Играта „Отгатни Сливен от миналото“ продължава с легенда за кушиите на Тодоровото аязмо

Публикувано на: април 25, 2020

Скъпи деца, нашата игра, която ви запознава с част от легендите за родния Сливен, продължава. Преданията са част от книгата „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, издадена от ОДФ-Сливен. Всяка сряда и всяка събота, до 13 май, ви представяме по една легенда. Можете да я прочетете сами или да помолите мама, тате, баба или дядо да ви я прочетат. Към всяка легенда има черно-бяла илюстрация за разпечатване, която трябва да оцветите. Помолете близките си да направят снимка на оцветената рисунка и да я изпратят на нашия мейл: odf.sliven@gmail.com. За най-добрите малки художници ще има награди – изданието „Моята първа книжка с легенди за Сливен“, и комплект за оцветяване „Легенди за Сливен“.

  

Предизвикателство има и към близките ви. Към всяка легенда и черно-бяла илюстрация за оцветяване, публикуваме картина, която подсказва следващата легенда. Вашите близки трябва да познаят коя ще е тя. Отговорите им очакваме на фейсбук-страницата на ОДФ-Сливен. Най-добре представилите се възрастни ще получат за награда една от книгите „Спомените на Сливенския балкан“, „Неочаквани гости на Синята планина“ или „22 отговора на въпроса защо Сливен“.

И така – представяме ви новата легенда.

КУШИИТЕ НА ТОДОРОВОТО АЯЗМО

Някога, много отдавна, още по времето, когато траките обитавали нашите земи, малко преди да настъпи пролетта, на Тодоровото аязмо се провеждали конни надбягвания. Хората наричали надпреварата между конете на Тодоровден кушия. Организирали ги, за да покажат почитта си към Херос. Той бил символът на безсмъртния дух, който стоял между земния и неземния свят, за да помага на живите.

Празникът бил в чест на предците-защитници на кушиите. Още тогава мъжете се състезавали, яхнали конете си. Обкичвали главата на победителя със златен Дионисиев венец и всички участници и зрители на надпреварата го съпровождали до жилището му. Там го посрещала девойка и му поднасяла да пие вода от бакърен съд.

По-късно във времето близо до аязмото построили манастир, който бил един от храмовете на Малката Света гора, намираща се в околността на Сливен.

На Тодоровден хиляди вярващи отбелязвали края на зимата. Заради славата на аязмото, хората идвали тук през цялата година. Вярвали, че водата е лековита и вълшебна, гони болести и изцелява страдащите. Здрави и болни пълнели съдове, за да могат да пият всеки ден от святата вода.

През годините, в следствие на вражески нашествия, бури и ветрове, манастирът се превърнал в руини. Реката, която тече наблизо, все още носи името Манастирска. Кушиите обаче продължават да радват всички очакващи топлината на пролетта.

В наши дни Дионисиевият венец за победителя е заменен с венец от кукуряк и здравец, но веселбата е същата и водата на Тодоровото аязмо продължава да тече – кристална и лековита, както през изминалите векове.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.