитахме ви къде в Сливен се намират улиците с техните имена и какво знаете за самите исторически личности. Благодарим ви за интереса към играта и славното минало на родния град.

Ето и правилните отговори: улица „Конда войвода“ се намира в кв. „Клуцохор“, улица „Жельо войвода“ - в кв. „Ново село“, а ул. „Добри Чинтулов“ - в центъра на Сливен.

Конда войвода – роден е в Сливен около 1773-1774 г. През 1794 г. Станал войвода при Индже, останал в четата до 1804 г. Станал бюлюкбашия на белградската крепост като войник на Селим III. През 1805 г. Заедно с 500 конници се присъединил към пазвантоглу във Видин, където се издигнал до бинбашия – началник на 1000 бойци и негов заместник. През 1805 г. Се присъединил към въстаналите сърби. Превзели Белградската крепост, в която бил бюлюкбашията, и я познавал отлично. Бил тежко ранен. Превърнал се в легенда, защото продължил участието си в битките на въстаниците. Загинал в битката при с. Лозница през 1807 г. и бил погребан в Трошанския манастир.

Жельо войвода – роден е през 1828 г. В Ямбол, израснал в с. Карапча (Маломир). През 1858 г. Станал хайдутин в четата на Димитър Калъчлията. През 1866 г. Водил чета с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Четата се разделила на три чети за лятото и се събрали отново на есен. През 1867 г. Бил помощник на войводата Панайот Хитов, където знаменосец бил Васил Левски. Отделил се със 17 души в самостоятелна чета. По време на Априлското въстание Жельо войвода бил в Браила, откъдето заминал за Сърбия. Там Панайот Хитов, главен войвода на българските чети, отново го определил за свой помощник-войвода. На 20 август 1877 г. С разрешение на руското командване била създадена доброволческата чета на дядо Жельо, наброяваща около 300 души. В края на 1877 г. Тази чета се обединила с четата на Панайот Хитов и наброявала около 1000 души. Под ръководството на двамата войводи четниците действали в Еленския и Котленския Балкан, където ги заварила вестта за сключването на Санстефанския мирен договор. През 1885 г. Дядо Жельо участвал в Сръбско-българската война. За участието си в Освободителната руско-турска и Сръбско-българската война бил награден с кръст за храброст и сребърен медал.

Добри Чинтулов – роден е през септември 1822 г. в Сливен. Първите си 16 години прекарва в родния си град, като посещавал гръцкото училище, защото тогава не само в Сливен, но и другаде в България не е имало училище, в което да се преподава на български. Баща му е бил много беден, така че Чинтулов през 1838 г. сам се упътва за Търново, където се е учил около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ и се е учил на гръцки около година и половина при учителите братя Христиди, които били българи но се гърчеели. През Букурещ минава Захарий Княжески, явява на Чинтулов, че руското правителство отпуснало няколко стипендии за българите, и го съветва да отиде в Русия. Чинтулов веднага се упътва за Одеса, като за това му спомогва Димитър Диамандиев от Сливен, живущ в Браила.

Чинтулов сполучва да получи стипендия и за три години свършва в Одеса уездното (околийското) училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която свършва за шест години, и в 1850 г. се връща в България. От 1850 до 1858 учителствува в Сливен, след което отива в Ямбол като главен учител и учителства там до 1861 г. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където става пак главен учител и учителствува непрекъснато до 1871 г., през същата година е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. След завръщането си от Цариград Чинтулов учителствува пак около 3 години и после сам напуска, поради проблеми със зрението. До края на живота си получава пенсия. Умира в Сливен на 27 март 1886 г.

Дарителски кръг на ОДФ-Сливен се реализира, благодарение на помощта на фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма “Развитие на обществените фондации в България”, с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”.

Share

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version