Мисия „Пазители на занаятите“ продължава

Публикувано на: август 26, 2020

Фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“ стартира мисията „Пазители на занаятите“. Целта на мисията е да подпомогне запазването на старите занаяти в Сливенския край. В различни публикации ви срещаме със сръчни жени, които се включват в мисията на ОДФ-Сливен и показват своите умения.

 Днес ви представяме Николина Димова, която е майстор на тъкането на вертикален стан.

– Г-жо Димова, от кого научихте този стар занаят?

– Аз съм от Ямболския край, там няма вертикални станове. Майка ми е тъкала на хоризонтален стан. Като дете съм влизала при нея да й помагам да правим китеници, за насноваването, за набирането. После завърших строителство и архитектура и когато дойдох вече в Сливен, след СМК, започнах работа в „Декотекс“. Записах се като читател в библиотеката на НЧ „Дружба-1993“ и един ден Красимира Абраамян ми каза, че ще работят по проект с Дома за деца с умствена изостаналост, имали подарен стан. И тъй като работех в текстилно предприятие, предложи аз да се заема с обучението на децата. Нямах никакво понятие от тази техника, тъй като в предприятието всичко се тъчеше на машини в големи количества и размери. Но отидохме в Художественото училище и там преподавател ми показа как се насновава вертикален стан, как се тъче вертикално и т.н. И след като се научих, започнахме да работим с децата, после обучавахме и доста деца от квартала. Така тъкането на вертикален стан се превърна в мое хоби и започнах да изработвам най-различни пана, включително и релефни, пътечки, гобленчета и др.

– Защо е важно този занаят да продължава да се практикува и днес?

 – Важно е, защото това е битът на българина от древни времена. Тъкането винаги се е използвало, хората са си произвеждали всичко, тъкали са платове, облекла, за да могат да преживяват. Това е един български бит, който не трябва да забравяме.

– Какво създадохте по време на т.нар. изолация?

 – Много неща създадох, направих много пана. Дори създадох едно пано с двама футболисти – един от „Левски“ и един от ЦСКА, които ритат топка. Имам поредица, наречена „Българи“. Та по нея създадох пано „Закачка“, изтъках момче и момиче. Тъкането става бавно, особено ако се тъче с по-тънки прежди. Иска много упоритост и много труд, но ми харесва, пък и успокоява нервите.

– Кое е най-важното, което трябва да знаят онези, които искат да усвоят занаята?

 – Трябва да спазват правилно самата техника на насноваване и тъкане. За да могат паното, килимчето, престилката да станат хубави, трябва да бъдат изпълнени точно. Може да се прояви и фантазия, защото човек трябва да се развива, но всяко нещо трябва да се направи точно, за да бъде красиво и стойностно.

– За колко време се създават различните изделия?

 – Различно е. Ако е пано за стена, може да стане за 1-2 седмици. Обаче ако е голямо изделие като пътека, става бавно – за около 2 месеца.

– Какви са традициите на занаята в родното ви място?

 – В родното ми село Оман всичко – от най-малкото до най-голямото, се изтъкаваше у дома. Знам от баба ми и майка ми, че по цели нощи на лампа са предели памук, тъчали са ризите, покривките, чаршафите. От вълната са правили облеклата – чорапи, сукмани, потури, ямурлуци и т.н. Завивките също са били от вълна – одеяла, китеници, както и чергите по земята. От царевична шума са тъкали рогозки, а от козината на козите – козяци, чували за храните, дисаги и т.н.

– На какво биха се научили децата, ако опитат да се занимават с този занаят?

 – Първо, на традиции, защото трябва да се запознаят с техниката. Второ, на сръчност, за да бъдат по-бързи в самата работа. Биха се научили и на красота и на постоянство. Това са най-важните неща.

Мисия „Пазители на занаятите“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.