fund sliven

Switch to desktop Register Login

На кулинарно пътешествие в селата Гавраилово и Селиминово

Продължава кулинарната ни разходка с помощта на сборниците „Вкусни пътешествия из Сливенския край“. Днес представяме ястия от селата Гавраилово и Селиминово, които участваха в общата кулинарна изложба по проекта „Вкусни пътешествия из Сливенския край“.

Ето и част от рецептите от двете села, включени в кулинарните сборници.

Бабината мерудийка /Селиминово/

Продукти: салвия /градински чай/; сминдух /рогата мерудия/ мащерка; листа от чесън; листа от пипер; листа от бакла; риган; магданоз; чубрица; калофер; босилек; пуканки; печено тиквено семе; пуканки-циганчета.

Приготвяне: Билките се берат след цъфтеж, около Еньовден. Сушат се на сянка, нарязват се и се смилат. Бабината мерудийка се използва като добавка към ястия и сандвичи.

Тиганички от лапад /Селиминово/

Продукти: 1 кг лапад; 3-4 яйца; 200 сирене или извара; кисело мляко; чесън; 200 мл олио; галета

Приготвяне: Лападът се сварява, отцежда се и се намачква. Добавят се яйцата и сиренето. Прави се еднородна смес. Оформят се шницели, овалват се в галета и се пържат в сгорещено олио. Сервират се, залети с кисело мляко и чесън.

Пилена каша /Селиминово/

Продукти: пилешко месо; червен пипер; мазнина; сол; чубрица; вода; брашно

Приготвяне: Кашата става най-вкусна, когато е приготвена от домашно пиле, а за мазнина се използва свинска мас. Ястието се бърка с дървена лъжица. Загрява се мазнината в тенджера, като се поставя вътре и хапка хляб, за да разбере кога е готова мазнината. Изважда се хапката и се пускат едновременно в мазнината няколко парчета месо от пилето и малко червен пипер. Разбърква се добре с дървена лъжица, после се добавя останалото месо. Посолява се с едра сол и се разбърква отвреме-навреме да се позачерви месото. Залива се с топла вода, като преди това се слага още червен пипер. Поставя се стрък прясна /или суха/ чубрица и се оставя да ври. Когато месото стане готово, се дръпва тенджерата от огъня и с лъжица се отделя червената мазнина. Отделно в някаква паничка се налива студена вода и с постоянно бъркане с вилица се сипва по малко брашно във водата до получаване на не много гъста гладка каша. След това отново се поставя тенджерата на огъня, за да заври месото, и като се бърка непрекъснато бавно се прибавя кашата, докато се получи желаната гъстота. Добавя се отделената червена мазнина и се оставя кашата на огъня докато заври, за да се смеси мазнината. Изважда се оголеното стръкче чубрица и се разсипва на всеки според това кой каква част от пилето обича /плешка, крилце, копанче, бяло месо/.

Селска погача /Селиминово/

Продукти: 1 кг брашно; 3 яйца; 200 мл прясно мляко; 150 г мазнина; 1 кубче мая; 1 ч.л. сол; 1 с.л. захар

Приготвяне: Маята с малко прясно мляко и захарта се разбърква и оставя да шупне. Замесва се меко тесто, бие се 50 пъти и се оставя да втаса. Премесва се отново и се разделя на 4 топки, после отново се оставя да втаса. Точат се дебели кори, около половин см, режат се на 4 триъгълника и се навиват на кифла. Редят се в намаслена тава и се мажат с жълтък. Оставят се да втасат. Пекат се на 200 градуса.

Рачел /Селиминово/ 

Продукти: 2 сг тиква-цигулка; 300 г глюкоза или 2 кутии локум; 1 кг захар; 2 л вода; индрише; лимонена киселина

Приготвяне: Тиквата се обелва и нарязва на кубчета, поставя се във варно мляко за 1 час, изважда се от разтвора и се измива няколко пъти. Слага се водата да заври със захарта, след това се слага и тиквата да се вари, докато се сгъсти /капка сироп се пуска в чаша с вода и трябва да падне цяла на дъното/. След като рачелът е готов, се сваля от огъня и му се слага лимонената киселина. Насипва се в буркани и се заварява за вакуум 10 минути.

Биздерми /Гавраилово/

 

Продукти: 1 кг. брашно; 1 яйце; 1 ч.ч. кисело мляко; 1 с.л. сол; 1 с.л. олио; 1 ½ ч.ч. вода; 300-400 г сирене; мас

Приготвяне: Яйцето, киселото мляко, солта, олиото и водата се разбъркват. След това се добавя брашното, замесва се меко тесто, ако е необходимо, се добавя още брашно. Тестото се разделя на равни топки. Всяка топка се разточва с точилка. Намазва се с мас и се поръсва със сирене. Завива се на руло и след това се хваща в двата края и в противоположни посоки се навива на охлюв. Получават се два охлюва. Те се слагат един върху друг и се разточва, колкото е големината на тигана. Намазва се с мас и се пече от двете страни.

Погача /Гавраилово/

Продукти: около 1,6 кг брашно; 600 мл. вода; ½ кофичка кисело мляко; 1 пакетче мая; 1 с. л. сол; 1 с. л. захар; 4 яйца; 2 пакетчета сусам за поръсване; 1 жълтък за мазане; 1 пакетче масло

Начин на приготвяне: От продуктите се омесва средно меко тесто. Оставя се да втаса около един час. Готовото тесто се разделя на 4 части и се оставя 1 малко топче. Всяко от четирите топчета се разточва и се маже с разтопеното масло. Разточените листи се нареждат един върху друг. Разрязват се на 16 части и се навиват като кифлички. Малкото топче се оформя за средата. Нареждат се в тава и се оставят да втасат още 50 минути. Намазват се с жълтък и се поръсват със сусам. Пече се на 180 градуса за 45 минути.

Сладка баница /Гавраилово/

Продукти: 1 пакет кори за баница; 6 яйца; 1 ч.ч.захар; 1 ч.ч.кисело мляко; 1 ч.ч.олио; 1 бакпулвер; 1 ванилия. За сиропа: 1,5 ч.ч.захар; 3 ч.ч.вода; 1 ванилия

Приготвяне: В намазана с олио правоъгълна тава се нареждат корите, изправени на хармоника, и се запичат до розово. След като се запекат, се заливат със сместа от яйца, захар, кисело мляко, олио, бакпулвер и ванилия и се връщат във фурната. Сиропът не се вари. Само се разтварят захарта и ванилията във водата. Вече изпечената баница се залива със студен сироп.

Сладко от пияни праскови /Гавраилово/

Продукти: 3 кг праскови, цели, обелени, сорт Бейби голд; 1 кг захар; 2-3 литра вода; 50-100 мл коняк

Приготвяне: Прасковите се белят и се слагат за 2 часа във варов разтвор. Водата завира, прибавя се захарта и ври, докато придобие кремав цвят. След това прасковите се прибавят към врящия сироп и врат на бавен огън, докато се сгъсти сиропът. Сваля се от огъня, добавя се конякът и се слага да поври още около 5 минути.

През 2019 г. НЧ „Пробуда-1938“ – с.Панаретовци работи по проекта „Вкусни пътешествия из Сливенския край“, финансиран по Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен 2018”, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Проектът имаше за цел да опази и популяризира традиционни кулинарни рецепти от региона чрез издаването на сборниците “Вкусни пътешествия из Сливенския край“. В сборниците са документирани автентични ястия, свързани със Сливенския край. По проекта се проведоха срещи в 12 населени места (Сливен и селата Драгоданово, Мечкарево, Николаево, Старо село, Тополчане, Трапоклово, Самуилово, Глушник, Панаретовци, Бяла и Ковачите) с представители на читалища и местни жители, познаващи традициите, бяха събрани рецепти, организираха се кулинарни изложби, изготвени бяха кулинарни анкети и др.

Посещения: 97

Легенда за Карандилската вода

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ продължава. В публикации през месеца ще ви припомним легенди за лековитата вода на Карандила, публикувани в книгата „22 отговора на въпроса: „Защо Сливен?“ на Дора Куршумова.

Започваме с легендата за Карандилската вода.

КАРАНДИЛСКАТА ВОДА

Един ден в Божието царство решили да направят най-голямата чешма. Тъй като ангели и светии щели да пият вода от нея, поставили задачата на свети Петър - такава вода да потече от райската чешма, че който отпие, да не и се насити.

Трудна била задачата на главния ключар на рая, но какво да се прави - из цялата земя трябвало да потърси юрнек за най-сладката вода. Свети Петър знаел, че водата от една местност в българския Балкан - Карандила, е много хубава. Пратил ангели да вземат от прочутата вода, та по нея да измайсторят рецептата за райската чешма.

Престорили се ангелите на хора - мъже и жени, взели божии съдове и тръгнали да търсят прочутото място в Балкана. Намерили го, но се забавили, защото се смаяли от красотата на природата и цветовете на скалите. Водата опитали и не се наситили!

С мъка отлетели в посока за рая, но такава била волята на свети Петър. Разказали му всичко.

Може би ангелите са успели да нагласят вкуса на райската вода, а може и да не са - кой знае, намеса на светии и ангели има в тази работа! Дали са сложили от песъчинките на Сините камъни, от листата на вековните дървета или са прибавили от кристалния планински въздух в рецептата?

Никой не знае, но ако са успели - да им е сладко!  

Инициативата „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 239

По пътя на виното

Скъпи приятели, продължаваме да ви припомняме интересни факти за нашия регион. Чрез няколко публикации ще надникнем в изданието „Пътят на виното в Сливенския край“, издание на ОДФ-Сливен. На страниците на този своеобразен пътеводител в света на виното в региона са представени 10 от най-големите и известни винарски изби. Изданието съдържа информация на български и английски език за развитието на всяка винарска изба, представени са и най-известните продукти на всяка марка. Книгата включва и интересни текстове за виното, за видовете съдове за вино, открити от археолозите край Сливен, легенди и древни български предания за напитката на боговете и др.

Тръгваме по пътя на виното с легендата „Славата на огненото сливенско вино“, част от книгата „22 отговора на въпроса „Защо Сливен?“ на Дора Куршумова.

СЛАВАТА НА ОГНЕНОТО СЛИВЕНСКО ВИНО

          

Тракийският жрец на светилището Марон донесъл на Одисей скъп дар от земите, намиращи се на юг от Хемус. Сладкото черно вино било приемано като божествено питие от жителите на древна Елада и Троя. Траките, населявали земите по нашите места, се славели като майстори в лозарството и виноделието. Те свързвали райското блаженство първо с приятното питие - виното. И не само те са величаели божествената напитка. Известният пътешественик Феликс Каниц в бележките си за посещението на Сливен пред 1872 г. Пише: „Една от големите прелести на Сливен се дължи на сливенските лозя. Туй, което е за Унгария – Токай, за Сърбия – Неготин, това за Турция е Сливен със своето черно вино. Сливенци го пият и възпяват, а под неговото влияние мюсюлманинът забравя заповедите на Мохамед. Когато се гощава някой чужденец от българин, те отпразнуват срещата си с по една чаша сливенско вино.”

            Сливенското черно, сладко и огнено вино се пие от всички жители на Източна България. Носела се славата на сливенската земя, че можела да ражда най-хубавото грозде, защото била изпечена и никъде другаде нямало такава. През периода ХVІІ-ХІХ век Сливен е бил на първо място в българските земи по лозарство и винарство. В района около града са отглеждали 41 вида грозде и всяко домакинство имало по няколко декара лозя.

            Рязането на лозите започвало след Трифоновден и било изключително мъжка работа. При орането и копането, заравянето и отравянето, връзването и кършенето участвали всички членове на семейството. Лозята се пръскали единствено със син камък и вар. Лоши години за лозарите по тези места не са запомнени. Знаели тънкостите лозарите, неуморно се трудили през пролетта и лятото, и затова земята щедро им се отплащала през есента и зимата..

            От голяма важност за хубавото вино били качеството и чистотата на съдовете, в които се приготвя и отлежава. Наближи ли гроздоберът, за да няма мирис на мухъл, опушвали със сяра бъчвите и ги измивали със сода за бъчви. Запарвали ги с вряща вода, в която понякога сварявали ароматни билки и листа от дюли и ябълки.

            Цяло лято градът се подготвял за „тестира“, така в сливенския край наричали прибирането на реколтата от грозде. Още от предния ден градският глашатай обикалял града и уведомявал хората, че денят за начало на гроздобера е вече определен. Думкането на барабана било знак за започване на приготовленията за важния момент. Настъпвал празник за мало и голямо. Старите се радвали, защото е настъпил моментът да приберат реколтата, а младите очаквали шегите и закачките. Ала най-много се радвали децата, защото от този ден започвала тридневната училищна ваканция за гроздобера. По-големите деца попълвали нуждата от работна ръка, необходима за многобройните лозя в района на града и околните села. Всички бързали да оберат лозята си още в първия ден, защото след това пъдарят вече не отговарял за пакостите по лозята.

            Гроздоберачите тръгвали към лозето още в полунощ, натоварили в шарпаната всичко необходимо за гроздобера – кошници, линове и храна. Стопанинът бързал да отиде на лозето преди берачите и шарпаната. От дисагите изваждал суджуците, парчетата говежда пастърма и самуните хляб. Наклаждал огън от сухи лозови пръчки, останали още от Трифон Зарезан на няколко места, за да се осветяват лозите, особено ако нощта е безлунна.

            На разсъмване, когато берачите били отхвърлили доста работа, си давали малка почивка. Тогава върху жаравата на догарящите огньове се приготвяло вкусното тестирско ястие от белпастърма. Режели пастърмата на големи парчета като гребени, които набучвали върху дълги дървени шишове. Шишовете нареждали върху жарта. Чакали изсъхналото месо малко да се „подплаши”, да примърда и вкусната белпастърма била готова.

            По същия начин препичали и суджуците. Обелвали пресни орехови ядки от големите дървета между лозята. От всички краища се разнасяло приятно ухание на печен суджук и пастърма. Берачите хапвали набързо, после отпивали по глътка миналогодишно вино. Така спазвали вековната сливенска традиция – черно грозде, черно вино, черна пастърма. После гроздоберът продължавал, докато все още е хладно и слънцето не е напекло.

            Отнякъде се дочувала песен, постепенно и от други посоки пригласяли. Берачите си подхвърляли шеги и закачки. Стопанките започвали да приготвят тестирската гозба за обяд. Стопаните минавали по реда преди другите берачи и внимателно избирали едри гроздове. Режели ги заедно с част от пръчката и ги подреждали в кошници, застлани с лозови листа. Наричали гроздовете, окачени на пръчки, „свисла“. Освен тях, навързвали по два грозда на връв, така че да не се допират и ги окачвали в хладни помещения. Така за зимните празници имали за трапезата си кехлибарено грозде. Свислата издържали до Коледа, а понякога и до Великден.

            Жените и децата изнасяли от редовете пълните кошници с грозде. Най-малките деца обирали падналите зърна в кошнички. Знаели от дядовците си, че едно гроздово зърно дава три капки сок.

            Между редовете се движели мъжете, нарамили футии. Жените изсипвали кошниците във футиите, докато се напълнят. Тогава мъжете ги изнасяли до края на реда, където били шарпаните, натоварени на волски коли.

            Идвало време за обяд. Гозбата била готова. Стопанката нарязвала мезетата, разпъвала месалите и канела берачите да похапнат. Пиели старо вино от пахари, бъклици и дамаджани, подслаждали се с черно грозде, замезвали с черна пастърма.

            После с приповдигнато настроение дообирали лозята и се отправяли пеш към града. Някои дори пристъпвали с танцова стъпка и, когато наближавали къщата, поигравали пред отворената вратня.

            Малцината, които не участвали в гроздобера, очаквали с нетърпение да се покажат една след друга шарпаните. Работниците, които ще мачкат гроздето, се приготвяли за отговорната задача. Домакинята подавала калъпа сапун, поливала вода от бакърен гюм и мъжете измивали краката си. Обували приготвените от стопаните налъми и влизали в шарпаната. Хващали се с две ръце от двете страни на шарпаната и започвали да тъпчат с крака напред и назад. Понякога се случвало в една шарпана да влязат двама или трима мъже и мачкали гроздето с бързи стъпки, като че играят ръченица.

            Под чучура на шарпаната слагали един голям гердел, в който изливали ширата. До гердела закачали канче и всеки можел да гребне от вкусната шира и да пие колкото иска. Стопанката пълнела по два, три гердела от първата шира. От нея приготвяла разни вкусотии като мъстеници, грозденици, крушеници и мъстосан ошав. Сладко било гроздето, но понякога проверявали дали е достатъчно озахарено. Пускали в един от първите гердели измито прясно яйце и гледали дали по-голямата част от него ще изплува на повърхността. Това означавало, че от ширата ще стане хубаво вино с добра захарност. След това стопанинът пълнел източената шира в големи или малки бъчви и дамаджани. Пълните с чиста шира съдове били прибирани в избите, за да станат след ферментацията на бяло вино. Останалите смачкани зърна и ширата наливали в огромни каци, наречени кадуси, за да ферментират и да се превърнат в прочутото черно сливенско вино. Мъжете, които мачкали гроздето, измивали краката си от сладката шира, но следите на черното грозде оставали и напомняли за тестира още няколко дни.

            Късно вечерта стопаните гощавали отново помощниците си. На дворните плочи постилали хасъри и върху тях сядали помагачите. Застилали коленете си с шарени месали и разчупвали самуните топъл хляб. В калайдисани саханчета похапвали от вкусната тестирска гозба – овнешко с прясно зеле и домати, насипвано от големи сахани. Паници с черно вино обикаляли софрата, предавани от ръка на ръка. След кратко веселие с песни и подвиквания всички се разотивали по домовете си.

            След тупурдията около тестира всички от семейството се захващали с измиването на съдовете. Дворът светвал, а в избата влизането било забранено. Изпаренията от ферментацията можели да упоят човека, който е дръзнал да надникне. Бабите разказвали на внучетата си за сънищата на ширата и как гроздовият сок си обикалял лозето, за да си припомни докосването на слънчевите лъчи. На следващия ден в дворовете лумвали огньовете под грамадните бакърени тави. Варели петмез и каша, правели рачел от тикви и дюли, мъстосвали нанизани орехи, които висели на дълги въжета. Въздухът в целия град се изпълвал с ухание на сладка варена шира.

            Във всяка къща наливали по няколко бъчви от бялото и черното вино. Божественото питие трябвало да стигне чак до гроздобера през следващата година. И как без вино ще се посрещне и изпрати лютата зима. Виното правело така, че вечерите край огнището да бъдат очаквани. Бъклиците и пахарите, пълни с руйно вино, припомняли стари песни и приказки за храбри хайдути.

            През годините на голямо плодородие наличните съдове не можели да поберат божествената течност. Тогава в кръчмарите продавали виното, като мерели с особена мярка - „на гърло”. Желаещите плащали малка входна такса и пиели до насита. Понякога младежите опитвали да докажат на гостите от другите градове славата на сливенското черно вино. Наливали от гъстата течност в памучна кърпа, връзвали я внимателно като бохча, за да не тече отстрани и тръгвали из двора. На десет крачки капвала само по една капка от виното. Цъкали другоземците с език и отпивали по глътка от омайното питие. После прославяли виното надлъж и нашир. От всички градове в страната идвали търговци да купят от славното огнено вино. Сливенско вино пиели в цяла Източна България.

            В началото на ХХ век дори от Поморие са идвали да купуват от прочутото черно вино. По-късно през 1920 г. в Сливен е основана винарска кооперативна изба ”Шевка”. Години наред тя обединява усилията на майсторите на вино. Може би някои от старите сливналии все още си спомнят бутилките с червена петолъчка на етикета, което години наред беше най-търсеното вино в страната. Черното бутилирано от кооперацията вино по качество и вкус можело да се мери с най-реномираните български и вносни черни вина.

          Днес Сливен продължава да носи славата на винарски район. Може би виното се различава от това, което са наливали в бъчвите преди век, но все още е огнено и все още този, който отпива глътка, благодари на земята, на водата, на трудолюбивите лозари и майсторите-винари за божественото питие.

Припомняме, че през 2018 г. и 2019 г. се проведоха Фестивалите на винарите „Вино и творчество“, организирани от Община Сливен, в партньорство с фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Проведоха се и конкурсите „Вино на народа“, в категории бяло вино, розе и червено вино, а всеки посетител можеше да дегустира различните вина и да гласува за тези, които са му харесали най-много. Така през 2018 г. наградата „Вино на народа“ отиде при ВИ "Кермен" за тяхното мерло; наградите за любители-винари спечелиха арх. Мартин Койнов - за червено вино; Боян Пасков - за розе; Младен Русев - за бяло вино. Специална награда получи Иван Плачков, който зае вторите места и в трите категории.

Днес ви представяме ВИ „Кермен“, включена в изданието „Пътят на виното в Сливенския край“.

Винарска изба „Кермен“ се намира в град Кермен, област Сливен. В момента стопанството на избата разполага с 25 декара собствени лозя от сортовете Мерло, Каберне, Димят и Мускат. Избата е специализирана предимно в производството на млади вина – бяло, червено, розе и наложен пелин. Младите вина на избата са направени по технология, която се доближава максимално до домашната. Винарска изба „Кермен“ разполага със зала за дегустации с 10 места.

Посещения: 122

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version