Магията на вертикалния стан

Публикувано на: юли 29, 2020

Продължава инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“, посветена на старите текстилни занаяти. В публикации ви запознаваме с интересни факти за предметите за предене и тъкане, включени в книгата на Дора Куршумова „Пътешествието на вълнената нишка“. Книгата представя по оригинален начин срещата на 9-годишната внучка на авторката със старите занаяти и предметите, които са използвали в миналото тъкачките и килимарките. Изданието включва интересни приказки, информация за предметите за предене и тъкане, любопитни факти, пословици и гатанки, както и неписания правилник на предачките и тъкачките, предаван от поколение на поколение.

Вече ви представихме информация за различни уреди за предене и сноване като дарак, хурка, вретено, къделя, чекрък, мотовилка, калмукани, масури, калами, въртялка и клувя. Днес ви разказваме за вертикалния стан.

ВЕРТИКАЛЕН СТАН

Вертикалният килимарски стан представлявал дървена рамка, чиито странични дървета се наричали устои. Кросната били два обли греди с диаметър около 20-25 см и дължина до 5 метра. В двата си края завършвали с правоъгълни издатъци, които се поставяли в отворите на странични греди, където се обездвижвали с болтове. Преждата, предназначена за основа, се навивала предварително на кълбета. Сноването се извършвало на двора или в широко помещение. В повечето случаи сноването на килими се извършвало на самия стан. Основата се навивала равномерно на двете кросна, а в средата на стана се поставяли дървена летва или канап. При подреждане на основата около кросната две от нишките преминавали от едната страна на дъската, а следващите две – от другата. За да се наснове правилно, долното и горното кросно се разграфявали на всеки 10 см. Нишките се подреждали на чифтове, като при котленските килими се подреждали до 16 чифта на 10 см. При тъкането преждата за вътък била навита на килимски кълба, наречени пасъмца или клъбца. Те се правели по следния начин: единият край на конеца се завивал във вид на осморка около палеца и кутрето. Пръстите се изваждали и другият край на конеца се завивал по следата и се подпъхвал, за да не се развива пасъмцето. Така при работа конците не се заплитали, а се развивали равномерно. При тъкането на килими се изработвали поотделно различните орнаменти. Най-напред се преброявали нишките на фигурите. Краят на вътъчния конец се впримчвал в съответната нишка на основата и след това започвало тъкането. На всеки ред вътъкът се набивал с метална набивачка. Изтъкаването на килима ставало не по цели редове, а според контурите на отделните орнаменти. Това позволявало на един стан да работят по няколко жени, в зависимост от ширината на килима. След изтъкаване на 50-60 см., винтовете на горното кросно се развивали, основата се отпускала и изтъканата част се завъртала назад. След това основата отново се опъвала и тъкането продължавало, докато килимът стане готов. Останалите неизтъкани нишки от основата били с дължина около 20 см. Режели се през средата и служели за довършване на килима, като през 3-4 нишки се усуквали и се завързвали, за да не се разплита тъканта. Така се получавали ресни, които допълнително украсявали килима.

Представяме ви и приказката „Как царският син си избрал невеста“ от книгата „Вълнени приказки, изпредени и изтъкани от бабата на баба ми“ на Дора Куршумова. Книгата съдържа 28 увлекателни приказки, разделени в 4 глави: „Господюви приказки”, „Царюви приказки”, „Хорски приказки” и „Приказки за страховити гостенки”. Всички приказки са свързани тематично с килимарския занаят.

 

КАК ЦАРСКИЯТ СИН СИ ИЗБРАЛ НЕВЕСТА

В главния град на една страна живеели две сестри – доведена и заварена. Доведената се казвала Божанка, а заварената – Данка. На една възраст били девойките, но били различни. Божанка по цял ден се излежавала, а Данка не подвивала крак. Вършела цялата домакинска работа, а като седнела да си почива, чепкала вълна или предяла. Бащата по цял ден бил на нивата или на лозето и не знаел какво става в къщата. Мащехата и завареничето свършвали всичко, което било необходимо за домакинството, а глезената Божанка се чудела какво да прави. Веднъж бащата се прибрал от пазар и донесъл два вързопа вълна. Мащехата възмутено рекла:

– У, вълна! Че и два вързопа! Защо си купил тази вълна, мъжо, не съм ти я поръчала!

– Не съм я купил. Като бях на пазара, глашатаите обявиха голяма вест за тези, дето имат моми за женене вкъщи. Царският син казал, че ще се ожени за работна мома от главния град, която дойде с хубава премяна, ама сама да си я била направила, и дава по един вързоп вълна, достатъчна за сукман и за риза. Момата всичко трябва да направи – от чепкането до готовата премяна. Царската заповед гласи още, че премяната трябва да е извезана с красива шевица, направена от изпредените от вълната конци.

– Че защо си взел два вързопа?

– Как защо? Две моми има в тази къща, нека и двете си опитат късмета!

– Пък аз си мислех, че само за едната ще направим премяна, ей я Божанка каква красива царица ще стане!

– Царската заповед гласи, че момата сама трябва да си направи премяната и че царският син ще минава по къщите да види как работят момите. Записаха, че са ми дали два вързопа вълна, това съм казал. Две моми от тази къща пременени трябва да излязат да си опитат късмета!

– Тъй да бъде, мъжо, щом си казал! – съгласила се най-сетне мащехата.

Захванали се двете девойка за работа. Божанка не се съгласила лесно, но майка й настояла, защото смятала, че най ще приляга на дъщеря й царица да стане. Завареничето, и то като другите моми от града, само с новата премяна щяло да си остане.

Рано сутринта на другия ден събудила Божанка, че Данка, още докато пеели първи петли, била започнала да работи. Така се заредили ден след ден, че много работа имало, докато вълната стане на платно, после да се крои, да се шие, и да се извезва.

Божанка чепкала криво-ляво, без да чисти добре вълната от семенца и трънчета, после влачела на дарак отгоре-отгоре. Тази работа й се струвала много уморителна и девойката нямала сили дори да почисти сламките и трънчетата, които падали при чистенето на вълната. Къделята й била дрипава, не вървяла добре нишката и като попаднела сламка, тя се ядосвала и хвърляла цели вълма от къделята. Вечер дори не помитала изхвърлените вълма, бързала да легне да спи и сънува царски сънища и сили да събира, че на другия ден ще трябва да намотава изпреденото. Изпрела, каквото изпрела, намотало криво-ляво, после насновала стана с помощта на майка си и започнала да тъче. Ама и тъкането не й споряло много и не набивала добре изтъканото, та платното станало раздърпано. Отвреме навреме Божанка ставала от стана и отивала при съседите да им разказва какъв ще бъде животът й като царица. Тогава майката сядала на стана и тъчала, че да може дъщеря й да завърши платното и да мислят заедно с нея каква премяна ще се получи от него.

В същото време завареничето си работело тихо, изпълнявало заръката на баща си, че вързопът вълна трябва да се обработи. Данка изчепкала внимателно вълната, после я развлачила на дарак и тъй като почиствала старателно, след като приключи работата си през деня, събирала и изхвърлените от сестра си големи влакна. После почиствала и тях и ги прибавяла към готовите за свиване на къделя вълма. Изпрела тънко-тънко преждата, боядисала част от нея в оранжев цвят за сукмана, а за ризата и основата оставила преждата бяла. Нашарила си и конци в различни цветове за везбата. После намотала прежда на масури, насновала стана и започнала да тъче.

Минал царският син, тръгнал из домовете, на които бил дал вързопи с вълна, за да види как работят девойките. Идвал редът и на тяхната къща. Майката станала рано сутринта, омесила питка и я изпекла. Изпратила завареничето за вода, ама на най-далечната чешма, и зачакала. Като пристигнал царският син, майката избутала дъщеря си напред тя да го посрещне. Набутала в ръцете й хубавата питка, а дъщеря й излъгала, че сама е правила питката. Царският син си помислил, че момичето е много работно. Божанка все приказвала как бързо преде, как чепка вълна, как влачи на дарак. Как, след като си изтъче, ще си ушие сама хубава дълга рокля. Изслушал знатният момък многобройните думи на момичето и попитал:

– В тази къща са пратени два вързопа вълна! За коя девойка е другият вързоп?

– А, той е за заварената ми дъщеря, но тя не е вкъщи, отиде за вода и няма да се върне скоро! – отговорила мащехата.

След тези думи царският син си тръгнал. А двете жени започнали да обикалят съседските къщи и да разказват за посещението. Всички в града започнали да говорят, че царският син щял да се ожени за Божанка, а съседите вече знаели, че тя се стяга царица да става.

На другия ден майката и дъщерята започнали да кроят премяна. Малко било платното, но стигнало за тесен сукман, за риза нямало да стигне, ама тя вече си имала риза, за какво й била нова, като и без друго само малко щяла да се показва извън сукмана. Пък и така по-малко работа щели да имат. Боядисали готовото платно в черно, защото най-лесно се правела ореховата боя. Мащехата имала отпреди шарени вълнени конци, никой нямало да познае, че не са изпредени от царската вълна – с тях щели да нашарят дрехата. Скроили сукмана и не обръщали внимание, че платното се криви. Ушили го криво-ляво и започнали да обсъждат украсата на премяната. Нали шевица трябвало да има нашита. Решили, че на полите няма да има шевица, и без друго царският син щял да гледа момата в очите, защо да си боде очите и да везе сукмана и по краищата. Голяма роза щели да направят на пазвата, да се вижда отдалече. Така и направили.

Завареничето изтъкало стегнато платно. После само скроило риза и сукман с много дипли, защото платът се оказал предостатъчен. Ушило ги с иглата и започнало да везе. Решило на ризата да везе малки рози по края на пазвата и ръкавите. По дължината на целите ръкави извезало малки пеперуди и пчелички. На пазвата на сукмана с шарените конци извезало две красиви птици, а по краищата – широка шевица с рози и теменужки.

Дошъл нареченият ден, в който девойките, пременени с новите дрехи, трябвало да отидат в двореца. Царският син с нетърпение очаквал мига, в който ще си избере невеста. Започнали да прииждат момите. Най-различни били цветовете на премените им. Някои идвали с майките си, други – с бащите си. Божанка пристъпяла важно, натъкмена с новата премяна, а до нея гордо крачела мащехата. Данка и баща й ги следвали. Наредили се сред множеството от хора, които дълго се приготвяли за тържествения момент. Царският син посрещал на вратата всичките си гости. Дошло време и на двете сестри да пристъпят в двореца. Знатният момък видял Данка за първи път, а тя срамежливо свела очи. Огледал премяната й. Сукманът на Данка бил надиплен, двете птици срещали човки на пазвата му. Ризата й се белеела и имала пъстра ситна везба. После видял Божанка и си спомнил за хубавата питка, с която го поканила да влезе в къщата й. Сукманът на Божанка бил без гънки, едвам стигнал плата и отдолу се показвала стара риза. Украсата била само една избродирана роза, голяма. Имало и други девойки след тях. Всички влезли в голямата зала и се наредили в кръг, а зад тях се наредили родствениците, които ги придружавали. Музикантите очаквали знак, за да засвирят царски танц. Знатният момък щял да танцува с някои от момите, за да си избере след тях невеста. Когато вдигнал ръка да даде знак на музикантите, мащехата силно избутала напред Божанка. Царският син си мислел друго, но решил: ”Какво пък, защо да не я поканя на танц?”, и хванал девойката за ръцете. Божанка грейнала от щастие, огледала победоносно всички присъстващи, а най-презрителен поглед отправила към сестра си. Докато танцували в кръг, тя запяла:

Хвърлените ми вълма

сбира моята сестра,

десет дена прежда преде

и не ходи по съседи.

Двайсет нощи плат тъка,

да го шие със игла,

трийсет нощи рози ши,

нека я болят очи.

Мойта роза е една,

но е най-голямата.

Чепкам, шия и тъка,

най-красива съм в града.

Царският син се усмихнал, не бил чувал тази песен. Изчакал да свърши песента, защото Божанка изпяла същото три пъти, и запитал:

– Откъде научи тази песен, не съм я чувал до сега?

– Сама си я измислих, за тази никаквица – сестра ми. През цялото време обираше бодливите вълма вълна, които изхвърлях, докато предях преждата за красивата си премяна. И затова аз по-бързо от нея си изтъках платното, а тя двойна работа свърши – да изпреде всичката вълна, и нейната, че и тази, дето изхвърлях. Пък и защо й беше да бродира толкова дребни цветя, с една голяма роза моят сукман се вижда отдалече.

Разбрал царският син какво се е случило в тази къща, само чакал да свърши музиката. Отвел Божанка при майка и поканил на танц Данка. По време на танца девойката свела очи. Знатният момък я попитал за сестра й. Данка нищо лошо не казала, само споменала, че по цял ден има работа и не знае как преминава денят за Божанка. Докато се въртели из залата, царският син огледал другите девойки и техните премени. Нямало друг толкова надиплен сукман и такава ситна везба. А и девойката му харесала. Била красива и скромна. Не му трябвало повече да избира, Данка щяла да бъде неговата невеста. Дал знак на музикантите и отвел Данка, но не при баща й, а до царския трон. И рекъл на всички в залата:

– Данка ще е моята жена, а вие си отидете по живо, по здраво, и след три дни елате в двореца на царската сватба.

……………………………………

Инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.