„В славните хайдушки времена“ продължава

Публикувано на: юли 16, 2020

Продължава инициативата „В славните хайдушки времена“. През месеца ви запознаваме с текстове от книгата „Светът на войводата“, със съставители Дора Куршумова и Николай Бъчваров. Тя е посветена на войводите, хайдушките чети и тежкия им живот в името на свободата. Подходяща е както за деца, така и за възрастни, които искат да научат всичко за хайдушкия живот. Всички малки художници могат да оцветят черно-бялата рисунка, която публикуваме, и да я изпратят на мейла на ОДФ-Сливен: odf.sliven@gmail.com.

Вече ви разказахме за войводата в хайдушката чета и неговите отговорности, клетвата на войводата и интересни факти за хайдушката дружина, за знамето на дружината и главните помощници на войводата. Днес ще ви разкажем за хайдушкия закон и хайдушката клетва.

ХАЙДУШКИ ЗАКОН

Как са били запознавани бойците от четата с хайдушкия закон, можем да разберем от биографията на славния войвода Филип Тотьо, разказана от Филип Симидов:

„Когато се събраха всички момчета на брой 35 души, всред хамбара виждаме една маса, покрита с черно платно. Върху нея стоеше един черен кръст и едно евангелие. На четирите края на масата стояха вощени свещи и два голи ножа, кръстосани до евангелието. Войводата застана, до него се изправи писарят, а от дясната страна се изправи знаменосецът с развито знаме, зад него стояха момците. След като попът изчете една кратка молитва, писарят извади закона и го прочете на глас пред всички:

„Всеки войник трябва да знае най-първо, че за народна полза, като ке жертвува, трябва да се отрече от всяко лично удоволствие и награждение и да не търси по-голяма награда освен чувството, което изпълва душата му, като помисли, че за личните си изгоди презира и се сили само за народното и освобождение, но заради това той трябва да вярва твърдо и да се грижи постоянно за народното освобождение до най-подирното издъхване, като се сражава с враговете на народа си , в която борба всеки трябва да усеща, че самия му живот не е никак за жалене, защото не е напразен за делото на нашето освобождение. Според това всеки войник трябва да има пред очи само труд, мъки, теглила, защото всеки един трябва да чувства, че да извадиш народа си от робство и жестоки теглила не е лесна работа, но за този свят подвиг се иска труд, работа, мъка и прежалване:

1. Всеки войник трябва да е решен да се труди, да търпи лишения и при всеки случай да залага живота си и да го прежалва.

2. Да се отрече от пиянство, лъжа, кражба между другарите си, кражба от общите работи и поверените. Да бъде послушен на заповедите и покорен на закона, верен и изпълнителен на всяко поръчение, а особено вярно и будно да пази стража.

3. Никой войник няма право да се разправя с другаря си сам за каквото и да е престъпление, но трябва да се оплаче на надлежната власт..

4. Който вдигне ръка на другаря си, ще бъде наказан строго, а който удари и убие другаря си, ще бъде наказан със смърт.

5. Който изостави поста си /стражата/ преждевременно и без уважителна причина, ще бъде наказан със смърт.

6. Който направи предателство и издаване пред неприятелите, трябва да се накаже със смърт.

7. Най-недостоен ще бъде онзи войник, който, ако бъде заловен от неприятелите жив и изкаже най-големите тайни на дружината, да бъде проклет. Трябва да крие кой е войводата, кои са другарите, колко сили имат.

– Който от вас не е съгласен със закона, който ви се чете и чухте сега, нека каже, без да се плаши от нещо – каза войводата.

– Съгласни сме до един! – чуха се гласове.

– Ако има някой от нас, момчета, който да се е разкаял и желай да остане и не дойде с нас, свободен е да си каже и да остане, насила никого не караме! – попита Филип Тотьо.

– Никой не иска да се върне! – чу се между момците.

– Нека всеки от вас да знай, че не ни чака нищо друго, освен сражения, скитания гладни по горите, студове и ветрове, рани, обесване и застрелване, безсъние и гонения навред. Докато още не сме дали клетва, нека остане, който от вас желай, да не се бои.“

ХАЙДУШКАТА КЛЕТВА

„Стояне, синко, Стояне,

не ти ли мама думаше

да търсиш верни другари,

кои са с тебе порасли,

кои са с тебе роднина,

роднина и побратими?“

Новият другар, на когото предстои да стане член на хайдушката дружина, не бил случаен. За да бъде приет от останалите в четата, трябвало да бъде препоръчан от някой от опитните хайдути. При приемането си в дружината той полагал клетва за вярност. При полагане на клетвата хайдутите организирали специален ритуал. На мястото, където предстояло събитието, върху дънер слагали отдясно честния кръст, а отляво- икона на Св.Благовествувание, и запалвали 3 свещи. Пред дънера стоял боецът, който ще полага клетвата, обърнат с лице към изток. Дясната си ръка трябвало да сложи върху кръста, а лявата – върху иконата. От двете му страни стояли войводата и знаменосецът или двама, вече заклети бойци, държащи голи ножове, кръстосани над главата му. Свещеник или друго лице прочитал клетвата на висок глас. А този, който се заклевал, изговарял дума по дума цялата клетва:

„Заклевам се днес пред бога на честния кръст и на Св.Благовествувание, как ще удържа и изпълня всичките святи обязаности, които ми се съобщиха и четоха в закона и всичко, щото се касае до достигането на общата народна цел. Нека ми бъдат свидетели на смъртната клетва както светлото слънце и небето, тъй също и лъвът в народния знамен. А пък в пристъпване на клетвата ми нека храбрите юнаци с острите ножове ми бъдат праведни казнатели. Амин.” /клетвата е съчинена на 18 май 1867 г. в Стара планина, на връх Българка, на запад от усойната, на два часа разстояние на север от Сливен, от главен писар на народното българско движение – еленчанина И.П.Кършовски и подписана от Главния войвода на четата Панайот Хитов/.

След като произнесял и последната дума от клетвата, заклетият се прекръствал три пъти и целувал честния кръст и иконата. Свидетелите на клетвата го поздравявали, а по-младите бойци целували ръка на войводата.

През 1868 година четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа положили клетва, подобна на горецитираната, но с разширено съдържание:

„В името на отца и на сина, и на светия дух. Амин. Заклевам се в душата си пред бога: че ще пролея кръвта си за милото и поробено отечество България; че ще бъда верен на другарите си до гроба, че ще се бия юнашки с враговете на народа си и няма да отстъпвам, докато дишам под небето, че няма да издавам никъде нищо и никъде никого и под най-страшните мъки под слънцето, че се отричам от този свят и се обричам на смъртта и на мъки и страдания, които ще принасям търпеливо за благото на робинята наша майка България. Отричам се от жена, от деца и от родители и се покорявам на войводата си и на закона му. Ако наруша тази моя клетва, нека бъда насечен от ножовете, които са над главата ми, и да бъда преследван и унищожен от другарите, гдето ме намерят по лицето на земята. С чисто сърце и от добра воля приемам това свето заклятие и целувам светия кръст, светото евангелие и ножа. Амин.”

………………………………

Инициативата „В славните хайдушки времена“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.