Случи се, че в последния августовски ден- най-горещия от месеца, Терликът стана главен герой на летен празник в китното село Панаретовци. Домакин на събитието бе НЧ „Пробуда-1938“. Въпреки жегата над 30 възрастни и десетина деца се бяха събрали на хладина в очакване да разберат какво чудно има в терлиците, за да им посветят цял празник. Ако беше зима, терлиците щяха да са необходими… въпреки че в миналото точно през лятото именно терлиците са сплитали стъпките на хората по мегданите.

 Програмата на празника бе богата и интересна. В уникална изложба бяха представени над 100 чифта панаретовски терлици. Експонирани бяха 9 уникални пана, в които самите терлици бяха разделени по 3 признака – пол, начин на изработка и възраст на потенциалния им потребител. Едно от таблата бе аранжирано с терлички „прощъпулки“, непосредствено до него бе табло с „терлици за момченца с пъргави краченца“, последвано от табло „Пътешествието на терлика по стъпките на живота“. Паното с мъжки терлици, гледащи навън, беше сложено до таблото с красиви терлици на млади булки, гледащи навътре. Имаше и табло с момински терлици, с върхове разположени навън, да си търсят место за задомяване. Терлиците за“ скъпи гости“, „за още по-скъпи гости“ и за тези, които са „готови за игри“, допълваха колекцията. А най-важни бяха „терлиците за ергени“. Въпреки многообразието на панаретовски терлици, в началото на празника се оказа, че в района е имало и непознати модели, донесени от съседните села Мечкарево и Самуилово. Чуждоселските терлици веднага допълниха експозицията, за да могат сръчните плетачки да си откраднат модела.

 След представянето на изложбата бе обявено състезание за изработка на плетени терлици. Най-дългогодишната плетачка – баба Пенка, която въпреки своите 91 години, плетеше терлик със сложен модел без очила, показа най-завидна бързина. В началото се включиха и две невръстни плетачки – Иванина и Полина Микови, които заедно със своята майка се бяха заели със сложната задача – изплитане терлик на една кука.

 Оспорвано беше и състезанието по навиване на прежда с личен асистент в две категории – „съпрузи“ и „баба и внуче“. По време на състезанието бе подготвена и изненада за смяна на партньорите, което подобри резултата при единия отбор.

Децата от селото бяха подготвили специален рецитал с творби, посветени на терлика, а песнопойките Пламена Дикова и Ванеса Илиева поздравиха всички участници с мелодични народни песни.

 Майсторката Иванка Костова разказа със съпътстваща демонстрация как се правят терлици от вълнен плат, украсени впоследствие с гайтани и бродерия.

 Много интересно предизвикателство беше подготвено за момиченцата. Те трябваше да обуят терлички на красиви кукли, да ги стегнат добре и да дефилират в модно ревю на специално застлана пътека. След ревюто куклите си почиваха, а публиката се наслади на бързите терличени стъпки на малките момичета. Хорото стана още по-убедително, когато бе поведено от петокласника Георги, а после към групата от невръстни танцьори се присъединиха хора от публиката.

Залисани от красиви думи, мелодии и изящно дефилиращи манекени, зрителите не усетиха как едно по едно приключиха оспорваните състезания.

 Ето и победителите: баба Пенка, която най-бързо приключи с терлика на розови котенца и доказа, че възрастта не е извинение, а само доказателство за опит; и баба Иванка, която заедно с внука си Ивайло, се оказаха най-бързи в дисциплината навиване на прежда.

 Всички участници получиха като награда специален медал… във формата на малко везано терличе. На медалите се зарадваха най-много децата. А големите обърнаха внимание на точното време, в което получиха за спомен от Летния празник по терлици бъркалка за лютеници и сладка с дълга дръжка, за да им напомня за вкусните гозби, от които тръгна идеята за цяло пътешествие в света на бабините рецепти в Сливенския край.

„Летен празник по терлици“ е малък проект към ОДФ-Сливен, насочен към съхраняване на традициите на Сливенския край. Инициативата бе по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.