Ретро разходка из стари сливенски къщи

Публикувано на: април 28, 2020

Играта ни „Опознай Сливен от миналото“, част от основната програма на ОДФ-Сливен, продължава. Всеки вторник и петък ви запознаваме с интересни факти и любопитни „клюкини“ за част от сгради и обекти в Сливен. Всички те са публикувани в книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни“, съставена от Владимир Белов, и издадена през 2016 година от ОДФ-Сливен. Книгата представя архитектурната история на Сливен и съдържа официална информация и по-забавни и любопитни сведения за съответните обекти.

 

Досега в играта ви представихме Главната улица, Старият градски часовник, Общината и Градската градина, сградата на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, къщата на Е.Миролио срещу сградата на общината, къщата срещу Виенската сладкарница, сградата на Детски комплекс, Популярна банка, фабриката „Недев-Саръиванов“, сливенски храмове и митрополията, Къщите на сливенския бит, Етнографски комплекс „Хаджиданчови къщи“ и къщата на Панайот Хитов.

 

Продължаваме ретро разходката ни продължава из няколко интересни стари сливенски къщи.

 

Домът на водата

Клюкини: По време на Руско-турската освободителна война, след като турската армия била разгромена при Шипка, изплашените турски управници наредили центърът на Сливен да бъде изпепелен. Тогава семейството на Димо Хаджирайнов успяло да се укрие в местността Селището, спасявайки се от палежите на османската власт. След завръщането си в града, семейство Хаджирайнови установило, че къщата им е опожарена. Руските войски били достигнали до Сливен и градът вече бил освободен. Хаджи Хасан, съсед на Хаджирайнови, който бягал към Турция и чиято наполовина българска кръв била причина за неговите приятелски отношения с българското семейство, решил да подари къщата си с цялото налично имущество на Димо Хаджирайнов, отнасяйки със себе си единствено торба със злато, която бил предварително укрил в къщата си. В тази въпросна къща днес се помещава т. нар. Дом на водата.

Къща-музей „Добри Чинтулов“

Тя е от характерния архитектурен тип – открита, несиметрична, двуката сграда, с дървени кьошкове и чардаци, извисени над просторен калдъръмен двор. През 1974 година е извършена цялостна реставрация на дома на Чинтулов, а през 1975 година къщата била тържествено открита с нова експозиция. В нея се съхраняват учебници, по които е преподавал самият Чинтулов, както и собствената му флейта.

Клюкини: Къщата-музей „Добри Чинтулов“ не е родната къща на именития сливенец. Връщайки се от Русия след завършването на Одеската духовна семинария, Добри Чинтулов продал вехтата къща на родителите си (която тогава се намирала в съседство с днешната) на съседа Стоян Егара, който я съборил и разширил двора си. С парите даскал Добри купил мястото в дъното на сокака и там, заедно с брат си Иван, построил къщата, в която прекарал дните си до своята кончина.

Чакърова къща

Старовремската постройка на Чакъровата къща може да бъде датирана към началото на XIX век. Имотът ѝ бил собственост на Добри Желязков, чиято къща се намирала в съседство. Тази част от парцела на Фабрикаджията била наследена от Мария Иванчо Желязкова. Съпругът ѝ Димитър Сяров построил т.нар. Сярова къща, чиито основи сега са в сградата – база на сливенските художници в Клуба на дейците на културата в Сливен. Сяровата къща била замислена и построена от Димитър Сяров като богата възрожденска къща. Къщата притежава декоративна украса на чардака, ковани таблени врати, колони с богато разработени капители и характерния за сливенската възрожденска архитектура цокълен етаж. По-късно, през 30-те години на миналия век, Чакърови я трансформират и осъвременяват. Явно оттогава тя е известна с името Чакърова.

Клюкини: В имота през годините била разработена допълнителна жилищна площ. Там живеело и семейството на Таквор Кеворкян, майстор-обущар. Семейството дошло в България от Родосто през 1920 г. Таквор и съпругата му имат една дъщеря и двама сина, единият от които е роденият на 9.09.1944 г. известен журналист Кеворк Кеворкян.

Къща „Миркович“

Родът Миркович произхожда от несъществуващото вече село Ченгене сарай до Стралджа. Основоположник на рода е Мирко. Неговият син – Вълко, роден през 1776 година, останал сирак на 15-годишна възраст и се преселил в Сливен, където се учил да шие калеври и папуци (обувки). Чиракувал, след което отворил занаятчийски дюкян, замогнал се и закупил имота, където около средата на XIX век била построена настоящата къща.

В момента къща „Миркович“ е част от Художествената галерия „Димитър Добрович“. В нея се помещава постоянната тематична експозиция „Старият Сливен“, в която пейзажите, портретите и композициите на художника Добри Добрев пресъздават бита и нравите на сливенци между 30-те и 40-те години на ХХ век.

Клюкини: Синът на Вълко – Русчо В. Миркович, усвоил абаджийския занаят, а в края на 30-те години на XIX век започнала и активната му търговско-промишлена дейност. Русчо Миркович е сред основоположниците на българската следосвобожденска икономика и е сред учредителите на първите банкови прототипи в новосъздадената българска държава – лихварските дружества „Сливенско содружие“ и „Компания лихвена“. Сред значимите представители на рода Миркович е и по-малкият син на Вълко – д-р Георги Миркович. Той завършил медицина в Монпелие, Франция, и по време на националноосвободителните движения се занимавал с революционна дейност, вследствие на което бил наклеветен и осъден на затвор, където заболял тежко. По време на престоя си в затвора изцелил много затворници и бил освободен през 1878 година след поръчителство на свой познат – арменец. Д-р Миркович се завърнал в родния град, където продължил дейността си на лекар и общественик-просветител.

Следващата ни ретро разходка ще е на 1 май.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.