Интересни места представя поредната ретро разходка

Публикувано на: май 1, 2020

Играта ни „Опознай Сливен от миналото“, част от основната програма на ОДФ-Сливен, продължава. Всеки вторник и петък ви запознаваме с интересни факти и любопитни „клюкини“ за част от сгради и обекти в Сливен. Всички те са публикувани в книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни“, съставена от Владимир Белов, и издадена през 2016 година от ОДФ-Сливен. Книгата представя архитектурната история на Сливен и съдържа официална информация и по-забавни и любопитни сведения за съответните обекти.

 

Досега в играта ви представихме Главната улица, Старият градски часовник, Общината и Градската градина, сградата на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, къщата на Е.Миролио срещу сградата на общината, къщата срещу Виенската сладкарница, сградата на Детски комплекс, Популярна банка, фабриката „Недев-Саръиванов“, сливенски храмове и митрополията, Къщите на сливенския бит, Етнографски комплекс „Хаджиданчови къщи“, къщата на Панайот Хитов, Домът

на водата, къща-музей „Добри Чинтулов“, Чакъровата къща и къща „Миркович“.

Продължаваме ретро разходката из Сливенски минерални бани и Средна баня.

Сливенски минерални бани

Първият лекар-управител на Сливенските минерални бани бил д-р Иван Станчев, завършил висше медицинско образование в Русия със степен „лекар с отличие“. Под неговото ръководство между 1929 и 1939 година, от блатисто място, сеещо малария и други зарази, баните се превърнали в модерен за времето си курорт, в който лечението се провеждало под лекарски контрол. Д-р Станчев за първи път създал басейн за хладка вода и въвел индивидуалното лечение във вани. По време на управлението си пресушил блатата и убедил общината да приеме план, по който различни организации започнали строителството на почивни станции и хотели на Минералните бани. Изтъкнатият сливенски лекар прокарал и други нововъведения – в баните вече се предлагал безплатен медицински преглед на всички, потърсили целебното действие на минералната вода. Определил режим на пиене на водата и въвел дието- и плодолечението като допълнение към балнеологичното лечение. И до днес край стария извор на баните стоят останките от турската баня, строена върху основите на римската. Според преданието, старите турски бани били построени между 1810 и 1829 година от турския аянин Тахир Ага. Неговите наследници ги владеели до 1870 година, когато турското правителство ги отпуснало на Сливенската община. За разлика от другите бани в града, които били частни, минералните бани продължили да се стопанисват от общината и след Освобождението.

През 90-те години на XIX век проучването на химичния състав на водата създало много проблеми на общинското управление. Първите бутилки с вода, изпратени до Националното училище по мините в Париж, не пристигнали във Франция, тъй като водата замръзнала и бутилките се изпочупили. Новата сграда на баните била открита тържествено на 19 май 1902 година и така Сливен се сдобил първи в страната с едни от най-модерните бани не само в България, но и на Балканския полуостров. Баните разполагали с големи басейни и в двете помещения – мъжко и женско, и с отделни семейни вани. При посещението им хората първоначално извършвали рутинното си хигиенно къпане и чак след това влизали в големия топъл минерален басейн, в който лекуващите се подлагали под струите на горещата минерална вода, изтичаща от лъвската глава. Обикновено след това посетителите влизали в по-малкия хладен басейн, за да се разхладят. През 1925 година, след направени ремонти на баните, които включвали пресушаване на блатото край тях, водата от неизползваните минерални извори се събирала в нов канал и се отвеждала в река Тунджа около Саръивановата (Алис бейовата) воденица.

През 30-те години, когато баните все още не били електрифицирани, осветлението се осигурявало от динамомашина, работеща с петрол. След 1944 година в Сливен били построени по-големи общински бани, а частните градски били национализирани и закрити като нерентабилни.

При извора в каптажа на минералните бани водата е с температура 46 градуса по Целзий, а в басейна – 43. Дебитът при извора е 46 литра в секунда. По химичния си състав минералната вода се доближава до известните френски минерални води „Монестиер де Клермон“ и „Сен Люк“. Успешно се използва за лекуване на стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни заболявания, увреждания на опорно-двигателния апарат и на периферната нервна система.

Средна баня

Средната баня е една от най-старите запазени сгради в града (по-стара и от църквата „Света София“) и се намира на ул. „Славянска“. Названието на банята се появява през XIX век, когато сградата била между други две бани – вече съборената Ком (Кон) баня, и тази в близост до областната станция на съобщенията – Гиговата баня. Макар и строена в по-късен период, банята е изградена по принципите на римско-византийските бани. Състои се от горещо, хладно и студено помещение. Таваните ѝ са удължени куполи, а осветлението в банята идва от малките прозорчета на куполите, което създава илюзията за звездно небе. Отоплението в банята се осъществявало чрез топъл въздух, който минавал през празно пространство под пода (хипокауст) и през тръбни процепи в дебелите стени. В банята са изразени и елементи на арабската архитектура. Тъй като сградата не е проучвана подробно, не е ясно кога точно е изградена, но най-вероятно периодът на създаването ѝ съвпада с ранните векове на османската власт. Първият известен автор, който споменава за наличието на баня в Сливен, е Мустафа Хаджи Калфа, който пише през XVII век, но сведенията му са за по-ранен период, в който в Сливен имало три джамии.

Клюкини: В миналото в домовете си хората не разполагали с бани, поради което ползвали обществени такива. В 20-те години на ХХ век, за жалост, хигиенните навици на хората в Сливен не били сред най-добрите, но за сметка на това във всеки квартал имало обществена баня, посещавана от жените и децата през деня и от мъжете надвечер. По-късно вече имало разделени мъжки и женски отделения. Веднъж в седмицата цялото домочадие, начело с домакинята, ходело на баня, носейки бохчи с прани дрехи, сапуни и тасове. Водата в обществените бани се сгрявала в казан на дърва в помещение, наречено кюлхан. В помещенията теляци и телякини изтърквали кирта от телата на къпещите се. В някои бани имало и специално помещение, където хората лежали, церейки болките си в кръста и гърба. На връщане от баните хората получавали от преминаващите по пътя поздравлението: „Честита баня“.

За банята се носела дори градска легенда, според която през XIX век някакъв злосторник, преоблечен в биволски кожи, се скрил в хипокауста на банята и повдигнал плочата, докато жените се къпели, и отмъкнал плячката си. Банята, стопанисвана от различни собственици, просъществувала до 1939 година.

Интересен е и начинът, по който се водоснабдявала несъществуващата вече Кон баня. Тя се намирала в близост до пазара. Някога водата там се вадела от кладенец с колело с кофи, задвижвано от кон. Оттам идва и името на банята.

Следващата ни ретро разходка ще е на 8 май.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.