„Отгатни Сливен от миналото“: Легенда за сливенската каменна сватба

Публикувано на: май 6, 2020

Скъпи деца, нашата игра, която ви запознава с част от легендите за родния Сливен, продължава. Преданията са част от книгата „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, издадена от ОДФ-Сливен. Всяка сряда и всяка събота, до 13 май, ви представяме по една легенда. Можете да я прочетете сами или да помолите мама, тате, баба или дядо да ви я прочетат. Към всяка легенда има черно-бяла илюстрация за разпечатване, която трябва да оцветите. Помолете близките си да направят снимка на оцветената рисунка и да я изпратят на нашия мейл: odf.sliven@gmail.com. За най-добрите малки художници ще има награди – изданието „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, и комплект за оцветяване „Легенди за Сливен“.

  

Предизвикателство има и към близките ви. Към всяка легенда и черно-бяла илюстрация за оцветяване, публикуваме картина, която подсказва следващата легенда. Вашите близки трябва да познаят коя ще е тя. Отговорите им очакваме на фейсбук-страницата на ОДФ-Сливен. Най-добре представилите се възрастни ще получат за награда една от книгите „Спомените на Сливенския балкан“, „Неочаквани гости на Синята планина“ или „22 отговора на въпроса защо Сливен“.

И така – представяме ви новата легенда.

СЛИВЕНСКАТА КАМЕННА СВАТБА ИЛИ ОБЛОГА МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ЕНЬОВАТА БУЛКА

Имало в балканските села един овчар на име Еньо. Напет и снажен момък бил младият чобанин. Неуморно търсел сочна паша за стадото си и го отвеждал в ниската част на планината чак до буйния поток. Еньо седял на тревата и свирел с кавала прекрасни мелодии.

Един ден на вира съгледал чудна хубавица. Тя не го забелязала, напълнила менците с леденостудена вода и с кобилица на рамо поела към близкото село.

От този ден нататък Еньо все към вира карал стадото с надеждата да види отново красивата мома. Случвало се пак да я вижда, но нямал сили да я заговори.

Един ден, примамена от игривите мелодии на кавала, хубавицата съгледала младия овчар. Дръзка била момата, погледнала Еньо право в очите и попитала:

– Млади овчарю, защо спираш да свириш, когато стигна до вира?

Смутил се чобанинът, знаел много добре защо, но не смеел дума да обели. На другия ден придобил смелост и заговорил девойката. И тъй, ден след ден по-дълги ставали раздумките между двамата млади. Усетил овчарят, че момата не е безразлична към него, и затаил надежда.

Решил Еньо да издяла красива хурка и да я дари на хубавицата. Приела подаръка момата и дори разрешила на момъка вода от менците й да пие. Един ден свалила китката си от здравец и босилек и му я подала като знак за обич.

Дошло време за сватбата. Бил празник за чудо и приказ. Щастлива била невестата – очите й светели, блестяла дългата й руса коса.

На третия ден след сватбата девойката пожелала да се сбогува с вира. Време било женихът да я отведе в неговото село, някъде високо в планината. Слънцето вече залязвало, уморено да стопля треви, дървета и всякакви живи твари. Дръзката девойка решила да заговори небесното светило:

– Ей, Слънчо, видя ли сватбата ми? Повесели ли се със сватбарите? Аз утре рано Балкана преди тебе ще премина. Хайде да се обзаложим – ако аз първа изкача билото на Сините камъни, косата да ми позлатиш! Ако ти ме изпревариш, на камък да ме превърнеш!

Казало си Слънцето – защо да не опита, колко му е – ако невестата го изпревари, ще позлати косата й.

Върнала се булката на Еньо при сватбарите и веселбата продължила. Руйно вино се леело, кръшни хора се извивали, а нашата невеста – най-отпред на хорото. Късно си легнали сватбарите, а и невестата, уморена от буйните хора, трудно заспала.

На сутринта първи се събудил Еньо и извикал:

– Ставайте бързо, че дълъг път ни чака!

Скочила невестата и забързала първа по стръмните планински пътеки. Подканвала всички по-бързо да вървят, планината преди изгрев слънце да превалят.

Ала напразно – още след първата височина съгледали първите слънчеви лъчи. Миг след това цялата земя грейнала. Невестата погледнала жално към слънцето, вдигнала гордо глава, нищо че била загубила облога. В миг се вкаменила. След нея бил Еньо – и той се вкаменил, така както се опитвал с големи крачки да следва самоуверената си булка. С едната си ръка се опитвал да я докосне, за да останат навеки свързани от обичта и природата. След тях били сватбарите – кумове, сватове, близки и далечни роднини…всички се вкаменили.

И днес стоят там – всички заедно, застинали и нашепващи легендата за дръзката невеста и страшното Слънчово наказание.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.