Ретро разходка из сливенските тайни – продължение

Публикувано на: април 3, 2020

Продължаваме да ви запознаваме с интересни факти и любопитни „клюкини“ за част от сгради и обекти в Сливен. Всички те са публикувани в книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни“, съставена от Владимир Белов, и издадена през 2016 година от ОДФ-Сливен. Книгата по интересен и забавен начин дава представа за архитектурната история на Сливен, и съдържа официална информация и по-забавни и любопитни сведения за съответните обекти, които нарекохме „клюкини“. Вече ви представихме Главната улица, Старият градски часовник, Общината и Градската градина – линк: http://www.fund-sliven.org/index.php/home/2013-06-24-15-01-39/587-retro-razhodka-iz-slivenskite-taini

Днес виртуалната ни разходка включва: сградата на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, къщата на Едуардо Миролио срещу сградата на общината, къщата срещу Виенската сладкарница, сградата на Детски комплекс, Популярна банка и фабриката „Недев-Саръиванов“.

Регионална библиотека „Сава Доброплодни“

Самата библиотека е създадена през 1955 г. Първоначално името ѝ било „Георги Кирков“. През 1992 г. библиотеката получила за патрон името на известния клуцохорец, учител и общественик Сава Доброплодни. Във връзка с неговата 175-годишнина, на фасадата на сградата е поставен негов барелеф, изработен от скулптора Николай Султанов. През 1994 г. е открит детски отдел. През 2000 г. библиотека „Сава Доброплодни“ получава статут на регионална библиотека – основен културен и научно-информационен център, осъществяващ дейността си на територията на Сливенска и Ямболска област. Библиотеката притежава уникален многоотраслов фонд, наброяващ над 265 000 библиотечни единици. Особено ценен е старопечатният фонд от книги, публикувани в периода 1806-1878 година. От 1999 г. е инициатор и основен организатор на единствения в страната Фестивал на детската книга.

Клюкини:

Сградата на библиотека „Сава Доброплодни“ в миналото била наричана Таласъмската къща. Причината за това била, че, според предания, по време на турското робство на мястото на библиотеката имало стара сграда, където затваряли борците за свобода. Техните стенания и дрънкането на вериги плашели хората. Именно затова собствениците на къщата, построена на това място през 1918 година, – Хаджиангелови, отказали да живеят в нея и я продали на фабриканта Георги Русчев. По-късно мистерията за таласъмите била разобличена и се установило, че някакъв хлапак свободно се разкарвал из таваните и избата на къщата, подслушвал клавирните упражнения и т.н.

 

Къщата на Е.Миролио срещу общината

Бащата Русчо, заедно с Иван Михайлов (син на сестра му), основали АД ,,Андонов и Сие Михайлов“ за производство на вълнен текстил. Русчо Андонов участвал и в АД „Напредък“ – приемник на фабрика „Добри Желязков“. Къщата е дело на архитект Боян Стоянов, завършил в Дрезден, автор и на следващите къщи на братята Димитър и Георги (собственик на къщата, в която днес се помещава художествената галерия „Димитър Добрович“) – синове на Русчо Андонов. Другата къща на Русчеви, строена от същия архитект, е сградата, известна като „старо зъболечение“, която обаче е надстроена и донякъде обезобразена.

Къщата на Е.Миролио срещу общината

 

Клюкини:

В днешната къща на Едуардо Миролио срещу общината се помещавали зъболекарският кабинет на д-р Боян Боянов, както и книжарница и дрехарница. Къщата била построена през 1909 година и тогава била собственост на индустриалеца Андон Русчев – син на Русчо Андонов – Хощера, производител на вълнен текстил, забогатял, след като случайно намерил откраднато от турската поща съкровище.

Къщата срещу Виенската сладкарница

Къщата срещу Виенската сладкарница била собственост на човек, наричан Шукри паша. Това е синът на Андон Русчев – Хощера – Димитър, който живял там със съпругата си Кета.

 

Детски комплекс

Самата сграда на бившия пионерски дом била собственост на сливенския текстилен индустриалец Апостол Стефанов. По време на пребиваването си в Сливен, заедно с Добри Чинтулов, д-р Миркович и други видни сливенци, П. Р. Славейков участвал в комисия по учебната част, която трябвало да определи мъжките и девическите училища, които могат да бъдат отворени. В откритата на 1 септември 1878 година сливенска гимназия като преподавател дори бил привлечен синът му Иван Славейков.

Клюкини:

На мястото на къщата, където днес се помещава Детският комплекс, е живял Петко Р. Славейков, който през 1878 година издавал първия печатан сливенски вестник – „Българско знаме“. Именно поради тази причина улицата, на която се намира комплексът, носи неговото име.

 

Популярна банка

Строежът на Популярна банка започнал през 1929 година, по време на управлението на кмета Димитър Захариев.

Така изглежда рушащата се сграда на Популярна банка днес :-(

Клюкини:

През 50-те години на ХХ век в сградата й бил основан Профсъюзен Дом на културата с различни кръжоци към него – литературен, фотографски, музикален. Изградени са и театрален, хоров и танцов състав.

 

Фабрика „Недев-Саръиванов“

Събирателното дружество „Недев и Саръиванов“ е собственост на Димитър Недев и Асен Саръиванов и се управлява от синовете им. Сградата на фабриката била построена през 1909 година и до днес се намира в близост до бившата ж.п. гара, днес – автогара. Произвеждала вълнени тъкани и одеяла. Съоръженията на фабриката били пренесени от с. Сотиря в новата сграда на 1 март 1909 година. В архивните материали няма данни за авторите на проекта или строителите. Година след година фабриката увеличавала помещенията и своите фабриканти. Обектът представлява комплекс от три сгради – една масивна, разположена на ъгъл; 7 халета на северозапад, на калкан с ъгловата сграда, и постройка от югоизточната страна на ъгловата сграда. Трите сгради са разположени на улична регулационна граница. Построяването им станало поетапно. Фабриката не успяла да устои на конкуренцията и през 1935 година сградата била отдадена под наем. В молба до съда пише: „От 30.VIII.1935 г… наех под наем за един период от една година текстилната фабрика, собственост на търговското събирателно дружество на „Недев и Саръиванов“ – Сливен, всичките ѝ поделения – предачно, тъкачно, апретурно и други с годишен наем 240 х. лв,… фирмата ще се състои лично от Петко Русев Илчев и ще се занимава с производство на вълнени платове, одеяла, килими и други на едро и дребно и ще носи названието „Текстилно производство“. Към 1936 година предприятието имало основен капитал 3 455 832 лв. До 1940 година работело на загуба. Постепенно загубите намалели, но и основният капитал се стопил значително. За първи път без загуба фирмата заработила през 1941 година, а реална печалба успяла да реализира чак през 1943 година. Едва през 1944 година предприятието било снабдено с по-големи количества вълна, възобновена вълна, вълнени парцали, местна камгарна, целволена прежда, химикали, сапуни и багрила.

Така изглежда сградата днес…

Следва продължение…

(Първата част на ретро разходката из сливенските тайни можете да прочетете тук