Играта „Отгатни Сливен от миналото“ продължава с легенди за самодивите

Публикувано на: април 29, 2020

Скъпи деца, нашата игра, която ви запознава с част от легендите за родния Сливен, продължава. Преданията са част от книгата „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, издадена от ОДФ-Сливен. Всяка сряда и всяка събота, до 13 май, ви представяме по една легенда. Можете да я прочетете сами или да помолите мама, тате, баба или дядо да ви я прочетат. Към всяка легенда има черно-бяла илюстрация за разпечатване, която трябва да оцветите. Помолете близките си да направят снимка на оцветената рисунка и да я изпратят на нашия мейл: odf.sliven@gmail.com. За най-добрите малки художници ще има награди – изданието „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, и комплект за оцветяване „Легенди за Сливен“.

  

Предизвикателство има и към близките ви. Към всяка легенда и черно-бяла илюстрация за оцветяване, публикуваме картина, която подсказва следващата легенда. Вашите близки трябва да познаят коя ще е тя. Отговорите им очакваме на фейсбук-страницата на ОДФ-Сливен. Най-добре представилите се възрастни ще получат за награда една от книгите „Спомените на Сливенския балкан“, „Неочаквани гости на Синята планина“ или „22 отговора на въпроса защо Сливен“.

И така – представяме ви новите легенди.

САМОДИВСКОТО ХОРИЩЕ КРАЙ СЛИВЕН

Скитащите души на младите момичета се превръщали в самодиви. Били невидими. Появявали се през пролетта, в началото на Великите пости, и се прибирали в края на лятото – на Преображение. По-често идвали срещу сряда и петък и на големите празници, какъвто е Спасовден.

Никой не знаел как самодивите определяли своите обиталища. В потайна доба се къпели в планинските извори. Нощем играели по ливадите и от лудите им хора оставал кръг от тъмна – жълта или черна, изгоряла трева. По тези места трева не никнела, хората не ги оряли и сеели, единствено самодивски гъби се появявали. Наричали обиталищата самодивски хорища. Като владетелки на планини, извори и поляни, юдите наказвали всеки, който дръзнел да навлезе в техните владения. Като господарки на поляните, искали данък тревнина – най-често това били черните очи на овчар. Хората вярвали, че ако някой стъпи на тяхното игрище или софрата им, се разболява от „самодивски вятър” или „мерак” и умира. Ако закъснял и залутан пътник по планинските поляни срещнел самодиви, го очаквали нечувани премеждия. Първо давали на клетия човек да пие от бъклица самодивско вино, после го хващали да играе заедно с тях. Ако не пиел и не продумвал, на другия ден се разболявал. Когато планинците откривали самодивски хорища, предупреждавали всички за опасността.

Място, носещо име на самодиви, има и в Сливенския Балкан. Намира се на запад от връх Кутелка. Това е една голяма зелена поляна, известна като Самодивското хорище. Хората с боязън преминавали по тези места, внимавали да не замръкнат, а за нощуване и дума не можело да става. Никой не смеел да остане тук след залез слънце. Всеки се страхувал от появата на самодивите, които можели да сторят добро на човека, но били известни повече със злините си.

Все още се забелязват следите на два концентрични кръга с около метър разстояние помежду им. Външният кръг е с близо десет метра диаметър. Според преданието, тези омагьосани кръгове били следствие от безшумните самодивски стъпки. Овчарите, които пасяли стадата си в околността, разказвали за злините на самодивите. Случвало се обаче нощните планински владетелки да правят и добрини. Това ставало най-вече на Спасовден. Тогава хората се осмелявали да приближат самодивските хорища и не се съобразявали с обичайните забрани.

Обичаят се наричал „Ходене по росен” и се извършвал на четиридесетия ден след Великден. По това време цъфти росенът и самодивите изплитали от него венци, с които кичели главите си. Вярвало се, че в нощта срещу Спасовден болните могат да получат изцеление. В миналото хората смятали бездетството също за болест.

Всеки, който страдал от нелечимо заболяване, взимал със себе си придружител – побратим или посестрима, които не са му родственици. Приготвяли хляб и пръстена паница с вода. Нощували близо до местата, където растял росенът.       

На сутринта, ако във водата имало листенце или цвят от самодивското цвете, вярвали, че мисията на самодивите е изпълнена и болният е намерил лек за своето заболяване.

Такива предания се носели от уста на уста между овчарите в летните нощи, завити с ямурлуците си край тлеещите въглени в огнището. В просъница овчарите чували песните на самодивите и се надявали да не им се яви насън самодива, защото вярвали, че сънуващият ще се раздели с душата си. На сутринта отивали на хорището и откривали следи от лудите игри на самовилите.

САМОДИВИТЕ И ЦЕЛЕБНАТА ВОДА НА КУШБУНАР

Измамна и коварна била смайващата хубост на самодивите. Те омагьосвали и покорявали завинаги всеки мъж, който дори само за миг ги зърнел. Самодивите били млади жени, които никога не остарявали. Тези, които успявали да ги зърнат отдалече, разказват, че нозете им били боси, а дрехите им – бели. Снагата им прозирала през ефирна риза, в която се криела свръхестествената сила на самодивите. Имали було от бяло платно, което наричали „сянка”. Докато тази сянка била у тях, те били силни и могъщи, както само една самодива може да бъде. Успеел ли някой да открадне сянката им, ставали обикновени жени. Затова никога не се разделяли със сянката и ризите си. Все пак, когато влизали във вода, събличали ризите си. Самодивите, които обитавали Сливенския край, се къпели само на Кушбунар. Отивали там, когато луната се показвала, и оставяли коланите си на близките дървета. Коланите им били специални – имали всички цветове на дъгата.

Самодивите първо събличали елечетата и ризите си и чак тогава сваляли булата-сенки. Изпирали сенките в извора, оставяли ги да съхнат, като внимавали някой да не ги види, и започвали водната веселба с глъчка и смях.

Когато пропеели първи петли, отърсвали капчиците изворна вода и обличали дрехите си. Качвали се по високите места в планината и сресвали, докато пропеят втори петли, дългите си до земята коси. Закичени с венци от самодивското цвете росен, разтваряли криле и политали, развявайки русите си коси. Крилете им били скрити под мишниците, а полетът им бил като полъх на тих ветрец.  

На Преображение Господне самодивската гълчава секвала, защото на празника от незапомнени времена около Кушбунар се провеждал събор. Още от предния ден хора от Сливен, Котел, Ичера, Градец и Жеравна започвали да прииждат.

Поверието отреждало, че изворните води са лековити само при изгрев слънце. Затаили дъх, съборяните обикаляли Кушбунар и чакали изгрева. Щом се показвали първите слънчеви лъчи, водата заигравала като разтопена лава и хората се втурвали да се потопят в извора за здраве и дълголетие.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.