В света на старите текстилни занаяти

Публикувано на: юли 6, 2020

Скъпи приятели, през месеца стартираме инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“, посветена на старите текстилни занаяти. В публикациите ще ви запознаваме с интересни факти за предметите за предене и тъкане, включени в книгата на Дора Куршумова „Пътешествието на вълнената нишка“. Книгата представя по оригинален начин срещата на 9-годишната внучка на авторката със старите занаяти и предметите, които са използвали в миналото тъкачките и килимарките. Изданието включва интересни приказки, информация за предметите за предене и тъкане, любопитни факти, пословици и гатанки, както и неписания правилник на предачките и тъкачките, предаван от поколение на поколение.

Днес ви запознаваме с дарака и неговите магични сили.

ДАРАК

Даракът се използвал за влачене на вълна. Правият дарак се състоял от дървена трапецовидна рамка с два реда, отвесно поставени по средата на горната му основа зъбци. Вълната се влачела, като снопчетата й се набивали отвесно с две ръце и се изваждали отстрани. Понякога жената, която влачела вълна, напъхвала краката си в отвора на дарака, за да го обездвижи, и така можела продължително време да обработва голямо количество вълна. Слагала от едната си страна кош с изпрана вълна, а от другата страна събирала вече извлачените нишки. Влаченето ставало по следния начин:

Магични сили на дарака

– смятало се, че даракът притежава магическа сила. Той участвал в ритуалите за баене против уроки, разваляне на магии, против уплаха и лоша среща;

– урочасано дете се бодвало със зъбците на дарака и се изцерявало;

– магия се разваляла, ако пострадалият пие водата, в която са умити зъбците на дарака, и с нея си измие лицето;

– на Вълчите празници се връзвал даракът, за да бъдат вързани устите на вълците през годината.

За мързелива жена народът е рекъл: ”Пет месеца – пет дарака, кога ги е извлачила горката?”

Гатанки за дарака

Два се попа за брадите дърпат.

Брада има, поп не е, рога има, вол не е.

Имам си един баир, от едната страна сняг пада, а от другата – град бие.

Във всяка публикация ще ви представяме и по една приказка от книгата „Вълнени приказки, изпредени и изтъкани от бабата на баба ми“ на Дора Куршумова. Книгата съдържа 28 увлекателни приказки, разделени в 4 глави: „Господюви приказки”, „Царюви приказки”, „Хорски приказки” и „Приказки за страховити гостенки”. Всички приказки са свързани тематично с килимарския занаят.

 

КАК ГОСПОД НАУЧИЛ ЖЕНАТА ДА ТЪЧЕ

Преди хиляди години, когато Господ бог ходел между хората, минал през едно село. През прозореца на последната къща видял една жена да тъче черга на стан. Тъкачката прекарвала совалката от десния край до левия, после късала конеца и пак правела същото – от десния край до левия. Така тъканта ставала рехава, а краищата й целите били в накъсани конци. Влязъл Господ в стаичката със стана и казал:

– Недей така, жено, не късай конеца, ами хвърли совалката първо отдясно наляво, после пак отляво надясно, само натисни педалите на стана да се кръстосат нишките!

Започнала да тъче жената, тъй както я посъветвал Господ, и се убедила, че по- стегната става чергата и по-бързо се тъче. Не губела време да къса преждата и така по-малко прежда отивала за тъкането. Минали няколко месеца. Господ се преобразил като обикновен старец и пак минал край къщичката, да види дали тъкачката се е поучила от съвета му. Надникнал през прозорчето и видял жената зад стана да тъче, тъй както я посъветвал. Влязъл в стаята и попитал:

– Кой те научи, жено, тъй да тъчеш?

– Сама съм се научила, човече, винаги така съм тъкала!

Ядосал се Господ на лъжовната тъкачка и отсъдил:

– Ако лъжеш, жено, непрестанно да тъчеш и на рамо да не слагаш изтъканото!

Оттогава тъкачките на черги бавно ги изтъкавали и на земята ги постилали.

 

Инициативата „Текстилното богатство на Сливенския край“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.