Магичните сили на уредите за предене и сноване

Публикувано на: юли 22, 2020

Продължава инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“, посветена на старите текстилни занаяти. В публикации ви запознаваме с интересни факти за предметите за предене и тъкане, включени в книгата на Дора Куршумова „Пътешествието на вълнената нишка“. Книгата представя по оригинален начин срещата на 9-годишната внучка на авторката със старите занаяти и предметите, които са използвали в миналото тъкачките и килимарките. Изданието включва интересни приказки, информация за предметите за предене и тъкане, любопитни факти, пословици и гатанки, както и неписания правилник на предачките и тъкачките, предаван от поколение на поколение.

Вече ви представихме информация за различни уреди за предене като дарак, хурка, вретено, къделя, чекрък, мотовилка. Днес ви запознаваме с калмуканите, масурите, каламите, въртялката и клувята.

 

КАЛМУКАНИ, МАСУРИ, КАЛАМИ

Те били цилиндрични части от кухите стъбла и клони на балдаран или бъз. От по-тесните дървесни части се режели прави участъци с дължина около 15 см, които се наричали масури. С помощта на чекръка преждата се пренасяла от вретената на масурите или каламите, в зависимост от предназначението на преждата – за вътък или основа. В отвора на масура се поставяла желязна пръчица, която ги закрепяла във вътрешния отвор на совалката и с тяхна помощ навитият около масура вътък се прекарвал през наснованите нишки на основата. От стъблата и по-дебелите клони на растението се нарязвали парчета с по-голяма дължина. Името им било „калами” и служели за навиване на преждата, предназначена за основа. При насноваването те се закрепяли върху метални пръчки, части от клувята /снователка/. На някои места ги наричали калмукани, независимо от дължината им.

ВЪРТЯЛКА, КРЪСТАШКА

За навиване на вече готовата прежда, отново на калмукани, се използвало дървено кръстовище с подвижни рамене, наречено въртешка. Представлявало дървено кръстовище, в което било забито колче с височина около 20-25 см, и на тази ос се поставяли две кръстообразни летви с равни рамена. В края на летвите имало пробити дупки, където се поставяли вретената за обтягане на преждата. Въртенето ставало в хоризонтално положение около оста – колче. Изпънатата прежда се сваляла от мотовилката и се нахлузвала внимателно, като се опъвала в кръг на раменете на въртялката, задържана в това положение чрез забитите в дупчиците вретена.

Магични сили на вретеното на кръсташката

 

Въртежката с две кръсташки лекувала въртоглавието. На Въртоглав четвъртък въртежката се увивала с бяло платно, слагали я в къщата край огнището, в къта срещу оцетника, и стояла там през целия ден. Късно вечерта я окъпвали с мълчана вода. От тая вода давали на всички в къщата да си сръбнат и да си измият челата, лицето и очите, особено слепите очи.

Гатанка

 

Четири братя се гонят и никога не се стигат. /въртялката и вретената/

 

КЛУВЯ /снователка/

Представлявала дървен уред, с размери 1.50 м на 80 см, често разделен с една вертикална рамка на два половини. По дължината на рамката, в хоризонтални редове, имало промушени тънки железни пръчки, които се пъхали в отвора на каламите. Броят им се определял от вида на тъканта, която щяла да се тъче, и се движел между 20 и 30 калама. Каламите, на които била навита преждата за основа, се поставяли в специален уред, наречен клувя, снователка или снователница. Тя представлявала дървена рамка с дължина 120 см., на която били прикрепени подвижно дървени или железни пръчки. На всяка пръчка се нанизвали по един или два калама. В сноването участвали най-малко две жени, като едната жена носела клувята на гръб. В момента, в който трябвало да се нареждат жичките, жената оставяла клувята на земята.

– имала магическа сила да лекува уроки и да разваля магии за омраза и раздяла. Урочасаният човек се провирал през клувята и после му се баело. Жена, намразена от мъжа си, също се провирала през отвора на клувята, след баене и поливане с билки.

Гатанки

Имам девет кончета, като им дръпна юздите, из един път тръгват.

Дванайсет коня, като им поцвилиш, отведнъж тръгват.

В един обор дванайсет кобили, цвилне ли едната – всички цвилят.

Дванайсет кобили, с един юлар оглавени, като ги дръпнеш, всичките цвилят.

Дванайсет коня на един кол вързани, като ги дръпнат, всичките подцвилват.

Имам си дванайсет кончета, доде не им опъна юларя, не цвилят.

Имам си дванайсет кончета, като тръгнат, всички цвилят, като спрат – всички млъкват.

Представяме ви и приказката „Мечтата на килимарката“ от книгата „Вълнени приказки, изпредени и изтъкани от бабата на баба ми“ на Дора Куршумова. Книгата съдържа 28 увлекателни приказки, разделени в 4 глави: „Господюви приказки”, „Царюви приказки”, „Хорски приказки” и „Приказки за страховити гостенки”. Всички приказки са свързани тематично с килимарския занаят.

МЕЧТАТА НА КИЛИМАРКАТА

Живяла някога в Жеравна една килимарка, която била майсторка на красиви килими. Поръчвали й килими от далечни места, дори в чуждите страни се носела славата на стегнатата тъкан, която излизала изпод чевръстите й пръсти. Идвали хора от други градове да гледат как тъче и да се удивляват на красивите шарки. Денонощно се трудела зад стария дървен стан, на който като мъничка гледала как тъче нейната баба. Запомнила шарките и знаела от какви билки се правят най-красивите бои. Знаела от баба си обичаите на килимарките, които се спазвали от много стари времена. Дървеният стан понякога проскърцвал, но служел вярно. Така килимарката изкарвала прехраната на семейството си. Мъжът й бил овчар в долното поле. Всяко лято пращал руната вълна, остригани от стадото му. Връщал се по Коледа и изкарвал зимните месеци при семейството си. И тази година, като всяка друга, се завърнал за празниците. Събрало се семейството и се заредили празниците.

Като минал Йордановден, а след него Ивановден и Бабин ден, килимарката се захванала отново да тъче. Довършвала един голям килим, за който щели да й платят много пари. С тях щяла да облече децата и да изпрати мъжа си отново в долното поле, като дойде време за агнилото. В усилен труд минали още няколко дни. Килимът бил готов. След като изрязала нишките на основата му, станът изскърцал силно и се килнал на една страна. Килимарката знаела, че без стан ще бъде трудно да изхрани семейството си и заръчала на мъжа си да търси здраво дърво, за да поправи тъй необходимата част.

Взел брадвата овчарят, запътил се към гората и заотлеждал дърветата. Вековни дъбове извисявали снаги, но мъжът знаел, че букът бил най-доброто дърво, от което се правели частите на килимарския стан. Времето било подходящо – буковото дърво, дето щяло да става на стан, трябвало да бъде отсечено от ноември до март, преди да тръгне мъзгата. След този период вече не можело да бъде отсечено, щото се смятало за голям грях. Само да намерел бук. Вървял из гората и оглеждал дърветата. Пред погледа му се явил здрав бук. Точно такова дърво, което можело да му свърши работа! Хванал брадвата и понечил да замахне към дебелия дънер. От клоните се дочуло птиче чуруликане и накарало мъжа да потърси с поглед откъде идва звукът. На един висок клон била кацнала чудна птица. Перата й били разноцветни, а на главата си имала красиво синьо качулче. Птицата също гледала към овчаря. След миг се чул нежен глас:

– Не отсичай дървото, добри човече! Само това дърво има такава корона. Тук ми е гнездото, тук ще отгледам моите пиленца!

Овчарят се учудил, не бил чувал друг път птица да говори. Потъркал очите си, не било сън. Решил все пак да обясни на птицата решението си да отсече дървото:

– Дървото ми трябва, за да поправя килимарския стан на жена ми. Ако не тъче, моите деца ще гладуват! Какво ще й кажа, ако се прибера без здрава върлина? Не се сърди, красива птицо, друго дърво ще си намериш!

– Аз не съм обикновена птичка. Прибери се при жена си и й кажи, че ще изпълня всяко нейно желание! – изчуруликала птицата, разперила красивите си крила и излетяла на най-високия клон.

Овчарят се огледал, доброто му сърце затуптяло силно и решил да чуе молбата на пернатата красавица. Мислел си по пътя какво ли може да поиска жена му. Може да избере богатство или нещо друго, все пак птицата искала нейно желание да изпълни. Така замислен неусетно стигнал до дома си. Жена му го посрещнала и още от вратата го запитала:

– Защо се връщаш с празни ръце?! Нова поръчка ме чака!

Мъжът влязъл в къщата и й разказал за птицата и нейната молба. Зачудила се килимарката и започнала да си мечтае. Можело да стане богата и да има слугини. Тогава по цял ден щяла да стои в къщи и да не работи. Но какъв живот щял да е този богаташкият? Хората щели да я отбягват. Най-драго й било като й поръчат голям килим, ама сама да смеси юрнеците и сама да ги нареди, само цветовете да си кажат какви да са. После неусетно, шарка след шарка, килимът грейвал на стана. А колко се радвали хората и как пазели килимите, изтъкани от прочутата тъкачка само за празник. Не, не искала богаташки живот. Щяла да поиска само килимарският й стан да стане отново здрав и да може да тъче. Мечтите щяла сама да си сбъдне. Ей, следващият килим, още по-голям и по-шарен, бил вече заръчан. Овчарят прекъснал мислите й:

– Е, невесто, какво реши? Да се връщам ли в гората и какво да кажа на птицата?

– Кажи й да ми поправи стана. Аз сама си сбъдвам мечтите!

Речено, сторено. Запътил се мъжът към гората и намерил отново дървото с говорещата птица. Казал й за желанието на невестата си. Птицата изслушала думите и изчуруликала:

– Умна жена имаш, овчарю! Умна и работлива! Върни се в къщата си и ще видиш, че желанието е изпълнено!

Мъжът се прибрал вкъщи. От вратата чул кръшна песен. Влязъл в стаята и видял, че зад поправения стан седи жена му, затъкавала нов килим и пеела чудна песен.

Живели дълго и щастливо овчарят и килимарката. Богати не станали, но още много години той тичал след многобройното си стадо, а тя сътворявала килим след килим, за да радва очите на хората от близо и далеч.

Инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.