fund sliven

Кампанията „Да съхраним българските традиции и обичаи” приключи. Тя бе инициирана от фондация „Обществен дарителски фонд – Сливен” и Информационен център „Европа директно-Сливен”, и се проведе с подкрепата на Община Сливен. Кампанията бе насочена към българските училища по света и бе организирана по повод Българското председателство на Съюза на ЕС, което стартира на 1 януари 2018 г. и приключи в края на юни. Българският еврокомисар Мария Габриел се включи в кампанията като финансира повторното отпечатване на издадената от фондация ОДФ-Сливен книжка за оцветяване „Хубостта на българката – 24 носии от Сливенския край”. Книжката стигна до стотици българчета по света, а сливенските деца оцветяваха народни носии в творчески работилници. Най-добрите малки художници от Сливен бяха отличени през май.

Кампанията достигна и до децата от няколко български града, благодарение на АНПТ-Сливен, който бе посланик на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен” в инициативата. След прекрасните концерти на сливенските танцьори и музиканти, децата получиха книжки за оцветяване „Хубостта на българката” и така се включиха в кампанията. Компетентно жури оцени получените рисунки и определи най-добрите.

Ето кои са отличените малки художници, които вече получиха своите награди:

Зорница Банева – София; Невенка Туджарова – Плевен; Белослава Генчева – Плевен; Емне Хюсеин – с.Кликач, общ.Карнобат; Екатерина Николова – Пазарджик; Иван Николов – Пазарджик; Гергана Суроджийска – Пазарджик; Петя Пашова – Пазарджик; Деа Николова – Пазарджик; Дарина Стойчева – Карнобат; Атанас Вълков – Карнобат; Ирина Димитрова – Карнобат; Моника Димитрова – Карнобат; Симона Минчева – Карнобат; Ива Афенлиева – Пазарджик.

Етнографът Димка Илиева е част от екипа, който работи по преиздаването на том ІІІ от книгата „Опит за история на град Сливен” на д-р Симеон Табаков. Третият том от най-сливенската книга излиза от печат на 18 юли. Официалното представяне ще се състои на 23 юли в Етнографски комплекс „Хаджиданчови къщи”.

- Г-жо Илиева, вие сте част от екипа, който подготви преиздаването на том 3 от книгата „Опит за история на град Сливен” на д-р Симеон Табаков. Каква беше вашата роля в процеса на подготовка на книгата?

- Приех да работя по бележките на втората част на книгата, така наречената етнографска част, озаглавена „Народен бит”, защото 20 години съм работила в Регионален исторически музей – Сливен, в отдел „Етнография”. Мога да кажа, че тази материя не е чиста етнография, не е и чиста история. Четейки том ІІІ от Опита, човек е респектиран от многото езици, които Симеон Табаков владее перфектно, от масива от западноевропейска литература, с който той се е запознал, с разностранните му интереси, с правилните за времето си изводи и оценки които е направил. Това още веднъж доказва, че Табаков е енциклопедист от голям мащаб, а този голям проект, който той осъществява за няколко години, е един интердисциплинарен проект.

- Какво съдържа етнографската част от книгата?

- Тази част започва с външните черти на сливенци, с техните антропологически особености. В моята част Табаков е ползвал по-малко чужди материали и това е естествено, защото става дума за местни знания. Специално за антропологията е чел западни издания, тъй като по онова време, когато пише своя Опит за история, все още няма задълбочено българско изследване за антропологическите черти на българина. Има такова изследване, което обхваща края на 19 век и началото на 20 век, но не зная по какви причини проф. Ватев го издава едва през 1939 година. Това идва да покаже, че Табаков наистина е чел доста, знаел е за какво става въпрос, осланял се е на личните си наблюдения и се е придържал към „златната среда” за цвета на очите, за цвета на косата, височината на хората. Следващите страници той посвещава на народопсихологията на гражданите на Сливен, на най-специфичните черти от характера им, на календарно-празничната обредна система и народната вяра, на здравеопазването през Възраждането, на климатичните характеристика на града, на архитектурните му особености, на традиционните храна и покъщнина, на предсватбените и сватбени семейни обреди и практики, на особеностите на сливенският стан и тъкачни техники, на сливенския говор, на циганското население, малко разпокъсано е представена и народната метеорология, поместил е подробен материал от народни песни, както за хайдушкото движение, така и песни от битов характер. Накрая дава много ценни сведения за облеклото на сливенци от най-старо време до началото на ХХ век. Прави впечатление, че много коректно е цитирал източниците си - много коректно е вписал трите имена на народните певици, на колко години са и т.н., така, както днес един специалист би го направил. Изобщо това е човек на науката в истинския смисъл на думата.

Книгата се издава с помощта на Общински фонд „Култура”, който отпусна 2500 лв. за преиздаването на книгата. Това позволи луксозното издание да бъде реализирано на минимална цена. За набирането на останалата част от нужните за отпечатването средства, сдружението бе подготвило специални ваучери на стойност 15 лв. Всеки, купил ваучер, ще получи книгата веднага след нейното отпечатване - 18 юли 2018 г. Купилите ваучери до 3 юли вече са вписани в специален регистър на спомоществователите. Ваучери все още могат да се купят от галерия „Седем” на ул. „Ген. Столипин” № 26.

Над 200 души отделиха от личните си средства за подпомагане издаването на луксозното издание и купиха ваучери. Отделно от това постъпиха и няколко дарения от родолюбиви сливенци.

Инициативата е подкрепена от фондация „Обществен дарителски фонд – Сливен”, гарантирана е от Управителния съвет на сдружение „Войводите на Сливен”, и е под финансовия надзор на счетоводител и нотариус.

Сливенският историк и преподавател Петър Петров е част от екипа, който работи по преиздаването на том 3 от книгата „Опит за история на град Сливен” на д-р Симеон Табаков. Третият том от най-сливенската книга излиза от печат на 18 юли.

- Г-н Петров, Вие сте част от екипа, подготвил преиздаването на том 3 от книгата „Опит за история на град Сливен”. Как попаднахте в него?

- Николай Бъчваров от сдружение „Войводите на Сливен”, още преди малко повече от година, ме попита дали искам да се включа в екипа и аз се съгласих. Казах, че ще помогна с всичко, което зависи от мен. На 1 юли 2017 година започнах работа по сканирането на книгата. Още тогава Бъчваров ме попита кой още може да се включи към екипа и му дадох информация за експерти, за да може да проведе разговори с тях. Част от хората се съгласиха да се включат в начинанието, останалите са отказали по техни си причини.

- Каква беше Вашата роля в подготовката за преиздаването на книгата?

- Казано в кръга на шегата – от машинописка до редактор.Книгата на Табаков има 352 страници. Всяка страница бе сканирана и обработенатекстово със специален софтуер. След това се включи литераторът Петя Георгиева - тя осъвремени оригиналния текст от 1929 година и свърши много сериозна редакторска работа. После с много ценни научни коментари се включиха историците и краеведите Васил Дечев и Димка Илиева. Тяхна е и заслугата за голяма част от показалците и речника в справочната част.

Интересно е, че второто издание на тритомника на Табаков излиза през 16 години – през 1986 година излиза първият том, през 2002 година – вторият том, и сега, през 2018 година - третият том. Първият том излиза изцяло с помощта на държавата, вторият е финансиран от общината, а третият том излиза с помощта на общински фонд „Култура” и спомоществувателите, които ще си купят книгата предварително.

С хората от екипа, които се съгласиха да участватбезвъзмездно в преиздаването, започнахме съвместна работа през ноември -срещахме се, коментирахме, общувахме по интернет. Междувременно се заех да издирвам източниците, които може би е чел Табаков. Оттам започнах. Прегледах учебната програма на гимназия „Добри Чинтулов”, какво са учили през годините, по кои учебници, какви предмети. Добре, че има издадени годишници с темите на държавните изпити, матурите, класните работи по срокове и предмети, преподавателите и т.н. на сливенската мъжка гимназия. Интернет помогна за търсенето на информация в чужбина. Наложи се да чета биографията на Табаков, къде е учил, къде е бил, да прегледам електронните каталози на библиотеките, които може би е посетил. Сега всичко е дигитализирано, изтеглих много неща, гледах ги, четох ги, за да видя какво е намерил той. Табаков е ползвал много езици. Освен френски, който е учил в училище, е знаел и латински, немски, италиански, руски, турски езици. Енциклопедист!

- Колко страници ще има преиздаденият трети том?

- Това не е фототипно издание и всичко да е едно към едно. В момента (б.р. – интервюто е взето на 20 юни) последна страница, на която са техническите параметри на книгата, е 579-та. Липсват обаче няколко големи части. В началото на книгата има послеслов от проф. д.ист.н. Иван Русев. Липсват и бележките, които в момента са при коректор, литератор. Обемиста е библиографската справка за използваните и цитирани от авторите на тома източници. Написани на стил, извисен до тогавашното ниво на науката, днес много от думите ще останат неразбрани за съвременния читател. Ето защо с екипа решихме да съставим речник на чуждиците, остарелите и диалектните думи. Д-р Симеон Табаков на много места изяснява етимологията /произхода/ на някои думи – макар и понятни днес, те са дадени в речника с информация за пътя, който са извървели до навлизането им в българския език. В самия край на изданието са страниците със спомоществувателите. От библиотека „Зора” ни дадоха три варианта на такива страници и с екипа ще трябва да изберем един от тях за книгата. За да сме максимално близо до оригиналното издание, запазихме и някои от т. нар. „бели страници“, т.е. да няма обособен текст, който да започва на четна страница. Най-трудната част, която ми отне около една седмица денонощен труд, бяха таблиците. Който е правил страниране с таблици, знае какво е. Тези таблици навремето са ги правили по един начин, сега обаче всичко зависи от текстовото поле на изданието. Трябваше да се спазват параметрите и визията на първи и втори том и оттам нататък оригиналният текст да се намести. Към третия том има и географски и именен показател, както и библиография с източниците, които Табаков е ползвал. Така че това издание ще бъде малко над 600 страници.

.......................

Книгата се издава с помощта на Общински фонд „Култура”, който отпусна 2500 лв. за преиздаването на книгата. Това позволява луксозното издание да бъде реализирано на минимална цена. За набирането на останалата част от нужните за отпечатването средства, сдружението е подготвило специални ваучери на стойност 15 лв. Всеки, купил ваучер, ще получи книгата веднага след нейното отпечатване - 18 юли 2018 г. Купилите ваучери ще бъдат заведени в специален регистър и при тяхно съгласие имената им ще бъдат публикувани на страницата, свързана с преиздаването на книгата - „Опит за история на гр. Сливен“.

Вече над 100 души са отделили от личните си средства за подпомагане издаването на луксозното издание и са купили ваучери. Отделно от това са постъпили и няколко дарения от родолюбиви сливенци. Ваучери могат да се купят до 3 юли /включително/ от галерия „Седем” на ул. „Ген. Столипин” № 26.

Инициативата е подкрепена от фондация „Обществен дарителски фонд – Сливен”, гарантирана е от Управителния съвет на сдружение „Войводите на Сливен”, и е под финансовия надзор на счетоводител и нотариус.

Повече информация на тел. 044/411832 - ОДФ-Сливен; СВС 0889950015 - Камелия Михова.