Ретро разходка из Чаршията и Кооперативния пазар

Публикувано на: април 24, 2020

Играта ни „Опознай Сливен от миналото“, част от основната програма на ОДФ-Сливен, продължава. Всеки вторник и петък ви запознаваме с интересни факти и любопитни „клюкини“ за част от сгради и обекти в Сливен. Всички те са публикувани в книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни“, съставена от Владимир Белов, и издадена през 2016 година от ОДФ-Сливен. Книгата представя архитектурната история на Сливен и съдържа официална информация и по-забавни и любопитни сведения за съответните обекти.

 

Досега в играта ви представихме Главната улица, Старият градски часовник, Общината и Градската градина, сградата на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, къщата на Е.Миролио срещу сградата на общината, къщата срещу Виенската сладкарница, сградата на Детски комплекс, Популярна банка, фабриката „Недев-Саръиванов“, сливенски храмове и митрополията, Къщите на сливенския бит, Етнографски комплекс „Хаджиданчови къщи“ и къщата на Панайот Хитов.

Днес ретро разходката ни продължава из Чаршията и Кооперативния пазар.

През XIX век цялото пространство от днешния пазар до църквата „Свети Димитър“ и хотел „Сливен“ било център на занаятчийството. Тук се помещавали и различни пазари, като например, Богдай-пазар и Туз-пазар, специализирани в продажбата на зърно и сол за животните. На сарашката чаршия се обработвали кожи за по-груби изделия – конски седла, амуниции, цървули, каиши, камшици. Покрай реката имало и зеленчукови и месарски магазини. Имало е специална балъкчийска чаршия, от която винаги можело да се купи прясна риба. На пазара била излагана и местната продукция от пушки, нарези и цеви. Заради факта, че още по време на османското владичество сливенките винаги държали на външния си вид, имало и специална чаршия на златарите и куюмджиите.

На Аба-пазар се намирал прословутият сливенски „шадарафан“, който бил покрит с телена мрежа във вид на кубе, имал голям циментиран басейн, а водата, излизаща чрез кранове от фонтана, се разливала в многобройни курнички. Шадраванът, заедно с цялата чаршия, бил опожарен при напускането на града от турците по време на Руско-турската освободителна война. Въпреки че чаршията била опожарявана на няколко пъти, тя винаги била издигана наново от пепелищата, благодарение на предприемчивите търговци и занаятчии. Пазарът бил модернизиран след Освобождението и в началото на ХХ век се появили много търговски и обслужващи магазини, занаятчийски магазини, фурни, ханове и др. С електрификацията на града през 1928 година започнали да се продават електрически крушки, ютии, радиоапарати, механични грамофони и други. Отделно се продавали строителни материали, железария, мебели, готварски и отоплителни печки. На пазара имало и много работилници за изработка и поправка на конски каруци, подковачници, кожарски работилници и т.н. Имало е и специални места за продажба на дребен и едър добитък (Хайван пазара пред хотел „Париж“).

Край реката имало кланици и магазини за прясно месо и риба. В околните улички били разположени лекарски и зъболекарски кабинети, а бръснарниците се отличавали с ориентир – бръснарски леген над вратата.

По същото време край пазара се провеждали и много панаири, в които местните търговци са се смесвали с амбулантните от цялата страна, а нерядко и с чужденци с циркове и менажерии. Разбира се, главната цел на приходящите била да направят по-голям оборот за сметка на гражданите и селяните. На панаирите голяма атракция за децата били четирите вида люлки – виенско колело, лодки със седалки от двете страни, на синджири, а за най-малките – кончета, задвижвани ръчно. Почти на всяка от люлките имало мощни високоговорители, от които се чували различни мелодии. Панаирите били предпочитани и от народни певци, пеещи тъжни песни, седнали на високи столове, за да се виждат отдалеч. Имало и менажерия с животни – лъвове, тигри, маймуни, мечки, пернати и други. По време на панаирите скачал и оборотът на хотелите и хановете. Всеки хан имал двор с места за колите на селяните и обори за добитъка. Сред хотелите с най-големи удобства бил „Париж“. През 1927 година, по време на управлението на кмета Васил Райнов, било взето решение да се съборят касапските дюкяни и кланицата до тях като крайно нехигиенични. Общинският съвет взел решение да се обяви конкурс за постройка на хали. През месец май 1935 г. окончателно било определено мястото, където да бъдат построени халите (общинският покрит пазар). Решено било те да се построят на отстъпено от „Свети Димитър“ място на Аба пазар. Приет бил и проектът на инж. Фингов за халите. По време на мандата на кмета Янко Янков (1995 – 1999 година) са направени реконструкция на кооперативния пазар и разширението му.

 

Клюкини: През 70-те години на XIX век около сградите на общинския пазар били построени бараки и масивни търговско-складови помещения, наречени маази. Това се наложило, поради разширената търговия с манифактурни и колониални стоки (почти всички хранителни стоки се наричали колониални, тъй като 9/10 от тях тогава били внасяни отвън – кафе, черен пипер, зехтин, лимони, портокали, фъстъци, ориз). Маазите се ползвали за складове и магазини на търговци на месо, тенекеджии, грънчари и т.н. Отопляването им ставало с дървени въглища, разпалвани в мангали. Неделима част от търговията с колониални стоки били десетина хамали, известни с особената си физическа сила и способността да пият повече от всички. Пред маазите за колониални стоки винаги имало по няколко кабриолета, каруци и двуколки, карани от впрегнати хамали. С тях се пренасяли за сметка на купувача малките покупки. Голяма част от покупките се извършвали на кредит, без полици и поръчители. Основно нещо в кредитирането било доверието.

На чаршията често имало и зрелища – например, стар чорбаджия, собственик на колониален склад, дразнел някой хамалин, че не може наведнъж да пренесе 150 кг. Двамата се обзалагали на пет оки вино или ока ракия. Хамалинът вземал на гърба си три чувала брашно по 50 кг и ги носел към близката фурна на Бобови. Спечелил облога, той изпивал виното и цял ден ходел по дюкяните да обявява рекордната си издръжливост. Най-голямо оживление имало около обущарите, папукчиите и зеленчукарите. Пред обущарите имало калдъръм и салкъми, мечка, препарирана на два крака, препарирани вълк и орел, тенекии с катран и т.н. Пред зеленчуковите дюкяни скърцали дъсчени подове, а на обширни сергии се излагали зеленчуците.

За реда бдели полицаите от околните участъци, а санитарно-ветеринарният контрол осъществявал д-р Чернинков, който проверявал качеството на стоките и често изхвърлял в реката вмирисано месо, зелени дини и развалена риба.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.