Разходка в света на хайдутите

Публикувано на: юли 7, 2020

Скъпи приятели, през месеца стартираме инициативата „В славните хайдушки времена“. Ще ви запознаем с текстове от книгата „Светът на войводата“, със съставители Дора Куршумова и Николай Бъчваров. Книгата е посветена на войводите, хайдушките чети и тежкия им живот в името на свободата. Подходяща е както за деца, така и за възрастни, които искат да научат всичко за хайдушкия живот. Всички малки художници могат да оцветят черно-бялата рисунка на войвода, която публикуваме, и да я изпратят на мейла на ОДФ-Сливен: odf.sliven@gmail.com.

Днес ще ви разкажем за войводата в хайдушката чета и неговите отговорности.

РОЛЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВОЙВОДАТА В ХАЙДУШКАТА ЧЕТА

Войвода наричали водача на хайдушката дружина. Той притежавал най-голяма смелост и имал най-голям опит. Думата му била закон за всички. Негова задача била да се грижи за хайдутите от дружината, да бъде строг водач и справедлив съдник. Освен многобройните си задължения, определени в правилата на дружината, при нужда той подпомагал и със съвет на останалите и понякога дори успокоявал вълненията им.

Ето на какви условия трябвало да отговаря хайдутинът, който ще бъде избран за войвода на дружината:

да познава околността, да знае къде може да установи бойците при дъждовно или студено време. Да познава пътеките, кладенците и пещерите в района на действие на неговата дружина;

да осигури оръжия и боеприпаси за всички бойци от дружината;

подпомогнат от байрактаря на дружината, да обучи хайдутите да държат пушките си правилно и да бъдат облечени така, че облеклото им да не пречи при големите преходи и по време на битките;

да научи бойците да владеят отбрана с помощта на нож;

да покаже на всеки момък как да разглобява и почиства пушката си, а после бързо да я сглобява;

да обучи момчетата да си правят фишеци, съобразно с вида на пушките, които използват. Да следи за икономия на фишеци;

при условие, че е осигурил по-голямо количество барут и местоположението на дружината позволява, да обучи бойците да бият точно и бързо на нишан;

 

да обедини дружината си с цел да бъдат преследвани турските потисници и да им се отмъщава за злините, причинени на българския народ;

да наказва предателите, без да им дава възможност за откупуване или намаляване на наказанието, вследствие на молби;

при получаване на сведение за народни предатели, да бъде предпазлив. За да не бъде подведен от клевета, информацията му трябва да бъде проверена, преди да се пристъпи към наказанието на виновните;

да пази дружината си от маловажни и ненужни сражения, за да не хаби силите на бойците, тъй като при всяка битка има жертви и ранени. Предпазливо да избира подходящо място за сражение, и когато е сигурен в надмощието на хайдушката дружина, да я води на бой;

бойците също трябва да пазят войводата си, тъй като, ако падне в битката, остават без човек, който ръководи действията им;

 

– да осигури храна за дружината и да съблюдава икономичното й потребление;

 

– когато преминават покрай река или поток, да не разрешава на момците да пият много вода, за да не ходят много често по нужда;

 

– при разполагане на дружината на ново място, да покаже на хайдутите откъде има опасност от вражеско нападение. Трябва да определи мястото за ходене по нужда. Да напомни на бойците, че никой не трябва да излиза без разрешение извън обсега на стражите;

 

– да се погрижи първо за почивката на бойците, а после да определи местата на стражите. Преди всеки от определените бойци да застане на пост, трябва да се е погрижил да бъде прегледано оръжието му и да се види дали е в готовност за бързо използване;

– ако дружината се състои от 8 до 12 момъка, войводата и байрактаря са достатъчни да я ръководят и контролират. Ако надвишава 20 човека, тогава на всеки 5 момци трябва да се определи отговорник /челник/.

 

– при тръгване за далечно място войводата трябва да прецени времето, за което дружината ще стигне дотам. Да знае къде има гора и вода. Да не води два пъти на едно и също място бойците да утолят жаждата си;

 

– когато времето е дъждовно, да не води момците в местности, в които има буйни реки. Тогава преходът трябва да става по високите места, за да не може неприятелят да заварди дружината в район с дълбока вода;

ако се случи да преминават през опасна местност, войводата трябва да призове за вниманието на бойците. Ако мястото е тясно и не може да се заобиколи, преходът трябва да бъде извършен много внимателно. Бойците не трябва да говорят или да кашлят, трябва да внимават и за съмнителни звуци;

 

– през деня войводата не трябва да води дружината по открити места, защото неприятелите могат да завардят пътя й. Ако придвижването е крайно наложително, то трябва да бъде организирано предпазливо;

преди битка с неприятеля, войводата трябва да разположи четата си с гръб към посоката на вятъра, за не може прахът да намали видимостта пред бойците;

 

– ако времето е дъждовно и местата, през които предстои да мине дружината, може да се разкалят, войводата трябва да промени маршрута. Калта може да забави хода на бойците и да останат следи, по които неприятелят да проследи посоката на дружината. В такива случаи трябва да се избират песъчливи и каменисти места за придвижване;

новият член на дружината трябва да бъде приет, само ако бъде добре познат на някой от старите бойци, и чак тогава да се допусне да се запознае с останалите. Войводата не трябва да съобщава ятаците на дружината на новия член, докато не минат 6 месеца от постъпването му;

 

– войводата трябва да контролира бойците да не пушат тютюн на открито място. Трябва да наложи забрана за пушене сутрин рано, до изгрев слънце и докато не падне росата, защото миризмата на тютюна може да издаде пътя, по който е преминала дружината;

    

войводата и байрактарят не трябва да употребяват алкохол, за да бъдат винаги с бистър ум и да ръководят правилно дружината си. Те трябва да съблюдават за това и останалите бойци да бъдат трезви. Най-добре е всички да приемат правилото, че докато са хайдути, не трябва да пият никакви алкохолни питиета;

 

– войводата трябва да съблюдава отношенията между членовете на дружината, да се стреми те да бъдат добри. Да не смеят четниците да се карат и обвиняват по между си. Обидите и непристойното поведение на бойците да бъдат записвани от писаря на дружината. При разглеждане на всеки един от вписаните случаи, трябва да пристъпва с търпение. Войводата трябва да изяснява и разрешава справедливо всеки спор;

след като събере дружина, войводата е длъжен да набави мехлеми за рани и инструменти за вадене на куршуми и разрязване на рани. Да даде разпоредба за незабавно превързване на раните на бойците, за да не настъпят усложнения. Ако раната е опасна, трябва да организира преместване на пострадалия боец на сигурно място и да осигури негов другар, който ще се грижи за него до оздравяването му;

войводата трябва да познава звездите и промяната на местоположението им в различните части на нощта, за да може да определя посоката и да разпределя нощта за смяна на стражите;

 

– при смърт на войводата, ръководството на дружината се поема от байрактаря.

ИЗБОР НА ВОЙВОДА

Понякога опитният и смел момък повеждал другари и предварително бил определян от тях като войвода, защото вече бил доказал необходимите качества. При спор между хайдутите водачът бил определян чрез избор, вследствие на доказани качества в състезание. Мерили сили в стрелба или скок на дължина или височина. Ако имало двама еднакво добри, тогава изборът можел да стане чрез жребий.

Народна песен разказва за избора на Стоян войвода:

„Който байрака прескочи,

той ще си стане войвода.

Че си байрака забиха,

ни един се никой не нае,

байрака да си прескочи.

Стоян си скоком подскочи

и си байрака прескочи.

Че стана Стоян войвода,

на седемдесет юнака.”

В друга народна песен, която е звучала в село Кортен, Сливенско, се пее за състезание по точна стрелба:

„Да турим пръстен на бука,

по редом пръстен да мерим.

Който си удари пръстена,

той ще ни бъде войвода.

Турнали пръстен на бука,

по редом момци мерили,

мерили, не ударили.

Буйна се люто разсърди,

на едно коляно приклекна,

опъна пушка бойлия,

пуста е пушка пукнала –

от бука пръстен свалила.”

Котленска народна песен разказва за избора на Елена войвода:

„Айде барак да забийм,

на четирийсе разкрача.

На байрак пръстен ша сложим,

отдалеч ще го мериме.

Който си пръстен умери,

през него куршум прокара,

той ще ни стане войвода.

Като са байрак забили,

на байрак пръстен сложили.

Отдалеч са го мерили,

от четирийсет разкрача.

Никой не го е умерил.

Най-подир мери Еленка,

тя си пръстена умери,

през пръстен куршум прокара.

Всички са вкупом викнали:

”Аферим, моме, Еленке!

Ти ще ни бъдеш войвода.”

 

„Видрицата“ на поп Минчо Кънчев разказва за избора на войвода: “Дружина, сега ще си изберем един предводител помежду си и ще му бъдем покорни, и той ще носи името войвода. Гледайте ей това дърво, който му пресече горе върха с ятагана си, като подскочи и го отмахне и падне на земята, него щем войвода да поставим“. Всички се изреждат, никой не можал да го отсече и събори на земята, освен Кънчо от Каяджик, който малко го позакачил. Тодор извадил ятагана и като се засилил и подскочил, не то връхче, но още да било високо, щял да го отмахне. Вършето паднало и всички извикали: „Тодор е войводата ни и него ще слушаме отсега!” Целуват му ръка и му честитят.“

Инициативата „В славните хайдушки времена“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.