fund sliven

Изложбата „Носии и накити от Сливенския край” беше открита на 28 март в галерия „Седем”. Тя представя автентични народни носии от региона, автентични и възстановени накити, пана с бродирани шевици, собственост на частни лица. Акцент в изложбата са картините на Дора Куршумова, свързани с носиите от региона. Събитието е част от основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”.

Сред подредените експонати са празнични невестински носии от с. Радецки, Новозагорско, с.Бяла, Сливенско, с.Пъдарево, с.Жеравна и др. Изложбата представя и автентични и възстановени накити: автентични мънистени трепки от Новозагорско, възстановка на накита „Синчано перо”, възстановки на мънистени гердани от Твърдишко и Сливенско, автентични наушници „кабъри”, възстановка на автентичен мънистен накит „гушник”, автентичен мънистен „кичур” от невестинска шапка и др.

На откриването присъстваха етнографът Димка Илиева, автор на книгата „Най-ръкоделният град”, завеждащият Националния музей на текстилната индустрия Тони Димитрова, собствениците на носиите и накитите, ценители и др.

„Идеята на тази изложба е да покажем колко сръчни и скопосни са били сливенските жени в миналото, каза Дора Куршумова, председател на ОДФ-Сливен и инициатор на изложбата. - Да покажем колко ценни съкровища имаме в бабините ракли и колко различни неща има един неголям регион като цветове, шевици, тъкани. Да покажем модите в онова време, в което жените са били толкова много ангажирани в ежедневието си, но все пак са успявали да претворят желанието си за творчество в едни красиви престилки и шевици. Да покажем, че сливенските носии са ненадминати, с което всички ние трябва да се гордеем. Другата част на нашата идея е да покажем, че има хора, които издирват тези богатства, запазват ги, популяризират ги, и по този начин те могат да пребъдат и през следващите години. Много се радвам, че обединих няколко такива жени-мераклийки. Някои просто събират носии, други са съхранили носиите на своите родственици, а трети продължават да възстановяват носии и бижута, като Мариана Жекова. Има две сръчни шивачки, които шият само дрехи, украсени с автентични шевици и по този начин продължават да популяризират нашата носия и да я правят по-достъпна за всички. Подредените носии са от Сливенския регион. Има една хаджийска премяна от Жеравна, новозагорска премяна, и доста премени от села като Пъдарево, Панаретовци, Бяла. В онези времена модите бързо са тръгвали от село на село и не може да се каже, че дадена носия е категорично от дадено място, но тук са показани сливенските вадени престилки, които нямат аналог в цялата страна. Навсякъде е имало тази техника, но при нас са най-красивите, които разказват много добри истории чрез пресъздадените върху тях сцени. Идеята на изложбата бе тези носии да оживеят малко повече и чрез картините, подредени по стените. Има една моя картина, която показва уважението към хляба, на друга жени в носии пеят песни, на трета жените показват носиите си и мерят скопостта и хубостта на създаденото от ръцете им. Надявам се чрез картините тази цветна изложба с носии и накити от Сливенския край да стане още по-цветна”.

Мариана Жекова участва в изложбата с 4 носии. „Едната е беленска носия от с. Бяла от 20-те години на 20 век, сподели тя. - Различава се по това, че е с фуста. През 19 век носията в с. Бяла е била със сукман. Тази фуста е т.нар.хармоника, била е собственост на бабата на моя съученичка. Терлиците също са нейни. Престилката е зъмска или зъмена, т.е. престилка със змии. От двете страни на престилката има 4 змии, а в средата има фигури на глави на змии. Изобразяването на змията е било начин да предпазят жената от уроки и да запазят детеродните й способности. Затова са били изобразявани върху престилките. За мен това е една много хубава и ценна престилка. Ризата е туникообразна, с кенари, дантели. Беленските ризи се характеризират с много богати бродерии. Има клинчато елече – кадифено елече с богата украса и апликации. Най-забележителното в тази носия е невестинската шапка. Тя е богато украсена, т.е. била е на млада булка. Направих сама възстановката на тази шапка въз основа на снимки на автентични шапки на две жени от селото. Всеки детайл съм го възпроизвела според оригинала с възможно най-автентични материали - бродираната част, бурунджукът, паричките, кадифето за наушниците и подбрадника. Другата носия е пъдаревска. Характеризира се с много фин вълнен плисиран сукман, който в долния край има цветни белки от копринени парчета плат. Разделени са от много фина бродерия. Има вадена престилка, празнична. Ризата е от с. Пъдарево, името на собственичката беше Въла Добрева, баба на един известен сливналия. Вижда се известното сливенско клинчато елече с богата гайтанова украса. И един много хубав автентичен накит от нископробно сребро, който се е носил както на главата, върху шапка, така и като нагръден накит. Вижда се и кърпата, наречена бурунджук, от памучни и копринени конци. Коланът към тази носия е от с. Жельо войвода, забележителен е заради короната в средата. Терличките към носията са от Сливенско. Другата носия е тип новозагорска, тя е от с. Радецки. С много богата украса, както от цветни белки, разделени помежду си с гайтани, така и от цветни пулчета, изрязани от плат и нашити едно върху друго, използвани са и мъниста. Вижда се типичната фъкана престилка. Има кърпа на кръста, което е знак, че жената е омъжена. Шевицата на сукмана е много хубава, тя е от селата на границата между Новозагорска и Старозагорска общини. Към носията има т.нар. трепка от нископробно сребро, която може да се сложи и върху възела на забрадката. Тук има още един накит, който възстанових. Образецът се намира в Къщата-музей на сливенския бит. Това е новозагорски накит от с. Бял кладенец. Това е т.нар. гушник, т.е. слагал се е на гушата. Тези мънистени накити са носени повече от млади момичета и моми. Когато жената се омъжи, тя заменя мънистените накити със сребро, което й подаряват свекърите. Тази носия има много хубави опашки, които са апликирани. Има и много хубави опашки на самия пояс, които са рядко срещани. В долните краища са тъкани и с ресни и се спускат успоредно между опашките на самия сукман”.

Мариана Жекова представи в изложбата и свои автентични и възстановени накити. Тя разказа, че е възстановила част от накитите по оригинали, съхранявани в музеи в Сливен и Добрич.

Част от носиите са собственост на Стефка Кунчева. В изложбата са подредени и пана с бродирани шевици, дело на Жулиета Велева. Показани са и ризи с автентични шевици, дело на две майсторки от Сливен – Стефка и Виолета.

Изложбата ще остане в галерия „Седем” до 5 април.

Четвъртото издание на Младежкия фестивал за театър „Сливенски вятър” ще се проведе от 11 до 19 април. В програмата на регионалния фестивал са включени 13 постановки – с две повече от миналогодишните. В тях ще участват близо 200 млади актьори от Сливен и различни населени места от общината.

Пиесите ще бъдат представени на сцената на зала „Сливен”, в Етнографски комплекс „Хаджиданчови къщи”, на малката сцена на Арт-център „Седем”, в залите на ОУ „Панайот Хитов”, ОУ „Димитър Петров” и ОУ „Св.Св.Кирил и Методий”.

Сред театралните заглавия са „Сако от велур”, „Под игото”, „Една българка”, Хензел и Гретел”, „Съседи” и др.

Младежки фестивал за театър „Сливенски вятър” се осъществява с подкрепата на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”, Община Сливен, фондация „Работилница за граждански инициативи” и фондация „Чарлз Стюарт Мот”.

Изложбата „Носии и накити от Сливенския край” ще бъде открита на 28 март в 16 часа в галерия „Седем”.

В експозицията са представени автентични женски носии и накити, собственост на частни лица.

Сред експонатите са сватбена носия от с.Бяла с мънистен накит, празнична носия от с. Пъдарево, хаджийска премяна с божигробска престилка от с. Жеравна, невестинска и моминска носии от с. Панаретово и др.

Допълнителен акцент към интересната изложба са картините на Дора Куршумова на същата тематика.

Изложбата „Носии и накити от Сливенския край” е част от основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”.