fund sliven

Switch to desktop Register Login

Ретро разходка из стария Сливен и неговите махали

Инициативата ни „Опознай Сливен от миналото“, част от основната програма на ОДФ-Сливен, продължава. Всяка седмица ви запознаваме с интересни факти и любопитни „клюкини“ за част от сгради и обекти в Сливен. Всички те са публикувани в книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни“, съставена от Владимир Белов, и издадена през 2016 година от ОДФ-Сливен. Книгата представя архитектурната история на Сливен и съдържа официална информация и по-забавни и любопитни сведения за съответните обекти.

Досега в играта ви представихме доста интересни сгради и места. Ретро разходката ни продължава из стария Сливен и неговите махали.

История на Сливен и махалите му

Град Сливен има дълга и бурна история. Най-старите селища на територията на Сливен са от новокаменната епоха и датират от VI хилядолетие пр. н.е. Останки от примитивни каменни сечива са открити в местността Хисарлъка – невисок хълм до града. Пак там са намерени и следи от тракийско селище около V-III век пр. н.е. – тракийска керамика и елинистични монети. Околността на днешния град Сливен е била заселена от тракийските племена асти, кабилети и селети.

Градът се споменава за пръв път с днешното си име през 1153 г. под формата Истилифунос в съчинението „Развлечения за копнеещия да преброди страните“, съставено от арабския учен Мохамед ибн Мохамед ал-Идриси. Предполага се, че още през II-III век той е бил познат като емпорион Туида (още Суида или Цоида). Името на града е вероятно с тракийски произход.

По-късно, през XIII век, крепостта Сливен била унищожена. Има предположения, че жителите ѝ са заели удобните за отбрана места в близката околност, където издигнали крепости, които приели името Сливен. Има и предположения, че Стилвнос (с което име градът е посочван в хрониките след XIII век), е наименование на серия от крепости, простиращи се в по-широк регион (до Петолъчката). Скоро след османското завоевание на Средновековна България, населението на крепостите и селищата на Сливенския Балкан и околността се установява на мястото, където днес е разположен Сливен.

Клюкини: В края на XIV и началото на XV век в три отделни селища са изградени основните ядра на съвременния град. Различията между тях се запазват чак до епохата на Възраждането (XVIII-XIX век), когато те се обединили в едно населено място. Най-напред възникнало селището Сливен, наследило средновековното име на града (в османските документи името се среща като Ислимие или Исливне) – на 1 км югозападно от средновековната крепост Хисарлъка. В началото на XV век възникнало и „Ново село“ (в османотурските документи – Йенидже). Името му се свързва с това, че се създава поселище на ново, новозаселено място. Последно възникнал и „Клуцохор“ (през първите десетилетия на XV век – на турски – Кади кой, Кадъ кой). Една от хипотезите за името на Клуцохор е, че етимологията му идва от гръцкото „клитис хорос“ – много църкви.

Във всяко от трите селища са били разположени отделни махали, сред които: Делибалта, Мангърска, Кафтанджийска (наречена така на името на живеещите в нея производители на старинни дрехи – кафтани, носени от българите до края на XVIII век) и възникналите в края на XVIII век Коручанска (разположена по дължината на река Коруча – Асеновска), Славчева, Кокошкарска и клуцохорските махали: Попска (носеща името си заради живеещите в нея попове – тук са родените и известните дейци Хаджи Димитър и Сава Доброплодни), Хадживълкова (носи името на Хаджи Вълко – първенец, живял през втората половина на XVIII век, а в обширния двор на църквата „Св. Никола“ било разположено клуцохорското училище – днес, Второ основно), Драгойчева (носеща името на клуцохорския първенец Драгойчо – прадядо на Селимински, – починал през 1790 година) и Овчарска (получила името си от заселените в нея овчари). „Ново село“ през възрожденския период била само махала. В нея се намира най-старата църква в Сливен – „Св. София“, а в нейния двор - новоселското взаимно училище, както и родните къщи на Панайот Хитов, Стоян Папазов, Добри Желязков.

В Сливен имало още турски, цигански (били са две – на циганите-християни и циганите-мюсюлмани), еврейска (най-новата, образувана след 1830 година от еврейските заселници) и арменска (също съставена от заселници) махали. Освен тези махали, през втората половина на XIX век се срещат и следните махаленски названия: Раковска (съставена от преселниците от разсипаното село Раково), гръцка (през първата половина на XIX век там живеят няколко български семейства, попаднали под влиянието на гръкоманството) и др.

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Share

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version