Тази поредица от материали е за хората, които:

• Не са се вкопчили в ежедневието, а поглеждат извън него;
• Разбират, че всеки от нас е свързан със целия свят и хората по света;
• Наясно са, че каквито и прекрасни идеи да имат световните организации, държавните и общински органи на управление, без участието на всеки един от нас, с възможностите, които притежава, не биха могли да се осъществят.

Днес ще ви запознаем с малко исторически факти за приемането на „Програма 2030“ на ООН и нейните 17 Глобални цели за устойчиво развитие.

През септември 2015 г. 193-те държави-членки на ООН, включително и България, приеха Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., озаглавена „Дневен ред 2030“. Това е план за действие за човечеството, планетата и просперитета. Той носи визия за трансформиране на нашия свят чрез укрепване на мира, изкореняване на бедността и осигуряване на прехода му към устойчиво развитие.

Основното послание на дневния ред е „Никой да не бъде изоставен“.

Тази програма съдържа 17 Глобални цели за устойчиво развитие. 17- те цели, разбити на 169 по-точни цели , формират сърцето му и описват идеалния хоризонт за 2030 г. на устойчиво развитие, предполагащо социална справедливост, както и икономически растеж, мир и солидарност, както и опазване на екосистемите.

България е приела програмата като дългосрочен ангажимент. Изработена е система от показатели, които да оценяват напредъка на нашата страна в постигането на целите.

В следващите материали ще ви запознаем с отделните Глобални цели за устойчиво развитие, разбира се, с акцент върху това, как постигането им ще се отразят на нашия живот и какво всеки един от нас може да направи за това.

Тези публикации са част от проект „За да действаш, трябва да разбираш“ на Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“, финансиран от Фондация  „Чарлз Стюарт Мот“   по Програмата „Глобални предизвикателства Местни решения“,  управлявана от Академията за развитие на филантропията в Полша.