Магията на мотовилката

Публикувано на: юли 20, 2020

Продължава инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“, посветена на старите текстилни занаяти. В публикации ви запознаваме с интересни факти за предметите за предене и тъкане, включени в книгата на Дора Куршумова „Пътешествието на вълнената нишка“. Книгата представя по оригинален начин срещата на 9-годишната внучка на авторката със старите занаяти и предметите, които са използвали в миналото тъкачките и килимарките. Изданието включва интересни приказки, информация за предметите за предене и тъкане, любопитни факти, пословици и гатанки, както и неписания правилник на предачките и тъкачките, предаван от поколение на поколение.

Вече ви представихме информация за различни уреди за предене като дарак, хурка, вретено, къделя и чекрък. Днес ви разказваме за мотовилката.

МОТОВИЛКА

От вретеното и калмуканите на чекръка, изпредената прежда се пренавивала на мотовилка – тояжка, дълга 70-80 см. В единия край завършвала с естествено вилообразно разклонение /чатал/, а в другия – с напречно прикована дъсчица-кръстовище. Нишките се намотавали в кръг около двата края на мотовилката. Едно домакинство разполагало с различни мотовилки: голяма – дълга 3-4 лакътя, и малка – с дължина 1-2 лакътя. На голямата се намотавала прежда за основа, а на малката – за вътък и за плетене.

В Жеравна, за да спестят двойни манипулации, започвали да мотаят и на двата рога – преждата се намотавала около всеки стрък на кръстовището, но като се снемела от него, се сливала в общ кръг с двойни размери. Снетата от мотовилката прежда се попарвала, а ако била предназначена за основа, се чиросвала в каша от ръжени или пшенично брашно, за да се стегне преждата. Топяла се в дървено корито с топла каша, след което се простирала да съхне. В Котленско се простирала върху специални греди, наречени сохи. Те представлявали две подвижно прикрепени към стряхата на къщата греди, в хоризонтално положение на разстояние дължината на витките, между които се опъвали.

Из неписания правилник на предачките и тъкачките

– традицията строго забранявала удрянето на млад човек или дете с мотовилка, защото иначе се замотавали;

– когато мотаели с мотовилка, не трябвало да докосват с нея неженени, за да не останат незадомени, да не се замотае любовта им, да не се замотаят любовниците им и да не могат да ги открия;

– ако мъж не бил правил мотовилка като ерген, не трябвало да прави мотовилка като се задоми, защото не било хубаво за него и за къщата му;

– ако мъж се оженел за втори път, мотовилката на първата му жена не трябвало да остава в къщата. Двамата с втората му жена счупвали мотовилката на прага на къщата и я хвърляли в реката да я отнесе водата;

– мотовилка не се изгаряла в огън;

– мотовилката имала магическа сила: от нея бягали самодивите и змейовете;

– ако жена мотаела с мотовилка, трябвало да внимава детето й да не седи в скута. Вярвало се, че ако детето е момче, ще бъде залюбено от змеица и самодива, а ако е момиче, като стане мома, ще бъде грабната от змей;

– на Бъдни вечер мотовилката не трябвало да е празна, за да не е празна къщата. От Коледа натам не се хващала мотовилка и не се предяло;

– на Тодорова /луда/ сряда не се мотаела прежда, за да не се мотае главата на жената;

– на Велики четвъртък жените не трябвало да мотаят с мотовилка, за да не се мотаят градоносните облаци;

– на Голяма Богородица не се намотавала прежда от вретено на мотовилка, за да не дойдат болести и злини;

– на Игнажден мотовилката не трябвало да се оставя празна, за да е спорна работата през годината;

– в четвъртък не се навивала прежда на мотовилка;

– вечер не се мотаела прежда, за да не се завърти главата на този, който я навива.

Народни пословици за мотовилката

„Мотовила вила, жена мъжа си била!”

„Две мотовилки в една къща не се побират!”

Представяме ви и приказката „Откъде се появила мечката?“ от книгата „Вълнени приказки, изпредени и изтъкани от бабата на баба ми“ на Дора Куршумова. Книгата съдържа 28 увлекателни приказки, разделени в 4 глави: „Господюви приказки”, „Царюви приказки”, „Хорски приказки” и „Приказки за страховити гостенки”. Всички приказки са свързани тематично с килимарския занаят.

 

ОТКЪДЕ СЕ ПОЯВИЛА МЕЧКАТА

 

Една жена имала две дъщери – едната била нейно чедо, а другата – доведена. Тя обичала щерката си и й заръчвала леките работи да свърши, а всичките трудни неща поръчвала на доведеното момиче. Ненавиждала завареничето и понякога го карала да върши невъзможни работи. Веднъж, за да го отпрати за дълго време извън къщата, му поръчала да отиде на реката и да пере една къделя бяла вълна, докато стане черна. Момичето било кротко и изпълнило заръката. Отишло на реката и избрало едно тихо място, на което бистрите води правели завой. Потопило вълната, търкало, търкало, но вълната все по-бяла ставала. Започнало да плаче. Минал край брега един белобрад старец и попитал:

– Защо плачеш, дъще?

– Как да не плача, добри човече, мащехата ми заръча да пера тази къделя, докато стане черна, а тя все по-бяла става! Ако не стане черна до вечерта, няма да ме пусне вкъщи.

– Добре, дъще, щом така ти е заръчала, ще переш! – казал старецът и отминал.

Момата продължила да пере и малко след като старецът се изгубил от погледа й, погледнала къделята и що да види? Вълната станала златна, всяко косъмче било от чисто злато. Причината не била в речните води. Старецът направил чудо – така, че къделята да се превърне в злато. Той бил самият Господ-бог. Зарадвало се момичето и помислило, че и мащехата ще се зарадва. Прибрало се вкъщи и показало къделята. Мащехата не само, че не се зарадвала, ами била обзета от люта завист. Попитала как се е случило чудото. Момичето разказало за мястото на брега и за бързите води на реката. Злата жена не губила време. Пратила дъщеря си с по-голяма къделя да иде на същото място и да се върне със злато. Момичето на свой ред се запътило към брега и започнало да пере. Минало малко време, бързите води преминавали през вълната, но тя не променяла цвета си. Момичето се отказало и седнало край реката да си почине. След малко от там минал белобрадият старец и запитал:

– Дъще, каква е тази мокра бяла къделя до краката ти?

– Какво те интересува? Върви си по пътя! Черна вълна от бяла трябва да стане, ама на – не става! – троснала се девойката и извърнала поглед.

Старецът тихо прошепнал: ”Бялата вълна черна да стане, в руно да се превърне и на гърба ти да се метне! Да ходиш с руното на гърба като дива!”

В същия миг започнали да се случват чудесата. Къделята сменила цвета си и се залепила за гърба на момата. Тя заревала от яд, превърнала се в рунтава мечка и се скрила в гората. Напразно алчната мащеха чакала да получи още една златна къделя.

Инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.