fund sliven

Switch to desktop Register Login

Пътят на виното премина и край ВИ „Глушник“

Скъпи приятели, през месеца разгръщаме страниците на изданието на ОДФ-Сливен „Пътят на виното в Сливенския край“. В този своеобразен пътеводител в света на виното в региона са представени 10 от най-големите и известни винарски изби. Изданието съдържа информация на български и английски език за развитието на всяка винарска изба, представени са и най-известните продукти на всяка марка. Книгата включва и интересни текстове за виното, за видовете съдове за вино, открити от археолозите край Сливен, легенди и древни български предания за напитката на боговете и др.

Днес ви представяме ВИ „Глушник“ и текст за виното, включени в изданието.

Винарска изба Глушник“ ЕООД е регистрирана като малък винопроизводител през 2011 година и осъществява своята дейност в с.Глушник, общ.Сливен. Едно малко селце с много история и традиции и основен поминък лозарство...

Произвеждат се малки серии висококачествени бели и червени вина от сортовете Вионие Ркацители, Червен мискет, Мерло, Каберне Совиньон, Сира, Пти Вердо и др. от собствени и арендовани лозя. Именно затова пътят на виното започва от първата отрязана лозова пръчка, през многото пролетно-летни обработки на почвата, грижите за всяка лоза и всеки грозд до неговото оптимално узряване, ръчната беритба, последвани от ронкане, мелене, пресоване... Още десетки дни много труд, докато виното стигне до бутилката. А оттам и до ценителите на виното от Глушник, виното от грозде...

 

Вино, произведено с много труд и много любов...

...от лозя, засадени от глушненските каменливи почви....

от гроздове, зрели под жаркото глушненско слънце...

..............

Хан Крум и виното

Древно българско предание разказва, че, когато Крум пленил велможите на разбития от него аварски хаганат, започнал да ги разпитва какво е довело до унищожение такава силна държава. Много причини били посочени, сред които и кражбата, лъжата и пиянството. Това накарало Крум да предприеме мерки срещу тези пороци. Строгият закон бил въведен веднага - изкоренени били и всички лозя. Всеки, у когото откривали от забранената течност /виното/, бил набиван на кол. Но смелостта на един млад мъж накарала хана да отмени тежката си дума. Бедната вдовица Илая била принудена да отглежда първородния си син в голяма бедност. Лозата, която растяла в двора й, давала ценен плод. Според ханската заповед, тя трябвало да я изкорени. Жената решила, след като така и така ще изгуби растението, поне да запази последните му плодове. Обрала гроздето и го скрила в една делва до огнището, и всеки ден давала от плода на детето си. Минали много дни и един ден Илая с изненада установила, че е направила вино, без да иска. Жесток студ, глад и мор мъчили хората следващата зима. Но вдовицата не се бояла от студа, защото всеки ден момчето й си пийвало от чудодейния еликсир. Хан Крум имал лъвове, които всяка сутрин пускал да се разхождат свободно из улиците на столицата. Но една сутрин едно от животните било намерено мъртво. Хората изтръпнали от страх от предстоящия хански гняв. Крум обещал, че който отиде при хана и си признае за стореното, ще получи голямо възнаграждение. Заедно с това трябвало да успее и да отскубне косъм от брадата на хана. Полакомени от бъдещото възнаграждение, десетина юнаци се престрашили да отидат в двореца, но отнесли по 50 тояги за лъжата си. За голяма изненада на всички, синът на Илая успял да отскубне косъм от посивялата брада на хана. Момчето разказало как е отгледано, благодарение на какво е възмъжало и кое му е дало тази изключителна сила. Накрая ханът го попитал за името му, което било Мавруд. Крум наредил: „Щом тази лозница ти е дала такава смелост, от днес нататък от нея ще се разсаждат новите лозя на държавата. И гроздето, и виното от него ще се наричат Мавруд, за да се помни твоята храброст. Такива юнаци се нужни на българската войска. Казах”.

 

„Пътят на виното в Сливенския край“ е издание на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 103

Супи и чорби от Сливенския край

Скъпи приятели, през месеца продължаваме да ви представяме рецепти от региона, включени в кулинарните сборници „Вкусно пътешествие из Сливенския край“. Подготвили сме ви Ден на бабините закуски, Ден на баницата, Ден на гювечите и т.н.

Днес представяме рецепти за супи и чорби.

Чорба по градинарски /Жеравна/

Продукти: 1 шепа зелен фасул; 2-3 пиперки; 2-3 домата; 2-3 картофа; 1-2 глави лук; 6-8 зелени сливи или джанки; 5 с.л. растително масло; джоджен, чубрица, магданоз и сол на вкус

Приготвяне: Нарязаният на филийки лук и нарязаният на парчета фасул се задушават в мазнината и малко вода до омекване. Заливат се с вряла вода, посоляват се и се варят 20 минути. Прибавят се нарязаните на дребно картофи, пиперки и домати, джанките и джодженът. След сваряването й чорбата се сваля от котлона и се поръсва със ситно стрита чубрица и ситно нарязан магданоз.

Курбан чорба /Сливен/

 

Месото се нарязва, изкисва се и се слага да ври. После се добавя една глава лук. Като заври, започва да образува пяна. Тази пяна се обира и изхвърля, докато водата стане чиста. После се прецежда, слага се сол и пак се вари, докато месото омекне добре.

 

Рибена чорба /Сливен/

Продукти: чорба от кисело зеле; праз лук; 2 с.л. брашно; 1 с.л. червен пипер; дребна речна риба или глава от шаран.

Приготвяне: В тенджера се слага олио и се запържва нарязан на дребно праз. Прибавят се брашното и червеният пипер и се гаси със зелева чорба. Във врящата смес се пускат дребни рибки или глава от шаран. Когато рибата се свари, се обезкостява и се прибавя в бульона. Ако чорбата не е достатъчно гъста, може да се прибави каша от брашно и вода, предварително разредена с бульона.

 

Супа от коприва /Сливен/

Набраната коприва се измива добре и се нарязва на ситно. След това се попарва. Запържва се зелен лук, добавят се сол и червен пипер, налива се вода и след като се свари копривата, се слага ориз. Накрая се прави застройка с яйце и мляко. Вместо коприва, същата супа може да се приготви с лапад.

 

Пача /Сливен/

Взимат се свински крака, уши и глава, сваряват се добре и се изваждат кокалчетата. Месото се накъсва на малки парчета и се слага да ври, заедно с дафинов лист, черен пипер на зърна и бахар на зърна, добавят се сол на вкус, оцет и чесън.

 

Супа валчета /Сливен/

Продукти: 1 глава ситно нарязан лук; 1 нарязан на малки кубчета морков; 1 резен целина, нарязан на кубчета; 1 клонче чубрица; 400 г кайма; 2 с.л. ориз; половин ч.л. чубрица; половин ч.л. черен пипер; 1 щипка кимион; 2 с.л. брашно; 1 ситно нарязан домат; 1 шепа натрошено фиде; 1 яйце; 1 ч.ч. кисело мляко; 4 с.л. ситно нарязан магданоз; сол на вкус

Приготвяне: Лукът, морковът и целината се сваряват в 2,5 литра студена вода, в която са добавени 2 с.л. морска сол и клончето чубрица. Оставят се да къкрят 10 минути. Оризът се сварява леко във 120 мл вода, докато я поеме. Охлажда се и се омесва с каймата, чубрицата, пипера, кимиона и малко сол на вкус. Правят се малки топчета, които се овалват в брашното и се пускат във врящия бульон да поврат 5 минути. След това се слага доматът. След още 10 минути се добавя фидето и се вари 3-4 минути, докато омекне. Тенджерата се маха от огъня. Яйцето се разбива с киселото мляко. Малко по малко в млечната смес се сипва от горещата супа при непрекъснато разбъркване. След като застройката се стопли, се сипва в супата, разбърква се и се сервира с пресния магданоз.

 

Таратор по селски

Продукти: 1-2 краставици; 1 маруля; 8-10 скилидки чесън; 2 с.л. счукани орехови ядки; 4 с.л. растително масло; 2 с.л. оцет; 1 връзка копър; сол на вкус

Приготвяне: Краставиците, марулята и копърът се нарязват на ситно, разбъркват се със счукания чесън, оцета и сол на вкус и се заливат със студена вода. Преди поднасянето тараторът се поръсва със счуканите орехови ядки и растителното масло.

 

Чорба от кисело зеле /Медвен/

Олио, праз, кисело зеле и червен пипер се задушават, слагат се 1-2 лъжици брашно и се доливат равни количества зелева чорба и вода. Добавят се малко кимион и черен пипер. Слага се ориз или булгур.

 

Точена чорба /Шивачево/

От марна вода, сол и брашно се замесва твърдо тесто. Разточва се лист, който се навива на руло на точилката. Измъква се точилката и рулото се нарязва на тънки лентички по ширина. Лентичките се пускат във вряща подсолена вода като непрекъснато се бърка да не се втестят /слепят/. В чорбата се слагат и счукани орехи. После се запържва.

 

Бобена чорба /киселец/ от Стара река

Продукти: 500 г зелен боб; 1 голяма глава лук; 2 домата; шепа кисели сливи

Приготвяне: Бобът се почиства и нарязва, прибавя се в предварително кипнала вода с нарязания лук и добавена мазнина в нея и се оставя да ври. След като е полуготов, се прибавят шепа кисели сливи. Когато поомекнат и сливите, се добавят доматите, обелени и нарязани на по-едри парчета. Всичко това се оставя да ври до пълна готовност на сливите и боба, след което се прибавя и сол, ври още малко, добавя се стрък прясна чубрица и се поръсва с пресен магданоз. Добре е да се яде охладена.

 

Чорба с бакла /Стара река/

Баклата се изчиства и се попарва в гореща вода. Няколко пъти се измива и се слага да ври. След като омекне, се добавят кисели сливи, мазнина и обелени и нарязани домати. Ври 15 минути и след отнемане от огъня се добавят ситно нарязан магданоз и пресен гюзум. Сервира се със счукан чесън.

 

Жътварски таратор /Трапоклово/

Приготвяне: Счуква се сух чесън с малко сух хляб и малко сол. Долива се вода, краставиците се режат на ситно. Добавя се олио, оцет и копър.

 

Копривена чорба /Мечкарево/

Приготвяне: Берат се млади връхчета от коприва, нарязват се на ситно. Слагат се в тенджера с вода и нарязан на ситно зелен лук. Сипва се мазнина и сол на вкус, а когато заври, се слага една чашка ориз или булгур. Когато се свари оризът /булгурът/, се прави застройка от кисело мляко и яйце. Чорбата не трябва да е много рядка, но не трябва и да е гъста. Накрая се поръсва с нарязан на ситно гюзум.

 

Сиктир чорба /Трапоклово/

Продукти: шарено свинско месо или сланина; 1-2 стръка праз; малко мазнина за запържване; 1 с.л.червен пипер; 1 с.л.брашно; 100 г ориз; половин кисела зелка; зелев сок

Приготвяне: Месото се нарязва на малки парченца, запържва се с праза, слагат се червеният пипер и брашното. След това се добавят нарязаното кисело зеле и зелевият сок. Като поври, се прибавя оризът. Консумира се с люта червена суха чушка. Не се застройва. За да не стане много кисело, към него може да се добави малко вода, според вкуса.

През 2019 г. НЧ „Пробуда-1938“ – с.Панаретовци работи по проекта „Вкусни пътешествия из Сливенския край“, финансиран по Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен 2018”, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Проектът имаше за цел да опази и популяризира традиционни кулинарни рецепти от региона чрез издаването на сборниците “Вкусни пътешествия из Сливенския край“. В сборниците са документирани автентични ястия, свързани със Сливенския край. По проекта се проведоха срещи в 12 населени места (Сливен и селата Драгоданово, Мечкарево, Николаево, Старо село, Тополчане, Трапоклово, Самуилово, Глушник, Панаретовци, Бяла и Ковачите) с представители на читалища и местни жители, познаващи традициите, бяха събрани рецепти, организираха се кулинарни изложби, изготвени бяха кулинарни анкети и др.

Посещения: 153

Улици със славни имена

Преди седмица стартирахме интересна инициатива, свързана със славното минало на родния Сливен. Този път тя е по проект „Улици със славни имена – мост между поколенията“ на сдружение „Войводите на Сливен“. Проектът е поредната родолюбива инициатива на сдружението. Припомняме, че то бе основен организатор на Творчески игри „Потомци на войводи“, които се проведоха през лятото на 2018 г. на крепост Туида, инициира преиздаването на трите тома на „Опит за история на град Сливен“ и др. Николай Бъчваров от сдружение „Войводите на Сливен“, и Дора Куршумова, са съставители на два исторически сборника – "Светът на войводата" и "Именник на войводите и байрактарите, родени в Сливенския край и водили чети из сливенския Балкан".

 

Тази година сдружение „Войводите на Сливен“ започва работа по проекта „Улици със славни имена – мост между поколенията“. Той бе одобрен за финансиране на Дарителски кръг „За по-доброто бъдеще на Сливен 2020“, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Проектът има за цел да обогати знанията на младите за славното минало на Сливен. Сред основните дейности са проучване на всички улици в старите квартали на града, които носят имена на войводи и исторически личности, свързани с хайдушката история, изработване на специални табла-карти на кварталите с допълнителна информация за живота на войводите и др. По проекта са предвидени и исторически състезания в клубове „Млади възрожденци“, в които ще участват ученици и представители на различни пенсионерски клубове.

В играта „Улици със славни имена“ ви представихме имената на три личности, вписани в „Именник на войводите и байрактарите, родени в Сливенския край, водили чети из сливенския Балкан“. Попитахме ви къде в Сливен се намират улиците с техните имена и какво знаете за самите исторически личности. Благодарим ви за интереса към играта и славното минало на родния град.

Ето и правилните отговори: улица „Конда войвода“ се намира в кв. „Клуцохор“, улица „Жельо войвода“ - в кв. „Ново село“, а ул. „Добри Чинтулов“ - в центъра на Сливен.

Конда войвода – роден е в Сливен около 1773-1774 г. През 1794 г. Станал войвода при Индже, останал в четата до 1804 г. Станал бюлюкбашия на белградската крепост като войник на Селим III. През 1805 г. Заедно с 500 конници се присъединил към пазвантоглу във Видин, където се издигнал до бинбашия – началник на 1000 бойци и негов заместник. През 1805 г. Се присъединил към въстаналите сърби. Превзели Белградската крепост, в която бил бюлюкбашията, и я познавал отлично. Бил тежко ранен. Превърнал се в легенда, защото продължил участието си в битките на въстаниците. Загинал в битката при с. Лозница през 1807 г. и бил погребан в Трошанския манастир.

Жельо войвода – роден е през 1828 г. В Ямбол, израснал в с. Карапча (Маломир). През 1858 г. Станал хайдутин в четата на Димитър Калъчлията. През 1866 г. Водил чета с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Четата се разделила на три чети за лятото и се събрали отново на есен. През 1867 г. Бил помощник на войводата Панайот Хитов, където знаменосец бил Васил Левски. Отделил се със 17 души в самостоятелна чета. По време на Априлското въстание Жельо войвода бил в Браила, откъдето заминал за Сърбия. Там Панайот Хитов, главен войвода на българските чети, отново го определил за свой помощник-войвода. На 20 август 1877 г. С разрешение на руското командване била създадена доброволческата чета на дядо Жельо, наброяваща около 300 души. В края на 1877 г. Тази чета се обединила с четата на Панайот Хитов и наброявала около 1000 души. Под ръководството на двамата войводи четниците действали в Еленския и Котленския Балкан, където ги заварила вестта за сключването на Санстефанския мирен договор. През 1885 г. Дядо Жельо участвал в Сръбско-българската война. За участието си в Освободителната руско-турска и Сръбско-българската война бил награден с кръст за храброст и сребърен медал.

Добри Чинтулов – роден е през септември 1822 г. в Сливен. Първите си 16 години прекарва в родния си град, като посещавал гръцкото училище, защото тогава не само в Сливен, но и другаде в България не е имало училище, в което да се преподава на български. Баща му е бил много беден, така че Чинтулов през 1838 г. сам се упътва за Търново, където се е учил около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ и се е учил на гръцки около година и половина при учителите братя Христиди, които били българи но се гърчеели. През Букурещ минава Захарий Княжески, явява на Чинтулов, че руското правителство отпуснало няколко стипендии за българите, и го съветва да отиде в Русия. Чинтулов веднага се упътва за Одеса, като за това му спомогва Димитър Диамандиев от Сливен, живущ в Браила.

Чинтулов сполучва да получи стипендия и за три години свършва в Одеса уездното (околийското) училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която свършва за шест години, и в 1850 г. се връща в България. От 1850 до 1858 учителствува в Сливен, след което отива в Ямбол като главен учител и учителства там до 1861 г. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където става пак главен учител и учителствува непрекъснато до 1871 г., през същата година е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. След завръщането си от Цариград Чинтулов учителствува пак около 3 години и после сам напуска, поради проблеми със зрението. До края на живота си получава пенсия. Умира в Сливен на 27 март 1886 г.

Дарителски кръг на ОДФ-Сливен се реализира, благодарение на помощта на фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма “Развитие на обществените фондации в България”, с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”.

Посещения: 125

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version