Разходка по пътя на вълнената нишка

Публикувано на: юли 8, 2020

Продължава инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“, посветена на старите текстилни занаяти. В публикации ви запознаваме с интересни факти за предметите за предене и тъкане, включени в книгата на Дора Куршумова „Пътешествието на вълнената нишка“. Книгата представя по оригинален начин срещата на 9-годишната внучка на авторката със старите занаяти и предметите, които са използвали в миналото тъкачките и килимарките. Изданието включва интересни приказки, информация за предметите за предене и тъкане, любопитни факти, пословици и гатанки, както и неписания правилник на предачките и тъкачките, предаван от поколение на поколение.

Вече ви представихме информация за дарака и неговите магични сили. Днес продължаваме с представянето на други предмети за предене – хурка, вретено и къделя. Ще надникнем и в неписания правилник на предачките, предаван от поколение на поколение. Приготвили сме ви и народни пословици и гатанки, както и приказката „Невръстните предачки“.

ХУРКА, ВРЕТЕНО, КЪДЕЛЯ

 

Хурката била ръчно издялана или стругована пръчка с дължина от 85 см до 1 метър. Най-често срещаният вид хурка била къжеловидната, която била със сравнително малък конусовиден къжел. Понякога приготвяли хурката от клонка с няколко разклонения. Около нея привързвали къделята с ивица плат или кожа, наричана повеска. В Котленско повеската се състояла от една кожена ивица, припъстрена със синя и червена кожа. Широчината й първоначално била около 10 см, а дължината – 80-90 см, и накрая завършвала с посребрено чиренче.

Къделята се оформяла от снопчета извлачена на дарак вълна, които се събирали на пластове и после – на руло. Най-долният пласт се издърпвал леко и се усуквал отгоре. В единия край се придърпвала малко вълна и със слюнка се засуквала, като се въртяла в шепата на ръката, докато се получи пъпче, което не позволява на къделята да се развива. Така приготвените къдели се прибирали в кошници или торби, готови за предене.

Същинското предене се извършвало така: жичките се източвали на обикновено вретено, утежнено понякога в долния край с дървен конусовиден прешлен. Котленските „писани хурки” били дебели около един пръст и били изработени от дряново дърво. На дървената пръчка овчарите изрязвали с тънко ножче мънички триъгълничета и колелца, които после запълвали със сребро. Най-горе хурката завършвала със запълнено със сребро кръстче. На 20-25 см от горния край издялвали изпъкнало колело, което по-късно служело за закрепяне на къделята. Хурките в Жеравна били с особено красива украса. Вдлъбнатините на дърворезбата допълвали с блясъка на метал чрез разлят разтопен калай. За да не си плюнчат пръстите, при преденето предачките в Жеравна ползвали клечка с навита на нея вълна, наричана „кихцъ”. Кихцъта се натапяла в коларския катраник. Катранът служел на предачката да си мокри палеца и показалеца, за да може да върти вретеното и то да не се плъзга.

Вретеното служело за навиване на вече изпредената прежда. То било стругована или ръчно издялана дървена пръчица с конусовидни краища, единият от които /долният/ бил силно заострен, а другият имал издатина-пъпка, на която се заклупвала запредената нишка. Дължината му била около 25-30 см. Формата на вретеното спомагала за бързо и продължително кръгово движение, използващо напрежението при усукване на конеца. Долният му край се утежнявал със специално приспособление – прешлен с кръгла или конусовидна форма, изработена от глина или камък.

Из неписания правилник на предачките, предаван от поколение на поколение

 

– ако в къщата имало болен от шарка, вълна не се пипала;

– вълна не се перяла и не се пипала във вторник, защото бил лош ден и било на сбъркотия;

– остриганата вълна не се перяла, ако не са минали 7 дни от стрижбата, защото дотогава била още жива;

– вълнена прежда на лампа /вечер по тъмно/ не се пресуквала, за да не стане въртоглаво стадото;

– женен мъж не трябвало да прави хурка. Хурка правели само ергените;

– хурка в огън не се горяла. Хурка не се и чупела, че било грехота;

– когато жената починела, хурката й не трябвало да остава в къщата. Погребвали я заедно с хурката, на която имало надяната къделя и запредено вретено, за да преде и на оня свят;

– ако мъж се оженел за втори път, хурката на първата му жена не трябвало да остава в къщата. Двамата, заедно с новата невеста, я счупвали на прага на къщата и я хвърляли в реката да я отнесе водата;

– традицията повелявала хурката да бъде направена от явор, ясен, бряст или габър;

– хурката имала сили да пази младите жени – да не ги залюби змей и да не ги устрелят самодивите;

– хурката предпазвала от лоша среща, от магии и лоши очи. Затова младите жени, тръгвайки към място, на което ще срещнат много хора, винаги били с хурките си, за да могат да предат и там;

– лошо било да се удари човек с хурка. Удрянето на дете с хурка било равносилно на най-тежката клетва и детето се разболявало. Удрянето на мома с хурка предвещавало, че тя ще налети на лош мъж или на лоши свекър и свекърва;

– на Бъдни вечер вретената не трябвало да се оставят празни, защото празна щяла да е и къщата. От Коледа натам не се предяло;

– с катрана от кихцъта мажели челото на дете или млада жена против уроки и лоша среща;

– обредните хлябове се шарели с вретено;

– при баене против уроки и разваляне на магии ползвали пълно вретено;

– на Антоновден, Атанасовден и Свети Харалампий вълна не се пипала, за да не се разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Хората вярвали, че чумата спи във вълната;

– на Петковден не се работело с вълна, за да не се оплетат в пъпната си връв неродените животни;

– от Петковден до Димитровден вълна не се пипала;

– на Вълчите празници вълна не се пипала, за да не нападат вълците овцете;

– на Света Катерина вълна не се пипала, за да не запали огън къщата;

– не се предяло на следните празници: Честни вериги, Първи март, Еремия, Вълчите празници и на стара месечина /когато полумесецът е обърнат надясно/;

– не се предяло на Трифоновден, за да не ровят къртиците по нивите;

– не се предяло на Благовещение, за да бягат змиите от къщата. Момите не трябвало да предат на този ден, за да не разгневят самодивите и те да разболеят момците;

– от Великден до Спасовден не се предяло, за да не оглушеят хората от къщата;

– на Свети Вартоломей не се предяло, за да не станат близките въртоглави или щурави;.

– на Макавей /1 август/ не се предяло, за да не нападат вълци и мечки стадата. Вярвало се още, че ако се преде на този ден, пръстите ще се претрият.

– на Петковден не се предяло, за да не остават белези по агнетата;

– на Варвара жените не предяли, за да не дойдат беди по добитъка;

– на Света Ана не се предяло, за да се раждат женски агънца и да не окуцяват домашните животни;

– от Игнажден до Коледа бременните и младите жени не предяли в знак на почит към Богородица, и за да зачеват и раждат леко;

– във вторник и вечерта срещу сряда жените не предяли, за да не си изгорят децата;

– срещу петък не се предяло против очебол и за да са здрави мъжете в къщата. Ако жена предяла в петък, се смятало, че Света Петка ще я накаже;

– вечерта в събота срещу неделя и в неделя не се предяло.         

Народните пословици за преденето и свързаните с него пособия

„Колко мъка вижда хурката, дорде напълни вретеното!”

„Галена жена хурка не преде!”

„Останала Пена без вретена!”

„Весело сърце – хурка преде!”

„Сетила се хурка за къделя, то било срещу неделя!”

„За вълна тръгнал, остриган се върнал!”

Гатанки за хурка, вретено, къделя и предене

Майката сиромашее, детето богатее. /хурка и вретено/

Кравата е на планината, телето – на полето. /хурка и вретено/

Кравата е на баира, телето е на чеира и пак се насуква. /къделя и вретено/

Козата в планината, ярето в долината и пак се насуква. /къделя и вретено/

Чорлава майка, пъргаво чедо. /къделя и вретено/

От една купа сено три кобили ядат. /пръсти и къделя/

Пет телета от една копа ядат и докато не я свършат, не спират. /пръстите и къделята/

Горе и долу слиза, тумбачето му по-голямо става. /вретеното/

НЕВРЪСТНИТЕ ПРЕДАЧКИ

– Бабо, наистина ли жените никога не оставяли хурката и вретеното?

– Всички жени в семейството, ходейки до нивата и по двора или приседнали вечер до огнището, не изпускали никога хурката и вретеното. Така най-често изпълняваната дейност от жените в миналото била изпридането на вълнената нишка. Малките деца, чедо, израствали с тази гледка. Момиченцата от рано били приучавани, че като пораснат, и те като майките и бабите си трябва да се научат да предат. Мома, която не може да преде, била порицавана от всички в селото, не я викали по седенките и никоя момкова майка нямало да я поиска за снаха.

– Значи малките момиченца също са можели да предат, така ли?

– Още ненавършили 6 години, женските рожби започвали да помагат в домашните занятия. Първо се включвали във влаченето на дарак, в намотаването на прежда с мотовилка, навиване на кълбета на масури, усукване на конци. От 7-годишна възраст момиченцата започвали да опитват да въртят вретеното и да изпридат вълнена нишка. Гледали как майките им държат хурката и повтаряли движенията на бързите им пръсти. Най-напред им връчвали по една клечка, вместо вретено, и пръчка, вместо хурка. Като се научели да изпридат нишка, им давали вретено и ги учели да завъртат около него вълнената прежда. Част от изпреденото било тънко, останалото – дебело, но така продължавали, докато се научат да държат както подобава хурката, да въртят правилно вретеното, ден след ден се учели да изтеглят плавно и да стискат пръстите си, така че да изпридат равна и добре усукана тънка нишка.

– И сигурно едва тогава им подарявали тяхна хурка, нали?

– Да, чак тогава получавали собствена истинска хурка, направена от някой сръчен мъж от семейството. Внимателно избирали деня за първото истинско запреждане. Подходящи били дните понеделник или четвъртък. Тях смятали за „леки” дни. Най-добре било да е при пълнолуние. Както била пълна месечината, така щели да се пълнят вретената, завъртяни от бъдещата предачка. Първата къделя трябвало да е бяла, за да е бял животът на момичето, да е здраво и хубави работи да се случват. Прикрепяли къделята на хурката с червен конец или червена повезка, срещу лоши очи.

– А кога са започвали да предат – сутрин или вечер?

– Запридането ставало при изгрев слънце. Първата къделя била избирана да е по-малка, за да се изпреде цялата до залязването на слънцето. Плашели момиченцето, че ако не изпреде до вечерта цялата къделя, майка му ще се превърне в крава. Първото вретено, напредено от малката мома, било развивано от майката. Носела го на воденица и го хвърляла в бързата вода, за да бъдат бързи пръстите на предачката, като водата, въртяна от воденицата. На някои места, където реката била по-близо, пускали преждата от първото вретено във водите и благославяли: ”Като река да върви преденето.” Сродници и съседки благославяли: ”Както бързо тече водата, тъй бързо да преде момата!” и „По вода да й върви!”. Следващото вретено майката втъкавала на стана и наричала: ”Да й върви, да седи у дома, да тъче, да преде, от нищо да не се плаши!”

Радостта на малкото момиче била безгранична. Писаната хурка показвала, че тя вече не е дете, а бъдеща мома. С желание придърпвала трикракото столче и се намествала при опитните предачки в семейството. Те я поощрявали, понякога похвалвали, а друг път поучавали. Дните на малката предачка започвали да се осмислят.

– Можели ли са да гадаят за бъдещето на малкото момиче по изпреденото от него?

– Понякога към малката мома отправяли закачки, свързани с начина на навиване на изпредената вълна върху вретеното. Така тя научавала, че ако навива в горния край на вретеното, ще свърже живота си с момък от горната махала, ако повече прежда се суче в долния край – ергенът ще е от долната махала, а ако е в средата – от центъра на селото ще е женихът. Ако наприда дебели вретена – едър момък ще да е избраникът й, а ако вретената са малко пълни – дребен ще е ергенът. Ако нишката, която изтегля от хурката, е дълга, момата ще се задоми надалече, а ако е къса – по-наблизо. Ако пък се случи вретеното да е пръснато, не добре навито – изсухлен ще е мъжът й, цървулите му ще падат, навущата му ще се развиват. Ако вретеното е навито стегнато – сербез момък ще я поиска.

Така неусетно малките момиченца се превръщали в малки моми и чакали деня, в който ще ги пуснат да идат на седянка, за да покажат уменията си пред другите моми, а може и ерген да си харесат, пък и той да ги хареса…..по преденето и още нещо…

Инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.