Мисия „Пазители на занаятите“ продължава с…гайтани

Публикувано на: юли 29, 2020

Фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“ стартира мисията „Пазители на занаятите“. Целта на мисията е да подпомогне запазването на старите занаяти в Сливенския край. В различни публикации ви срещаме със сръчни жени, които се включват в мисията на ОДФ-Сливен и показват своите умения.

Днес ви представяме Стефка Харалампиева, която е майстор в шиенето на гайтани.

– Г-жо Харалампиева, от кого научихте този стар занаят?

 

 

– От никого, абсолютно самоука съм. Преди 3 години опитах за първи път гайтанджийството. В началото резултатът беше смехотворен, но с течение на времето нещата си дойдоха на мястото. Явно го е имало заложено някъде вътре в мен.

– Защо е важно този занаят да продължава да се практикува и днес?

– За да не забравяме откъде сме тръгнали. Хубаво е човек да помни, че е българин, независимо на кой край на света е, независимо дали ходи на почивка на българското Черноморие или на Малдивите, все пак да не забравя, че дядо му е бил Пурко и е ходил по цървули.

– Какво създадохте по време на т.нар. изолация? Тя как се отрази на работата ви?

– Отрази се на работата ми много зле, защото дребният клиент изчезна, в момента той не мисли за носии. А по време на пандемията си стоях вкъщи и сътворих десетина комплекта мъжки носии за читалището в с.Младово.

– Кое е най-важното, което трябва да знаят онези, които искат да усвоят занаята?

– Най-важното е да ти идва отвътре и да го правиш с любов.

– За колко време човек може да се научи на този занаят?

– Има хора, за които казват: „От всяко дърво свирка не става“. Но в дебелите книги пише, че един майстор става такъв за 3 години. Първата година чиракувал, без да пипа нито абата, нито метъра, само метял, чистел и готвел. Втората година ставал калфа и чак на третата година започвал да се опитва да шие, защото майсторът му позволявал да пробва. Между другото, има един много добър майстор-терзия в Пловдив, Иван Гърбачев се казва. Той работи абсолютно всичко така, както са го правили едно време, всичко е на ръка. По едно време бях полудяла да му ставам чирак, но се оказа, че и това прави като едно време – взимал само мъже за чираци. И се наложи сама да се уча.

– За колко време се създават различните изделия?

– Зависи от изделието. Има гайтани за предната част на мъжки елеци, които могат да се направят за един работен ден. Има гайтани с повече украса, които могат да се работят и 2-3 дни. Всичко зависи от сложността на самото изделие.

– Какви са традициите на занаята в родното ви място?

– Сливен е бил много добре развит град в това отношение. Препоръчвам на всеки сливналия да прочете „Опит за история на град Сливен“ на д-р Симеон Табаков, а който смята, че тази материя е суха, да прочете трилогията на Цончо Родев. Там е описано много занимателно и хубаво всичко. Ние сме имали тук много абаджийници, терзийски работилници и т.н.

– На какво биха се научили децата, ако опитат да се занимават с този занаят?

– Може би на търпение. Има и още нещо – удоволствието да създаваш нещо, да виждаш как нещо излиза изпод ръцете ти, особено когато е красиво и сполучливо.

Мисия „Пазители на занаятите“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.