„Нашенци” – един български спектакъл

Публикувано на: юни 27, 2016


Театралната трупа към Арт-център „Седем” закри творческия си сезон на 24 юни с постановката „Нашенци” по Чудомир. Спектакълът бе представен в ДНА като част от програмата на юнските инициативи „Срещи с доброто” на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Театралната трупа съществува от 2013 година, а неин ръководител е актрисата Вяра Начева. В момента в трупата има 15 млади театрали на възраст от 7 до 18 години, от различни сливенски училища.

Постановките на трупата „Нашенци” и „Шибил” са по проект „Големите разказвачи с детски сърца“, финансиран от Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен”, с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи” и др.

Постановката „Нашенци” спечели няколко награди на провелия се през април първи Младежки фестивал за театър „Сливенски вятър”. Младата актриса Сияна Начева взе наградата за любима актриса на младежкото жури на фестивала. Сияна е в 11 клас, а в трупата е от година и половина. „В спектакъла играя няколко роли – на секретарката, на Христина и на Цонковица, споделя момичето. „Нашенци” е един много цветен, колоритен спектакъл, който е направен с много любов и настроение. Той е много близък до нас, Чудомир е неповторим и разказва неща, които са толкова характерни за българите, за нашата нация. Всичко това е много близко до нас и може би затова толкова ни харесва да пресъздаваме текстовете и образите му”.


Осемгодишният актьор Самуил-Петко Махнев е в трупата от самото й създаване. Той спечели първа награда за поддържаща мъжка роля на фестивала „Сливенски вятър”. В „Нашенци” играе Коста, Йочко и Клюкаря. „Вече съм свикнал с театъра, той се е превърнал в мое хоби. Затова много ми харесва да участвам в този спектакъл”, сподели малкият актьор.

„Започнахме репетициите за „Нашенци”, след като излезе премиерата ни във връзка с годишнината на Йовков на 9 ноември миналата година, разказа ръководителят на трупата Вяра Начева. Тогава установихме, че в трупата ни вече има две представления, в които ние самите плачем и караме и публиката да плаче. Причината бе, че представленията са много вълнуващи и драматични. Затова решихме, че вече искаме да репетираме нещо, което да е по-весело, да ни кара да се забавляваме. Още повече, че от известно време си поставяме за цел театралната работа с деца да ги запознава с български автори, които са много важни и значими. А това, че на сцената пресъздават творчеството на даден автор, да ги подтиква да четат повече неговото творчество, да научават повече неща за него. Искахме да събуждаме любопитството им, за да може да се повиши и тяхната обща култура, но не по начина, по който това се случва в училище – чрез изпити, а по един интересен начин – в театъра и чрез театъра. Аз направих подбора на разказите за постановката, а трупата одобри моя избор. В това представление за първи път правим един по-смел опит толкова хора от различни възрасти да работят в дълъг репетиционен процес и спектакъл заедно. Т.е., онова, което е почти немислимо – първокласник да работи с абитуриенти, при нас се получи и то добре. Съставът на трупата е много смесен като възрасти и беше предизвикателство големите да свикнат с малките. Малките набързо се влюбиха в големите, докато големите имаха малко повече трудности с привикването към тях.

През ноември миналата година започнахме с репетициите, а премиерата беше на Младежкия фестивал за театър „Сливенски вятър” на 12 април тази година. На 24 юни поставихме „Нашенци” за четвърти път. Малко сме играли Чудомир, но имаме нужда още да го играем и показваме пред публика. С това представление участвахме на фестивал в Русе. Надявам се да продължим да го играем и в Сливен, и в околните села и градове, които имат сцени. Искаме да отидем и да ги зарадваме с нещо толкова българско, родно и близко”.

Вяра е актриса в Драматичен театър „Стефан Киров”. Как успява да съчетава времето си така, че да работи и с младежите от театралната трупа? „Много трудно. Ще прозвучи пресилено вероятно за мнозина, но си давам сметка, че ако не работя с децата и театралната трупа, няма да оцелея, защото духът ми има нужда от тази работа. От театъра получавам много, на не и онова предизвикателство, което кара една актриса да върви напред и да реализира цялото си творческо начало. Затова общуването ми с децата от театралната трупа осмисля всичко. То е основното”, каза още Вяра Начева.