Ретро разходката из сливенските храмове

Публикувано на: април 7, 2020

Скъпи приятели, играта ни „Опознай Сливен от миналото“, част от основната програма на ОДФ-Сливен, продължава. И днес ви запознаваме с интересни факти и любопитни „клюкини“ за част от сгради и обекти в Сливен. Всички те са публикувани в книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни“, съставена от Владимир Белов, и издадена през 2016 година от ОДФ-Сливен. Книгата по интересен и забавен начин дава представа за архитектурната история на Сливен, и съдържа официална информация и по-забавни и любопитни сведения за съответните обекти, които нарекохме „клюкини“. Вече ви представихме Главната улица, Старият градски часовник, Общината и Градската градина, сградата на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, къщата на Е.Миролио срещу сградата на общината, къщата срещу Виенската сладкарница, сградата на Детски комплекс, Популярна банка и фабриката „Недев-Саръиванов“.

Предишните ни статии можете да прочетете тук и тук

Днес ще се разходим из сливенски храмове и митрополията.

Църква „Свети Димитър“

Църквата „Свети Димитър“, намираща се до общината в центъра на града, е имала двор, ограден с ниски зидове. Самата сграда на църквата символизира кораб – спасител на човечеството, който го носи към спасителния бряг – Христос. Някои сведения сочат, че преди 1831 година на мястото на днешната сграда на църквата е имало друга църква. Предполага се, че нейното начало датира от времето на средновековния манастирски комплекс „Света гора Сливенска“. Старата сграда, ниска и дървена, според историците, функционирала в началото на XVIII век. Това се доказва от съществувалата в близост джамия, която, по устни сведения, била построена през 1710 година. Предполага се, че църквата е съществувала преди джамията, тъй като по време на османското владичество не било прието да се строят църкви до джамии. От източната страна на църквата, в двора, са погребани всички сливенски митрополити. До Освобождението църквата била център на благотворителни инициативи и богоугодни дела. Тя оказвала помощ на училища и читалища чрез приходи от своите имоти и дарения от заможни граждани. Самата църква е от характерния за страната тип на трикорабна псевдобазилика. Отражение на ранната дата на строеж е закопаването на 0.80 – 1 м в земята. Сред изящните украшения на църквата са резбованият иконостас и владишкият трон с богати флорални и животински библейски мотиви. За автори на религиозната украса се смятат Йоаникий Попвитанов – Папавитан и Симеон Цанов от Трявна, работили през 1819 и 1830 – 1832 година. През 1925 година и по-късно в обогатяване на изографисването на църквата участвал и иконописецът Атанас К. Кавръков.

Клюкини:

Интересен е фактът, че църквата е построена през 1831 година с финансовата помощ на султан Махмуд II, който отпуснал 25 000 гроша чрез облекчен заем. Явно това решение е било взето поради големия изселнически християнски поток, напускащ страната след Руско-турската война от 1828 година. Османската империя искала да върне поданиците-данъкоплатци на своя територия.

Църква „Свети Никола“

Според сведения на Симеон Табаков, църквата „Свети Никола“ съществува във вида, в който я виждаме днес, от 1834 година. Преди това на мястото на сегашната сграда имало по-малка дъсчена постройка. Според сливенския краевед Атанас Николов, църквата била осветена от одринския владика Григорий в неделята на Светите Отци през 1836 година. Сведения за строителя няма. Самата църква представлява трикорабна псевдобазилика, но за разлика от храма „Свети Димитър“, е с по-високо двуетажно преддверие, строено от майстор Тодор Карахристов от Сливен. Градежът е изцяло масивен, а броят на колоните е по шест в ред. Дървеният парапет е вълнообразен. Освен богатата дърворезба, в средата на свода на централния кораб има запазена част от първоначалния стенопис, представляваща в медальон Вседържителя и други религиозни сцени. Амвонът, владишкият трон, една резбарска олтарна врата и една рамка на икона с художествена изработка допълват богатството на интериора.

Клюкини:

В църквата има редица ценни икони, като най-ценната е тази на Свети Николай, рисувана през 1222 година и прерисувана през 1855 година от ямболлията Александър Зограф. В миналото, вляво от олтара на църквата „Свети Никола“, били погребани костите на незнаен Хаджидимитров четник, убит край село Аджар. Заблудени от неосведомени люде, гражданите на Сливен дълго време считали, че това са останките на самия хаджия, а после – тези на брат му Тодор. Впоследствие истината е разбулена и реалните останки на Хаджи Димитър, загинал на Бузлуджа, са пренесени от върха в село Крън през 1898 година.

Църква „Света София“

Църквата „Света София“ в кв. „Ново село“ е най-старата запазена църква в града. Според легендата, е построена заедно с цариградската и софийската едноименни църкви. По-голяма е вероятността църквата да е средновековна. През 1836 година, след като била съборена, е отново построена и преустроена с парична помощ от сливенци във Влашко. Свидетелство, че църквата е стара, е фактът, че не е трикорабна псевдобазилика, подобно на другите две църкви от периода – „Свети Никола“ и „Свети Димитър“, което е допълнително доказателство, че е надградена над съществуваща до 1830 година и отчасти разрушена средновековна църква. Най-вероятно някои части от нея са изградени наново, а други – доизградени върху старите. Иконите в църквата представят най-добрата съществуваща храмова сбирка образи от Тревненската иконописна школа. Тук могат да се видят творбите на Йоаникий папа Витанов: шест царски икони, множество празнични, образи по царските двери над иконостасно разпятие, голямо олтарно разпятие, а също и малката икона на св. Богородица – ,,Знамение“. Този тревненски майстор е работил много за сливенските храмове в началото на 30-те години на XIX век. Част от най-хубавите икони днес се пазят в Художествената галерия в Сливен.

Църковно взаимно училище в двора на църква „Света София“

Северозападно в двора на църквата „Света София“ е разположена двуетажната сграда на някогашното черковно взаимно училище. По сведения на Енехолм, през 1892 г. в Сливен имало едно „гръцко училище“. Според други данни, сградата на училището била построена през 1836 г. със средства на църковната община, което говори за цялостен замисъл на просветен и духовен комплекс. Според други източници, училището било започнато през 1830 година. Това е единствената сграда с подобно предназначение, запазена в Сливен. Реставрирана е на два пъти – през 50-те и 80-те години на ХХ век. Била е използвана за музейна експозиция. Днес сградата не се използва.

Църква „Света Богородица“

Църквата „Света Богородица“ е с най-добра акустика от всички сливенски църкви. Тя е построена през 1894 г. по италиански проект. Намира се в една от шестте махали в централната част на Сливен, известна в миналото като Делибалта. Била е ядрото на махалата. Характерен за храма е градежът от бигор и айтоски камък. Изключително интересен е иконостасът – вероятно правен от Папавитанов Йоаникий, следовник на Тревненската школа. Днес горният иконостас е изработка на сливенския художник Атанас Кавръков. Църквата е обявена за културен паметник. Намира се на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 19.

Клюкини:

През двора й протичали две вади, едната от които е идвала от Селищка река през водохранилището на Добри Желязков Фабрикаджията. През 1994 година точно в този храм е положено началото на Националния фестивал на източноправославната църковна музика на името на Николай Трендафилов – Сливенец. Този неизвестен, но заслужил възрожденец е основоположник на българското църковно пеене през първата половина на XIX век.

Църква „Свети Мина“


През 1936 г. учителят по история в сливенската мъжка гимназия Захари Измирев попаднал на следи от градеж на църква между кварталите „Ново село“ и местността Хисарлъка и заедно със своите ученици от Археологическото дружество започнал разкопки. Читалище „Зора“ отделило средства за реставрация. През 1939 година върху основите на старата църква била изградена нова с финансовата подкрепа на Хаджи Кортеза Маринкева от рода Кавръкови. Градежът от външната страна е в средновековен стил. Впоследствие стенописите на църквата били направени от един от известните самоуки сливенски маронгозчии – Атанас Кавръков. Синът му Димитър Кавръков, завършил резбарство в Художествената академия, направил иконостаса на храма.

Клюкини:

Към църквата имало отделна постройка, в която до 50-те години на ХХ век се помещавала монахинята Ирина. Тя се грижела за църквата.

Сливенска митрополия

 

Решението за построяването на сградата на Сливенската митрополия е взето през 1933 година, на специално закупен парцел. Новата митрополитска сграда била тържествено осветена през 1939 година. Построена е по проект на арх. Захари Илиев, племенник на тогавашния митрополит Иларион. В нея се помещават множество канцеларии, богата църковна библиотека, обща спалня за гостуващи свещеници и по един апартамент за владиката и протосингела. Наоколо са гаражът и просторната градина.

Клюкини:

По случай 130-годишнината от създаването на Сливенската митрополия и след построяването на представителната сграда на площада, днес пред нея се извисява бюст-паметникът на първия сливенски митрополит – Серафим. За първи път той посетил Сливен за запознаване с паството през декември 1872 година. Истинското му посрещане станало на 3 юни 1873 година. Той пристигнал от Цариград. Митрополит Серафим бил разквартирован в хаджи Бужиловата къща, определена за конак на владиката. Няколко години тя служела за митрополия, а след Освобождението митрополитът си купил собствен дом на улица „Граф Игнатиев“. Къщата била превърната в начално училище, после – в тъкарско-бояджийско сливенско училище, а впоследствие – в начално училище, носещо името „Митрополит Серафим“.

Следващата ни ретро разходка из сливенското минало ще бъде на 10 април.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.