fund sliven

Мария Кабаджова е на 11 години, учи в 5 клас в ППМГ „Добри Чинтулов”. Наскоро спечели първо място в литературния конкурс „Моята мечта за родния Сливен”, организиран от фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Конкурсът бе част от инициативата на Фонда за подкрепа на талантливи деца от Сливен в различни творчески направления.

- Мария, ти си един от „Талантите на ОДФ”. Къде е твоята сила?

- Много обичам да пиша и смятам да се развивам в тази насока. Ходя и на състезания по математика, а за развлечение танцувам балет.

- В литературния конкурс „Моята мечта за родния Сливен” участва с разказ и спечели първо място във втора възрастова група. Разказът ти беше наистина много хубав. Посещаваш ли литературни курсове?

- Не, предимно сама се занимавам с писането. Не ходя на курсове или уроци.

- Лесно ли е да си талант в Сливен? Къде проявяваш своите възможности?

- Напоследък все по-рядко има литературни конкурси. Ако има, то те се правят през месеци. Аз винаги участвам в тези конкурси, защото ми доставя истинско удоволствие да пиша по различни теми.

- Каква е твоята лична мечта за родния Сливен?

- Като дете, мечтая си тук да има лунапарк и Къща на ужасите, в която да ходим с моите приятели и да се забавляваме. Не на последно място мечтая в Сливен да има повече хора. Имах приятелка, която си тръгна оттук, отиде да живее в друг град. Искам тук да има повече хора, защото така градът ще стане по-добро място за живеене. Така и моето семейство ще остане тук.

Ето част от разказа на Мария Кабаджова, с който тя стана победител във втора възрастова група в литературния конкурс „Моята мечта за родния Сливен”:

„Имам любима приятелка, но на скоро тя се премести в друг град. Родителите й казаха, че в Сливен нямало бъдеще. Не можели да си намерят добра работа, нямало добро образование, не успявали да водят добър и спокоен живот. Въобще не разбрах какво искат да ни обяснят възрастните. За мен и моята приятелка Сливен беше най-доброто място на света. Нашият роден град. Градът, в който живеем, учим, играем, намираме приятели, споделяме с тях хубави и лоши моменти, растем и мечтаем.

Не исках моята приятелка да заминава и затова решихме да уговорим родителите й да останат. Не помагаха нито молби, нито плач, нито обещания за повече отлични оценки и по-малко джобни пари. Въпреки всичко, което направихме, не успяхме да ги убедим и в края на лятото приятелката ми замина. Тогава се замислих какво може да се промени в нашия град, за да поискат хората да останат в него. Не зная какво трябва да се направи, но мога да помечтая. Представям си, че в Сливен има огромен лунапарк с високоскоростни влакчета, сложни лабиринти, страховита къща на ужасите и симулатори за виртуална реалност. Иска ми се да има огромни офиси и модерни заводи, в които възрастните да работят. Хубаво училище за децата с много кабинети за експерименти, практически занимания, интересни проекти и организирани екскурзии. Мечтая и за огромна стена за скално катерене, стръмни пързалки по Даулите и беседки за пикници в Карандила. Обичам красивата природа на моя роден град. Няма друго място в България, където камъните са сини, ветровете са толкова буйни, а прасковите са така сладки.

Мечтая си и хората в Сливен да са по-добри, по-мили и по-умни. Да се уважават, да не се обиждат и нараняват. Иска ми се всеки да може свободно да изказва мнението си и да не се взема за по-ценен от другите. Надявам се в града ни да има много умни и успели хора, от които ние децата да се учим и чиито пример да следваме. От близките си знам, че в нашия град са живели много специални хора. Войводи, които смело са се борили за свободата на България и са жертвали живота си, за да живеят по-добре хората след тях. Творци, които са оставили незабравими песни, разкази, стихотворения и са вдъхновявали българите да се просвещават и да се борят за по-светло бъдеще. Търговци и фабрикаджии, които са изпреварили времето си и са направили Сливен един от най-модерните и богати градове. Спортисти, които с труд и усилия са спечелили важни победи и са разпространили името на града ни по целия свят. Мисля, че заради всичко това трябва да сме горди, че се наричаме сливналии и да знаем, че всеки от нас носи в себе си малка част от хората, живели преди нас. Надявам се, че също като тях, ние ще бъдем полезни...”

Литературният конкурс „Моята мечта за родния Сливен” е по основната програма на ОДФ-Сливен за подкрепа на талантливи деца от града. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”.

Творческа работилница „Сливенски традиции и занаяти” се проведе на 11 октомври на крепост Туида. В нея взеха участие деца от сливенски детски градини и училища, на възраст от 4 до 10 години.

Идеята на инициативата бе децата по забавен начин да научат повече за старите сливенски занаяти, както и сами да изработят различни предмети, свързани с традициите на родния край.

Най-малките научиха тайните на щамповането, а после дадоха воля на въображението си и сами украсиха с печати дървени купички.

За по-големите участници също бяха подготвени интересни творчески занимания. В различните работилници децата изработиха малки килимчета и черги от цветни парчета плат, украсиха метални кутии с вълнени ленти, нарисуваха шевици върху дървени панерчета, направиха вази от бутилки, облепени с вълнени конци, изработиха гердани от пъстри мъниста, кожени кесийки и торбички, кукли от дървени лъжици и платове, кукерчета и др.

Доста от децата и учителите проявиха интерес към щанда с издания на ОДФ-Сливен, посветени на старите занаяти от Сливенско, легендите на Сливен, народните носии, хайдутите и др.

Творческа работилница „Сливенски традиции и занаяти” е част от основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”.

По инициатива на фондация „Работилница за граждански инициативи” и с помощта на ОДФ-Сливен, на 11 октомври доброволци от софийската фирма „САП Лабс България” обновиха детски кът „Кълвача” в местността Карандила.

Умело насочвани от специалистите от ПП „Сините камъни”, с дружни усилия всички успяха да направят по-уютно едно от красивите кътчета на местността. След като почистиха района, доброволците боядисаха и лакираха дървените детски съоръжения за игра и оградата.