„Паметник от слово за Индже” по повод 200 години от смъртта на Индже войвода

Публикувано на: юни 17, 2021

На 17 юни се навършват 200 години от геройската смърт /в битката при Скулени, на река Прут/ на един от легендарните български войводи – Индже. От еничар и кърджалийски главатар до безстрашен хайдушки войвода – за Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му „Индже”, както и незабравимата поетеса Петя Дубарова .

По повод паметната дата ви представяме „Паметник от слово за Индже” на Валентина Димитрова, вдъхновен от стихотворението „Индже” на Петя Дубарова – паметник от думи наместо истински „бял паметник … на Инджето”, а такъв почти 50 години след написването на стихотворението и 200 години след смъртта на войводата – все още няма.

 

ИНДЖЕ

 

Желая в моя роден град

бял паметник да вдигнат на Инджето,

бял паметник, изправен във небето,

там, дето даже птици не летят.

 

И искам вечер тиха светлина

хайдушкото чело да кичи с блясък

и шум да няма, нито птичи крясък…

Внушителна и горда тишина.

 

А денем искам Слънцето за миг

на рамото хайдушко да поспира,

за отдих да поляга там зефира

във мраморната хлад на камен лик.

 

Да идват тука българи безброй

и хора от народи в край далечен

и горда ще съм аз, че смел и вечен,

Инджето ще живее в края мой.

13 декември 1974 г.

(Стихотворението е публикувано в стихосбирката «Лястовица : Стихове и разкази», София : Отечество, 1987)

ПАМЕТНИК ОТ СЛОВО ЗА ИНДЖЕ

Преди години получих покана от Петя Дубарова аз и моите ученици да отидем в нейния „бронзов Бургас“. Поканата дойде от стихотворенията ѝ. И всяка година нейният „добър влак“ ни отвеждаше в любимия ѝ град. Посещавахме любимите ѝ места, четяхме нейни стихове – слънчеви, затрогващи, витални.

Петя Дубарова е „слънчевото дете“ на българската поезия. Нейните малки откровения пазят завинаги едно малко ключе, което отключва благородните пориви в душата ни, за да прогледнем света и с вътрешните си очи. После доверчиво ни повежда. Без всякакво усилие. Вървим след нея очаровани и малко засрамени. Благодарни. За да ни остане радостната възбуда от срещата с Бургас и морето, с легендарни герои като Ботев и Индже… В своята крехка възраст тя създава удивително зрели творби. В тях откриваме и нейния идеал: „да бъдем светли и истински / през своя къс живот. / И нека се гордеем, че сме хора.“. За нея Бургас е знак на голямото име Родина. Затова не е случайно хрумване желанието ѝ именно тук да бъде издигнат паметник на Индже войвода.

Петя Дубарова е дванадесетгодишна, когато пише стихотворението «Индже», но то е придобило свойството да възбужда естетическа наслада. Като от бездънен извор от него струи красота и очарование и потокът на красотата не секва с годините, не пресъхва, а запазва неизчерпаемата си свежест. Петя Дубарова възпява Индже войвода като поет, но го поставя в реалистична обстановка: „и горда ще съм аз, че смел и вечен / Инджето ще живее в края мой.“. По този начин тя го приближава към нас и така неговата изключителност изпъква осезаемо.

Стихотворението е изградено в романтичен план. Дивна хайдушка романтика диша от всеки ред. По асоциативен път Петя Дубарова ни отвежда към Ботевото стихотворение «Хаджи Димитър» и към идеята: „Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира!“. Но образите  са други. Свежи, богати и изразителни са и нейните картини. Въображението ѝ романтично е одухотворило родната природа. Индже, народният закрилник, е нарисуван с голям творчески замах в цял ръст върху широко платно. Белият му паметник се извисява до небето. Белият цвят за поетесата е символ. Сякаш виждам Петиното лице, чиито очи винаги търсят чистотата и добротата, свободолюбието и  саможертвата в името на Родината.Открива ги в легендарния герой. В него тя долавя черти, които идват от характера на прабългарина, от непокорството на богомилите, от волята за свобода на Асеновци.

Звучни и мелодични са стиховете, сияйни са образите, изразителни са метафорите, изпъстрени с размисъл или с приказни видения.

А денем искам Слънцето за миг

на рамото хайдушко да поспира,

за отдих да поляга там зефира

във мраморната хлад на камен лик.

Въпреки детската си възраст поетесата е почувствала, че силата на личността е във връзката му с народа и истинска стойност добиват само тези дела, които са отдадени безрезервно и с цяло сърце на хората.

Днес, когато честваме 200-годишнината от смъртта на Индже, да си припомним думите на Петя Дубарова:

И искам вечер тиха светлина

хайдушкото чело да кичи с блясък

и шум да няма, нито птичи крясък…

Внушителна и горда тишина.

„Тиха светлина“, „слънце“, „зефир“ – тези образи ни говорят, че животът властва над смъртта, той е по-силен от нея. „Внушителна и горда тишина“ е нужна, за да не забравяме героите си, да им отдаваме почит и да вършим достойни дела.

Валентина ДИМИТРОВА

Сливен, 17 юни 2021 г.

 

А следващия път ще ви запознаем и с интересни факти от биографията на Индже войвода от том II  на Симеон Табаковия „Опит за история на град Сливен”. Не ги пропускайте!