fund sliven

Switch to desktop Register Login

Еньовден е

 

Народът вярва, че на Еньовден билките имат най-голяма лечебна сила, и че е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки ходят сами и берат билки, с които после лекуват. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за болестта без име.

 

Фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“ направи проучване, свързано с календарните празници в Сливенския край. Предлагаме ви текст от проучването, посветен на Еньовден.

Еньовден – 24 юни /летен Ивановден/

 

Обредно действие: основният обичай на празника бил да се берат билки преди изгрев, когато билките имат най-голяма лечебна сила, защото Еньовден е празник на лятното слънцестоене. Важен елемент на празника било къпането с речна вода за здраве, защото на този ден речната вода имала голяма лечебна сила, тъй като слънцето се било окъпало в нея. В Старо село се миели с вода, в която са били натопени еньовски билки, защото вярвали, че тази вода има голяма лечебна сила. Характерно за празника е и обирането на плодородието от чуждите ниви или добитък от жени, наречени бродници или магьосници. Те отивали преди изгрев слънце в чуждите ниви, събличали се голи и се търкаляли в най-изкласилата част, за да съберат росата, откъсвали най-големите класове и после принасяли в своите ниви плодородието. За да предотвратят кражбата, мъжете спели по нивите си. В Старо село срещу Еньовден отрязвали брадите на козите, за да не вземат бродниците млякото им. Широко застъпен бил обичаят Еньова буля: момите слагали китките си в бакър с мълчана вода. После избирали 4-5-годишно момиченце, обличали го в дълга риза, червено було, сребърен волан, а на главата му слагали венец от цветя. Една от момите качвала Еньовата буля на раменете си и заедно с останалите моми обикаляли всяка къща и пеели песни, спирали при всяка чешма и кладенец. После отивали в къщата, където било бакърчето с китките, а Еньовата буля започвала да вади китките една по една. Момите ги надпявали, а по припевите се гадаело за женитба, запазване на реколтата и увеличаване на плодородието. В Ичера жените свивали от набраните билки еньовски венец и се провирали през него за здраве и дълголетие. Всички се къпели в реката против лоши болести, защото и слънцето се къпело там на този ден.

Магии и гадания: гадаели по сянката за здраве: вярвали, че ако на Еньовден човек си види сянката без глава при изгрев слънце, ще умре скоро. Стари и млади набирали треви и цветя, от които правели венци и китки, вързани с червен конец. В Трапоклово правели толкова китки, колкото били хората в семейството, наричали ги и ги оставяли през нощта на покрива. Сутринта по свежестта на китките гадаели за здравето на всеки. Еньовденските китки изсушавали и прибирали за илач, ако стане нужда, през годината. В Катунище, Драгоданово и Бяла режели гюзум, връзвали го на китки и го изсушавали за илач. В Градец рано сутринта ходели за дърва на висок баир, откъдето само праведният човек можел да види как слънцето играе. За тази игра на слънцето има легенда. Там, където свършват Сините камъни, по пътя Сливен-Ичера, има една група изправени скали, които отдалеч приличат на човешки силуети. Тази група скали се нарича Еньова буля и прилича на булка, младоженец и сватбари. Според легендата, някой си Еньо в навечерието на сватбата си се обзаложил със Слънцето, че ще го изпревари, когато с булката си и сватбарите отиват да се венчават. Обаче едва дошли до средата на пътя, Слънцето затрептяло и ги изпреварило. Тогава цялата сватба се вкаменила. Двата камъка, които са на преден план, заради силуета на човешки фигури, са наречени булка и младоженец. В Кипилово момите правели наричане на пръстените, както на Васильовден. В Омарчево на този ден човек си гледал сянката – ако е с глава – ще живее, ако не – ще умре. Вярвало се, че кукувицата кука до Еньовден, а после занемява.

В том 3 на „Опит за история на град Сливен” д-р Симеон Табаков пише: „Важни са още и напевите при извършвания на Еньовден обичай, когато натопените в забулено менче китки се вадят от малко момиче, а насядалите наоколо моми от махалата, всяка от които има натопена китка със съответен знак, пеят:

 

Цървул влачи, през дол бяга!

Ой, Еньо, Еньо, Енюва булка!

/по/сегни, Еньо, подай китка.

Момата, китката на която излезе след тия думи, щяла да вземе хайдутин.

Позлатен топор врата бие /богаташ/.

Ой, Еньо, Еньо и т.н.

Тъмни зимница кални прагища /ханджия/.

Превит кравай на копраля /орач/.

Свито куче на камъче /просяк/.

Китка босилек черква мете /свещеник/.

Златни гривни на постеля дрънкат /златар/.

Синьо небе – ясна звезда /хубавец/.

Бяло книже – черно писмо /учен/.

Вета клина – ново дърво /вдовец/.

Вита тояга – прозор ми бие /войник/.

Коня язди – сокол държи /болярин/ и т.н.”

Ритуалът на Еньовден е описан подробно и в книгата „Село Кипилово – минало и настояще” на Велико Н.Георгиев. „Жетвата е в своя разгар. Момите пеят с паламарките си. Пеенето започва с благословия за най-доброчестата мома:

 

Която й мома най-доброчеста,

нейната китка напред да върви,

ой, Еню, Еню, Енюва булка,

сегни, извади най-росна китка...

Обкръженото дете подава една от китките, а момите с интерес следят коя мома е най-честитата. Следва нов запев:

 

Зряла круша не дозряла

търси място де да падне...

Отнася се за младо момиче, което още не е готово за бъдеща домакиня, но бърза да се задоми.

Алено було през поле трепти, търси къща де да седне /другоселец/.

Вета крина, ново дъно /вдовец/.

На стол седи, кесия държи /търговец/.

Из дол бяга, цървули стяга /хайдутин/.

Свито куче на боклуче /сиромах/ и т.н.”

Фолклорен маскарад: в много села изпълнявали ритуала Еньова буля и ритуал за примамване на чуждото плодородие от нивите.

 

Share

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version