Интервю с Димка Илиева

Публикувано на: март 29, 2019

 

Димка Илиева, етнограф:

Хубавото е, че тази изложба ни връща към автентичните сливенски носии и накити

Специален гост на откриването на изложбата „Носии и накити от Сливенския край” в галерия „Седем” на 28 март, бе етнографът Димка Илиева, автор на книгата „Най-ръкоделният град”. Ето какво сподели тя пред екипа на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”, организатор на изложбата.

Г-жо Илиева, с какво е забележителна тази изложба?

– Това, което е хубавото в тази изложба, е, че ни връща към онези наши автентични сливенски носии. Естествено е, че не всичко е така, както са го оставили преди много години нашите предци. Но тук има и много хубави, уникални образци. Има и по-късни образци. Но, например, новозагорската носия цялата е много хубава, мога да кажа, че е автентична. Шапката и престилката от беленската носия също са много хубави. Престилките, които са бродирани на ръка или са фъкани, са малко по-късни от другите, които са тъкани. Но те пък грабват окото с огромното разнообразие на цветове. Виждаме и няколко вадени престилки от източния край, които също са много хубави. Организаторите на изложбата са се постарали да намерят и котленска носия с прословутата хаджийска престилка. Спомням си, че преди време имаше творческа работилница, свързана с изработването на хаджийски престилки. Тогава стигнаха до корена, до това как точно се изработва тази престилка, въпреки че повечето са донасяни от Света гора, Цариград, Ерусалим и други места. Това, че се дълбае по-надолу, за да се открие първоизточникът, да се стигне до ядрото, е хубавото. Хубаво е и, че тази изложба е илюстрирана с картини на Дора Куршумова, които показват не само носии, но и специфични невестински забраждания.

– Изложбата представя и накити от Сливенския край.

– Поздравления за г-жа Мариана Жекова, която първо е отделила време, за да проучи този тип накити, а след това да направи възстановка по намерените от нея образци. Но виждаме и по-ранни накити, има т.нар. китки, които се окачват по главата и по забрадката, има наниз от сребърни пендари. Направи ми впечатление, че е направила много майсторски шапката към беленската носия – най-връхната част, която е обвита с черно избродирано кадифяно парче, а останалото е изработено от мъниста и тетерички. Доста неща е възстановила, като някъде е пришила и дребни парички към накитите от мъниста.

– Трябва ли да има подобни изложби и в бъдеще?

– Пак повтарям – хубавото е, че с такива изложби се връщаме към темата за родното, за сливенските носии и накити.