Играта „Отгатни Сливен от миналото“ продължава с легенда за добрия змей

Публикувано на: май 2, 2020

Скъпи деца, нашата игра, която ви запознава с част от легендите за родния Сливен, продължава. Преданията са част от книгата „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, издадена от ОДФ-Сливен. Всяка сряда и всяка събота, до 13 май, ви представяме по една легенда. Можете да я прочетете сами или да помолите мама, тате, баба или дядо да ви я прочетат. Към всяка легенда има черно-бяла илюстрация за разпечатване, която трябва да оцветите. Помолете близките си да направят снимка на оцветената рисунка и да я изпратят на нашия мейл: odf.sliven@gmail.com. За най-добрите малки художници ще има награди – изданието „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, и комплект за оцветяване „Легенди за Сливен“.

  

Предизвикателство има и към близките ви. Към всяка легенда и черно-бяла илюстрация за оцветяване, публикуваме картина, която подсказва следващата легенда. Вашите близки трябва да познаят коя ще е тя. Отговорите им очакваме на фейсбук-страницата на ОДФ-Сливен. Най-добре представилите се възрастни ще получат за награда една от книгите „Спомените на Сливенския балкан“, „Неочаквани гости на Синята планина“ или „22 отговора на въпроса защо Сливен“.

И така – представяме ви новата легенда.

ДОБРИЯТ ЗМЕЙ И КОЗАРКАТА

Много отдавна в пещерата Змееви дупки живял змей-човек. Той имал по-голяма глава от обикновените хора, а и очите му били по-големи. Змеят бил изключително силен и никой не можел да го надвие, но имал добро сърце. Под мишниците имал скрити крила, а кожата му, освен тази на лицето, била покрита с разноцветни люспи, които той старателно криел под дрехите си. Когато срещнел човек в планината, не му правел нищо лошо, дори му кимал с глава за поздрав. Змеят помагал на изпадналите в беда и затова всички го обичали, ала се страхували от исполинския му ръст и начина му на живот. Ходел на лов, въоръжен само с тояга, а дивеча разкъсвал с голи ръце. Всички благославяли добрините и огромната му сила.

Веднъж случайно до пещерата се приближила една козарка. Хубавица била. Имала само две вироглави козички, които с подскоците си я отвели до обиталището на змея. Змеят се показал от входа на пещерата. Девойката съгледала огромния момък и му се усмихнала. Красивите очи на козарката накарали исполина да се влюби в нея от пръв поглед. От този ден нататък змеят все гледал да е близо до поляните, на които момата пасяла палавите си козички. Козарката все по-често виждала змея и започнала да го харесва.

Един ден се осмелила пак да отиде до пещерата и решила да влезе навътре. На сутринта всички хора от селото заговорили, че козарката е пристанала на змея. Всички се радвали и поздравявали великана. Не се зарадвал само един млад овчар, защото тайно бил влюбен в козарката. Оттогава овчарят ходел по планинските пътеки все мълчалив, мрачен и умислен. Момъкът не можел място да си намери. Решил да убие змея и да поиска ръката на девойката.  

В една непрогледна нощ заедно с най-едрия си овен влюбеният овчар тихо се промъкнал в пещерата. Напълнил хлопката на овена с трева, за да не звъни – искал да изненада змея, докато е потънал в сладък сън. Приближил се до постелята на змея и забил остър нож в лежащата фигура. Чул се силен женски вик и смъртен стон. Вместо омразния противник, момъкът пробол изгората си. Змеят скочил от леглото, проклел овчаря и неговия овен, и ги вкаменил.

Дълго плакал исполинът за любимата си. Козичките дни наред стояли пред пещерата и чакали да се появи красивата козарка, за да ги поведе по зелените поляни със звънливия си смях. Ала напразно стояли тъжни и самотни.

Не се знае какво е станало с добрия змей, но и до днес в пещерата стоят вкаменени фигурите на злия овчар и овена, за да напомнят за стореното зло.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.