Продължава инициативата „В славните хайдушки времена“. През месеца ви запознаваме с текстове от книгата „Светът на войводата“, със съставители Дора Куршумова и Николай Бъчваров. Тя е посветена на войводите, хайдушките чети и тежкия им живот в името на свободата. Подходяща е както за деца, така и за възрастни, които искат да научат всичко за хайдушкия живот. Всички малки художници могат да оцветят черно-бялата рисунка, която публикуваме, и да я изпратят на мейла на ОДФ-Сливен: odf.sliven@gmail.com.

Вече ви разказахме за войводата в хайдушката чета и неговите отговорности. Днес продължаваме с клетвата на войводата и интересни факти за хайдушката дружина.

КЛЕТВА НА ВОЙВОДАТА

За верността към поетите отговорности пред дружината си войводата полага клетва:

„Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на Бога да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде трикле /три пъти\ проклета душата ми“.

ДРУЖИНАТА

Новият член на дружината трябва да бъде приет, само ако бъде добре познат на някой от старите бойци, и чак тогава да се допусне да се запознае с останалите. Войводата не трябва да съобщава ятаците на дружината на новия член, докато не минат 6 месеца от постъпването му.

Провикнал ми се е, провикнал

Хаджи Димитър от Сливен,

от сливенските балкани:

„Има ли хора във Сливен,

има ли верни другари,

да носят сърца юнашки,

горе в Балкана да излязат?”

Опитът научил хайдутите, които в първите години действали поединично, че успехът зависи от обединяването на силите помежду им. Борбата с турските поробители била трудна и невъзможна за сам човек. Първоначално се събирали по двама и по трима хайдути, а по-късно започнали да формират малки дружини. Първите дружини възникнали без предварителна подготовка. Оцелелите след неравностойните схватки с турците се уговаряли да се съберат отново, когато пукне пролетта. Към тях се присъединявали нови хайдути. За всеки българин с юнашко сърце било голяма чест да бъде приет в хайдушка дружина.

„Събрали ми са, събрали

дванайсет мина дружина,

с Хаджи Димитър тринайсет,

на хайдушкото сборище.

Ред по ред реч са държали,

най-подир Хаджи Димитър.

и той си реч държеше,

и на дружина думаше:

Що седим, братя, що търпим,

да вземем пушки бойлийки,

да хванем, братя, гората,

да си народа отървем.”

Хайдушките дружини най-често били с численост от 5 до 15 души. Малката дружина по-лесно се снабдявала с храна и оръжия, по-лесно можела да бъде прикривана. Понякога, когато хайдутите предприемали мащабни акции срещу многобройна потеря, се обединявали няколко дружини или привличали ятаци-помагачи. В по-късните години на хайдушкото движение се смятало, че в състава на дружината влизат три групи родолюбиви българи: действащи с оръжие хайдути, ятаци, осигуряващи информация, и ятаци, подпомагащи дружината с храна и други необходими неща.

Инициативата „В славните хайдушки времена“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.