fund sliven

Switch to desktop Register Login

Вкусното ни пътешествие представя рецепти за гювечи от Сливенския край

Скъпи приятели, през месеца продължаваме да ви представяме рецепти от региона, включени в кулинарните сборници „Вкусно пътешествие из Сливенския край“. Подготвили сме ви Ден на бабините закуски, Ден на баницата, Ден на гювечите и т.н.

Днес представяме рецепти за гювечи.

Тюрлюгювеч по сливенски

Продукти: 1 кг месо /агнешко или свинско/; 500 г картофи; 2 глави кромид лук или връзка пресен лук; няколко скилидки чесън; 2-3 моркова; 1 патладжан; 1-2 тиквички; 500 г зелен фасул; 500 г бамя; 2 зелени чушки; 2 домата; връзка магданоз; 1 лъжичка сол; 1 лъжичка червен пипер

Приготвяне: Съотношението месо – зеленчуци трябва да е 1 кг към 3 кг. Към леко свареното месо се добавят лукът, чесънът, морковите, патладжанът, зеленият фасул и чушките. След като поомекнат зеленчуците, се слагат тиквичките, доматите, бамята и магданозът.

Сливенски тюрлюгювеч /кв. „Речица”/

Продукти: месо /пилешко, свинско или др./; лук; чесън; моркови; патладжан; тиквички; зелен фасул; бамя; червена и зелена чушка; гъби; грах; червено цвекло; картофи; домати; целина; магданоз; босилек. Трябва да има съотношение месо-зеленчуци 1 кг към 3 кг.

Приготвяне: Почистените зеленчуци се нарязват на ивички, кръгчета, колелца, кубчета и резенчета. Месото се нарязва на порции. Запържва се до порозовяване и се прехвърля в тенджера. В същата мазнина се запържват ситно нарязаният лук, скилидките чесън и доматите, нарязани на кубчета. Като се посгъсти, сосът се прибавя към месото, долива се гореща вода, колкото да покрие месото, и се оставя да се задуши. През това време в тигана се запържват всички зеленчуци, но поотделно. Последователно се изсипват в дълбокия глинен съд. Всичко се обърква добре, добавят се сол на вкус, червен пипер, черен пипер на зърна, нарязани листа от целина и босилек. Отгоре се нареждат доматени кръгчета. Пече се в умерена фурна до изпаряване на течността и омекване на картофите. Щом е готов, се поръсва със ситно нарязан магданоз. Поднася се горещ в общия съд.

Гювеч от филе по медвенски

Продукти: 1,5 кг свинско филе; 100 мл шарлан; 100 г гъби; 1 кг печени чушки; 400 г лук; 50 г магданоз; 100 г лимони; 1 г черен пипер; 1 кг пресни домати

Приготвяне: Филето се начуква като флейки, които се пекат на скара, и след това се реже на ивици. В отделен съд се задушават пиперките, гъбите и част от доматите, след което се прибавят флейките. Поставят се в пръстен гювеч, като най-отгоре се нареждат кръгове домати и лимон, а след това се пече.

Сливенски яйчен гювеч /тюрбелия/

Късове от предницата на агнето се задушават с нарязан лук и малко вода и масло. Слагат се сол и червен пипер. Когато лукът омекне и месото се свари, се залива с 1-2 яйца и кисело мляко, оставя се на отворена фурна след заливането.

Тербелия гювеч /Мечкарево/

Продукти: агнешко месо; черен пипер; сол; зелен лук; лапад; киселец; лобода; гюзум; червен пипер; кисело мляко; 2-4 яйца; магданоз; маточина.

Приготвяне: Парчета агнешко месо се запържват в олио и масло /мас/. Подправя се с черен пипер и сол. Когато се позапържи /зачерви/, се изважда настрани в друг съд. В същата мазнина леко се задушават много зелен лук и всички зелении – лапад, киселец, лобода, много гюзум. Слага се червеният пипер да се запържи и се връща месото. Оставя се да къкри на тих огън с много малко вода. Когато месото е готово, се разбъркват в купа киселото мляко и 2-4 яйца. Сместа се изсипва в тенджерата. Оставя се още няколко минути и се поръсва със смес от ситно нарязан магданоз, гюзум и маточина.

Сливенски тюрлюгювеч /Мечкарево/

Продукти: месо /пилешко, свинско или др./; лук; чесън; моркови; патладжан; тиквички; зелен фасул; бамя; червена и зелена чушка; гъби; грах; червено цвекло; картофи; домати; целина; магданоз; босилек. Трябва да има съотношение месо-зеленчуци 1:3 /1 кг. месо към 3 кг. зеленчуци/

Приготвяне: Почистените зеленчуци се нарязват на ивички, кръгчета, колелца, кубчета и резенчета. Месото също се нарязва на порции. Слага се в тенджера с мазнина /мас/ и се запържва хубаво до зачервяване. Премества се в пръстен гювеч, а в същата мазнина от месото се запържват ситно нарязаният лук, скилидките чесън и доматите, нарязани на кубчета. Като се посгъсти, сосът се прибавя към месото, долива се с гореща вода, колкото да покрие месото, и се оставя да се задуши. През това време в тигана се запържват всички зеленчуци, но поотделно. Последователно се изсипват в дълбокия глинен съд. Всичко се обърква добре, добавят се сол на вкус, червен пипер, черен пипер на зърна, нарязани листа от целина и босилек. Отгоре се нареждат домати, нарязани на кръгчета. Пече се в умерена фурна до изпаряване на течността и омекване на месото и картофите. Щом е готово, се поръсва със ситно нарязан магданоз.

През 2019 г. НЧ „Пробуда-1938“ – с.Панаретовци работи по проекта „Вкусни пътешествия из Сливенския край“, финансиран по Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен 2018”, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Проектът имаше за цел да опази и популяризира традиционни кулинарни рецепти от региона чрез издаването на сборниците “Вкусни пътешествия из Сливенския край“. В сборниците са документирани автентични ястия, свързани със Сливенския край. По проекта се проведоха срещи в 12 населени места (Сливен и селата Драгоданово, Мечкарево, Николаево, Старо село, Тополчане, Трапоклово, Самуилово, Глушник, Панаретовци, Бяла и Ковачите) с представители на читалища и местни жители, познаващи традициите, бяха събрани рецепти, организираха се кулинарни изложби, изготвени бяха кулинарни анкети и др.

Посещения: 85

Еньовден е

 

Народът вярва, че на Еньовден билките имат най-голяма лечебна сила, и че е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки ходят сами и берат билки, с които после лекуват. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за болестта без име.

 

Фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“ направи проучване, свързано с календарните празници в Сливенския край. Предлагаме ви текст от проучването, посветен на Еньовден.

Еньовден – 24 юни /летен Ивановден/

 

Обредно действие: основният обичай на празника бил да се берат билки преди изгрев, когато билките имат най-голяма лечебна сила, защото Еньовден е празник на лятното слънцестоене. Важен елемент на празника било къпането с речна вода за здраве, защото на този ден речната вода имала голяма лечебна сила, тъй като слънцето се било окъпало в нея. В Старо село се миели с вода, в която са били натопени еньовски билки, защото вярвали, че тази вода има голяма лечебна сила. Характерно за празника е и обирането на плодородието от чуждите ниви или добитък от жени, наречени бродници или магьосници. Те отивали преди изгрев слънце в чуждите ниви, събличали се голи и се търкаляли в най-изкласилата част, за да съберат росата, откъсвали най-големите класове и после принасяли в своите ниви плодородието. За да предотвратят кражбата, мъжете спели по нивите си. В Старо село срещу Еньовден отрязвали брадите на козите, за да не вземат бродниците млякото им. Широко застъпен бил обичаят Еньова буля: момите слагали китките си в бакър с мълчана вода. После избирали 4-5-годишно момиченце, обличали го в дълга риза, червено було, сребърен волан, а на главата му слагали венец от цветя. Една от момите качвала Еньовата буля на раменете си и заедно с останалите моми обикаляли всяка къща и пеели песни, спирали при всяка чешма и кладенец. После отивали в къщата, където било бакърчето с китките, а Еньовата буля започвала да вади китките една по една. Момите ги надпявали, а по припевите се гадаело за женитба, запазване на реколтата и увеличаване на плодородието. В Ичера жените свивали от набраните билки еньовски венец и се провирали през него за здраве и дълголетие. Всички се къпели в реката против лоши болести, защото и слънцето се къпело там на този ден.

Магии и гадания: гадаели по сянката за здраве: вярвали, че ако на Еньовден човек си види сянката без глава при изгрев слънце, ще умре скоро. Стари и млади набирали треви и цветя, от които правели венци и китки, вързани с червен конец. В Трапоклово правели толкова китки, колкото били хората в семейството, наричали ги и ги оставяли през нощта на покрива. Сутринта по свежестта на китките гадаели за здравето на всеки. Еньовденските китки изсушавали и прибирали за илач, ако стане нужда, през годината. В Катунище, Драгоданово и Бяла режели гюзум, връзвали го на китки и го изсушавали за илач. В Градец рано сутринта ходели за дърва на висок баир, откъдето само праведният човек можел да види как слънцето играе. За тази игра на слънцето има легенда. Там, където свършват Сините камъни, по пътя Сливен-Ичера, има една група изправени скали, които отдалеч приличат на човешки силуети. Тази група скали се нарича Еньова буля и прилича на булка, младоженец и сватбари. Според легендата, някой си Еньо в навечерието на сватбата си се обзаложил със Слънцето, че ще го изпревари, когато с булката си и сватбарите отиват да се венчават. Обаче едва дошли до средата на пътя, Слънцето затрептяло и ги изпреварило. Тогава цялата сватба се вкаменила. Двата камъка, които са на преден план, заради силуета на човешки фигури, са наречени булка и младоженец. В Кипилово момите правели наричане на пръстените, както на Васильовден. В Омарчево на този ден човек си гледал сянката – ако е с глава – ще живее, ако не – ще умре. Вярвало се, че кукувицата кука до Еньовден, а после занемява.

В том 3 на „Опит за история на град Сливен” д-р Симеон Табаков пише: „Важни са още и напевите при извършвания на Еньовден обичай, когато натопените в забулено менче китки се вадят от малко момиче, а насядалите наоколо моми от махалата, всяка от които има натопена китка със съответен знак, пеят:

 

Цървул влачи, през дол бяга!

Ой, Еньо, Еньо, Енюва булка!

/по/сегни, Еньо, подай китка.

Момата, китката на която излезе след тия думи, щяла да вземе хайдутин.

Позлатен топор врата бие /богаташ/.

Ой, Еньо, Еньо и т.н.

Тъмни зимница кални прагища /ханджия/.

Превит кравай на копраля /орач/.

Свито куче на камъче /просяк/.

Китка босилек черква мете /свещеник/.

Златни гривни на постеля дрънкат /златар/.

Синьо небе – ясна звезда /хубавец/.

Бяло книже – черно писмо /учен/.

Вета клина – ново дърво /вдовец/.

Вита тояга – прозор ми бие /войник/.

Коня язди – сокол държи /болярин/ и т.н.”

Ритуалът на Еньовден е описан подробно и в книгата „Село Кипилово – минало и настояще” на Велико Н.Георгиев. „Жетвата е в своя разгар. Момите пеят с паламарките си. Пеенето започва с благословия за най-доброчестата мома:

 

Която й мома най-доброчеста,

нейната китка напред да върви,

ой, Еню, Еню, Енюва булка,

сегни, извади най-росна китка...

Обкръженото дете подава една от китките, а момите с интерес следят коя мома е най-честитата. Следва нов запев:

 

Зряла круша не дозряла

търси място де да падне...

Отнася се за младо момиче, което още не е готово за бъдеща домакиня, но бърза да се задоми.

Алено було през поле трепти, търси къща де да седне /другоселец/.

Вета крина, ново дъно /вдовец/.

На стол седи, кесия държи /търговец/.

Из дол бяга, цървули стяга /хайдутин/.

Свито куче на боклуче /сиромах/ и т.н.”

Фолклорен маскарад: в много села изпълнявали ритуала Еньова буля и ритуал за примамване на чуждото плодородие от нивите.

 

Посещения: 72

Пътят на виното ни отвежда и до винарска избра „Росиди“

Скъпи приятели, през месеца разгръщаме страниците на изданието на ОДФ-Сливен „Пътят на виното в Сливенския край“. В този своеобразен пътеводител в света на виното в региона са представени 10 от най-големите и известни винарски изби. Изданието съдържа информация на български и английски език за развитието на всяка винарска изба, представени са и най-известните продукти на всяка марка. Книгата включва и интересни текстове за виното, за видовете съдове за вино, открити от археолозите край Сливен, легенди и древни български предания за напитката на боговете и др.

Днес ви представяме винарска изба „Росиди“ и текст за виното, включени в изданието.

Вината на „Росиди“ са родени от нашата любов и страст към хубавите вина. Единственото ни желание винаги е било производството на висококачествени вина в лимитирани количества, предназначени главно за изискани ресторанти, винени магазини и ценители.

„Росиди“ като наименование на търговската марка и производителя е съчетание от първите имена на основателите и собственици – Роси и Еди Куриян.

Нашите вина са тероарно ориентирани, а не категоризирани като „Стар“ или „Нов“ свят. Наше наблюдение е, че изисканите виноценители в повечето случаи търсят вина с индивидуалност, провокация, интрига и елегантност, отколкото унифицирани, лабораторно контролирани, полирани и тривиални такива.

Философията на „Росиди“: „Виното трябва да отразява тероара и главните характеристики на сорта грозде, от който се произвежда. То не трябва да бъде комерсиален продукт, умишлено шлифован, за да допада на определена група консуматори“.

„Росиди“ е един от първите от вълната малки винопроизводители, стартирала преди 10 години в България, който успешно е развил разпознаваем, висококачествен бранд без агресивен маркетинг. Година след година „Росиди“ продължава да демонстрира забележителна разлика в отношението и артистичността, които влагаме в нашите вина.

Вината с търговска марка „Росиди“ се произвеждат от собствени лозя в землището на с.Николаево, общ.Сливен, в регион Тракийска низина. Произвеждат се основно чисто сортови вина от интернационалните сортове Гевюрцтраминер, Шардоне, Пино Ноар, Сира, Мерло и Каберне Совиньон.

Произвежда се и „Оранжево“ вино, което още с първата си 2015 реколта впечатлява винените критики и журналисти.

Използването на стандартно и нестандартно оборудване (специално изработени 300 л иноксови „бъчви“ за Гевюрцтраминер и бетонни ферментатори във формата на яйце за Шардоне) е само малка част от начина, по който екипът от „Росиди“ комуникира разбирането и визията си за виното.

На интернационално ниво „Росиди“ се представи във Великобритания, Белгия, Нидерландия, САЩ и Тайван. В световната столица на виното Лондон нашите вина са отличавани регулярно от световноизвестни имена като Стивън Спуриър и Джансиз Робинсън.

.....................

Медената течност /Николай Овчаров – „Българската епопея на виното”/

 

Първите записани в Европа литературни творби са „Илиада” и „Одисея” на Омир. Те отразяват станалата през 13-14 век пр.Хр. Троянска война и в тях виното буквално се лее. Напитката е наричана с епитетите „благовонна” и „медена”. В стана на гърците се възстановявали с несметни количества от упойващата течност. Шатрите на обсаждащите „са пълни с вино, което архейските кораби превозват всеки ден по широкото море от Тракия”. Един от царете на траките, Марон, подарил на Одисей много амфори със сладко, червено и гъсто вино, което било божествено питие. „И когато искаха да пият от това червено вино, сладко като мед, той напълваше една чаша, смесваше го с вода двадесет пъти повече и приятно благоухание се разнасяше от кратера. Никой не можеше да се въздържи от него”. В приключенията на Одисей пък силното тракийско вино помогнало на гръцките герои да се спасят. Затворени в пещерата на едноокия великан Полифем, те го упоили в него и така успели да избягат. В това отношение са много важни археологическите проучвания, които аз и моят екип правим вече години в Източните Родопи.”

„Пътят на виното в Сливенския край“ е издание на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.

Посещения: 52

“Настоящият сайт стана възможен благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма „Развитие на обществените фондации в България”. Изразените тук становища са на авторa и не отразяват непременно мнението на ФРГИ.”
Изграден от Abstract-Design.com

Top Desktop version