Магията на чекръка

Публикувано на: юли 15, 2020

Продължава инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“, посветена на старите текстилни занаяти. В публикации ви запознаваме с интересни факти за предметите за предене и тъкане, включени в книгата на Дора Куршумова „Пътешествието на вълнената нишка“. Книгата представя по оригинален начин срещата на 9-годишната внучка на авторката със старите занаяти и предметите, които са използвали в миналото тъкачките и килимарките. Изданието включва интересни приказки, информация за предметите за предене и тъкане, любопитни факти, пословици и гатанки, както и неписания правилник на предачките и тъкачките, предаван от поколение на поколение.

Вече ви представихме информация за различни уреди за предене като дарак, хурка, вретено и къделя. Днес продължаваме с информация за чекръка.

ЧЕКРЪК

В Котленско широко се практикувало преденето на чекрък за приготвяне на по-дебела и разсукана прежда, главно за вътък на по-плътни и дебели тъкани – губери, черги, възглавници. Уредът бил съставен от колело-търкало и желязно вретено, свързани с гайтан. Те били застопорени на дървена подложка и се задвижвали с ръка посредством дървена дръжка, която се намирала накрая на оста на колелото. На желязното вретено, което било на единия край, надявали цев /калмукан/, изработен от кухо дървесно стебло. На него се навивала вече изпредената вълнена нишка. След като върху цевта се навиело достатъчно количество изпредена вълна, изваждали го и слагали нов. Предачките от Котленско толкова умело се справяли с преденето на чекрък, че в района трудно си пробивала път по-късно изобретената механизирана предачка, която добре се приемала в районите, където жените не били толкова сръчни.

Имало и друг вид чекрък, който служел при пренавиване на вече изпредената прежда от вретено на калмукан. Колелото му било съставено от два обръча, закрепени върху свързани кръстовища. Обръчите били свързани с увити последователно и кръстосани ленти плат. Колелото се монтирало на две колчета върху дървена поставка, която била съединена с поставката на сукалото. Връв, преминаваща около колелото и около дръжката на сукалото, придавала движение и така се задвижвал механизмът на работа. Използвал се и за пренасяне на прежда от поставена на въртялка гранка върху масур.

Магични сили на вретеното на чекръка

– желязното вретено на чекръка имало сила над нечистите духове. Ако детето било урочасано, пъдели уроките с това вретено;

– ако млада жена страдала от лоши очи или лоша среща, лекували я с желязното вретено.

Из неписания едновремешен правилник

– не се въртял празен чекрък, за да не върви напразно всяка работа в къщата;

– през Сирната седмица и на Велики четвъртък не се въртял чекрък, за да не се въртят градоносните облаци;

– на Въртоглав четвъртък не се въртял чекрък.

Народна пословица гласи: ”Отваряй си очите на чекрък, устата въобще!”

Гатанки за чекръка

Смок свири на висока планина, кръстата гора играе. /чекрък/

Вие ми се вилушка, около колче побито, нави се вилушката, свършило се колчето. /чекрък и калмукан/

Търкалест баща, перната майка, дребни дечица. /чекрък, врътка и калмукани/

Търкалин дядо, шупливи деца. /чекрък и калмукани/

Представяме ви и приказката „Как хитрата мома се научила бързо да преде“ от книгата „Вълнени приказки, изпредени и изтъкани от бабата на баба ми“ на Дора Куршумова. Книгата съдържа 28 увлекателни приказки, разделени в 4 глави: „Господюви приказки”, „Царюви приказки”, „Хорски приказки” и „Приказки за страховити гостенки”. Всички приказки са свързани тематично с килимарския занаят.

КАК ХИТРАТА МОМА СЕ НАУЧИЛА БЪРЗО ДА ПРЕДЕ

В едно село имало момиче на име Латинка, което можело да преде, но все хитрувало. Веднъж на една от седянките, на които момите се събирали да предат, то казало на другите момичета:

– Хайде де се надпреварваме, да видим коя от нас най-бързо ще си изпреде къделите!

Момичетата си предяли спокойно, а Латинка, като попрела малко, скрила две къдели вълна в пазвата си и се похвалила:

– Аз съм най-бърза от всички! Изпредох си за днес преденето!

Момичетата я изгледали учудени, а тя се прибрала вкъщи и казала на майка си:

– Мамо, аз първа си изпредох вълната и се прибирам! – майката се зарадвала, но нищо не казала.

Следващата вечер хитрата мома пак сторила същото и пак се похвалила на майка си. На третата вечер на седянката Латинка носела със себе си отново 3 къдели вълна. Като дошли всички момичета, тя ги предизвикала:

– Хайде тази вечер да се обзаложим коя първо ще си свърши работата! Която не си изпреде къделите, майка й да се превърне в крава!

Този път момичетата бързали да изпредат, защото никоя от тях не искала на майка й да се случи това, което казала Латинка. А хитрата мома, като видяла, че изостава и ще пострада вчерашната й слава на най-бърза предачка, мушнала една къделя в пазвата си и казала:

– Аз си свърших къделите! – и си тръгнала към къщи. Стигнала на портата и почукала, но никой не отворил. Обикновено майка й още като чуела стъпките на дъщеря си, бързала да я посрещне.

„Сигурно е някъде при съседите” – помислило си момичето. Отворило вратата и видяло в къщата една крава, която жално гледала към Латинка. Досетила се момата какво се е случило, прибрала се в стаята и горчиво заплакала. Гледала към къделите, които стояли в ъгъла. На прозорчето се появила, незнайно откъде, стара жена и казала на момичето:

– Не плачи, дъще, ами се хващай на работа. Ако до първи петли изпредеш вълната, която си скрила от дружките си на седенките, майка ти ще стане отново човек, ако не успееш, тя ще си остане крава!

Момичето спряло да плаче и веднага се захванало за работа. Трябвало да изпреде за една нощ цели пет къдели! Но много обичало майка си и отвреме навреме чувало тихото мучене на животното. Въртяло се вретеното, бързало момичето. Пръстите му започнали да се претриват. Раните кървели, но момичето не се отказвало. Изпрело и последната къделя и се унесло в дрямка така, както се седяло. След малко в просъница чуло петлите да пеят.

Стреснала се Латинка и изтичала до съседната стая. Там била майка й, която запитала:

– Защо са ти кървави пръстите, дъще?

– Цяла нощ предох, мамо, за да те спася! И никога повече няма да лъжа!

Майката прегърнала дъщеря си, превързала ръцете й я пратила да поспи.

 

Инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.