fund sliven

Switch to desktop Register Login

Мисия „Пазители на занаятите“ продължава с...гайтани

Фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“ стартира мисията „Пазители на занаятите“. Целта на мисията е да подпомогне запазването на старите занаяти в Сливенския край. В различни публикации ви срещаме със сръчни жени, които се включват в мисията на ОДФ-Сливен и показват своите умения.

Днес ви представяме Стефка Харалампиева, която е майстор в шиенето на гайтани.

- Г-жо Харалампиева, от кого научихте този стар занаят?

 

 

- От никого, абсолютно самоука съм. Преди 3 години опитах за първи път гайтанджийството. В началото резултатът беше смехотворен, но с течение на времето нещата си дойдоха на мястото. Явно го е имало заложено някъде вътре в мен.

- Защо е важно този занаят да продължава да се практикува и днес?

- За да не забравяме откъде сме тръгнали. Хубаво е човек да помни, че е българин, независимо на кой край на света е, независимо дали ходи на почивка на българското Черноморие или на Малдивите, все пак да не забравя, че дядо му е бил Пурко и е ходил по цървули.

- Какво създадохте по време на т.нар. изолация? Тя как се отрази на работата ви?

- Отрази се на работата ми много зле, защото дребният клиент изчезна, в момента той не мисли за носии. А по време на пандемията си стоях вкъщи и сътворих десетина комплекта мъжки носии за читалището в с.Младово.

- Кое е най-важното, което трябва да знаят онези, които искат да усвоят занаята?

- Най-важното е да ти идва отвътре и да го правиш с любов.

- За колко време човек може да се научи на този занаят?

- Има хора, за които казват: „От всяко дърво свирка не става“. Но в дебелите книги пише, че един майстор става такъв за 3 години. Първата година чиракувал, без да пипа нито абата, нито метъра, само метял, чистел и готвел. Втората година ставал калфа и чак на третата година започвал да се опитва да шие, защото майсторът му позволявал да пробва. Между другото, има един много добър майстор-терзия в Пловдив, Иван Гърбачев се казва. Той работи абсолютно всичко така, както са го правили едно време, всичко е на ръка. По едно време бях полудяла да му ставам чирак, но се оказа, че и това прави като едно време – взимал само мъже за чираци. И се наложи сама да се уча.

- За колко време се създават различните изделия?

- Зависи от изделието. Има гайтани за предната част на мъжки елеци, които могат да се направят за един работен ден. Има гайтани с повече украса, които могат да се работят и 2-3 дни. Всичко зависи от сложността на самото изделие.

- Какви са традициите на занаята в родното ви място?

- Сливен е бил много добре развит град в това отношение. Препоръчвам на всеки сливналия да прочете „Опит за история на град Сливен“ на д-р Симеон Табаков, а който смята, че тази материя е суха, да прочете трилогията на Цончо Родев. Там е описано много занимателно и хубаво всичко. Ние сме имали тук много абаджийници, терзийски работилници и т.н.

- На какво биха се научили децата, ако опитат да се занимават с този занаят?

- Може би на търпение. Има и още нещо – удоволствието да създаваш нещо, да виждаш как нещо излиза изпод ръцете ти, особено когато е красиво и сполучливо.

Мисия „Пазители на занаятите“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Share

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version