Продължава разходката ни в хайдушките времена

Публикувано на: юли 28, 2020

Продължава инициативата „В славните хайдушки времена“. През месеца ви запознаваме с текстове от книгата „Светът на войводата“, със съставители Дора Куршумова и Николай Бъчваров. Тя е посветена на войводите, хайдушките чети и тежкия им живот в името на свободата. Подходяща е както за деца, така и за възрастни, които искат да научат всичко за хайдушкия живот. Всички малки художници могат да оцветят черно-бялата рисунка, която публикуваме, и да я изпратят на мейла на ОДФ-Сливен: odf.sliven@gmail.com.

 

Вече ви разказахме за войводата в хайдушката чета и неговите отговорности, клетвата на войводата и интересни факти за хайдушката дружина, за знамето на дружината и главните помощници на войводата, за хайдушкия закон, хайдушката клетва и справедливия войвода, характера на хайдутина. Днес ще ви разкажем за обученията на хайдутите.

ПОДДЪРЖАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ И ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ ЗАЩИТНИЦИ НА НАРОДА

В края на първата половина на 19 век в Сливен вече се усещал полъхът на свободния дух. Дори невръстните момчета се осмелявали открито да играят игри, които ги подготвяли за бъдещи бойни действия. Симеон Табаков пише: „Знае се, че Хаджи Димитър в детските си години е бил в редовете на сливенските момчетии, които, преди да излязат в Балкана, са се упражнявали в открит бой с камъни срещу връстниците си турци. Полесражение на състезания от този род били бреговете на Куруча, градините и околните села. ”Биткаджиите” са имали даже оръжия, барабани и знамена. Местните власти малко подозирали, че тия ”наивни” битки с отрастването на хайманите ще се заменят с други, дето прашките ще станат на пушки и пищови, а камъните на куршуми.” И още: ”От средата на 19 век турците мъчно можели да си представят сливенец, без той да бъде хайдут, хаймана или комита. За турците не е било вече тайна, че българите искат да вдигнат глава. В това са били убедени най-вече сливенските турци, които мъчно можели да закачат сливенец, без да узнаят, че за

постъпката ще получат незабавно отмъщение. В самия Сливен е имало улици, дето турчин не смеел да замръкне, а ако стори това – не осъмвал. След Критското въстание в града започнали действия за подготовка на бъдещите участници във въстание, което ще избухне по българските земи. Главен организатор на действията бил Анастас хаджи Добрев”.

Пак от Симеон Табаков научаваме: ”Организирал една група от 150 души млади сливенци, готови при първа сгода да дигнат знамето на въстанието. В определени празнични дни, преди да пукне зората, те излизали по двама, по трима в някой отдалечен кът на Селищкия боаз, дето рядко стъпвали турци, а понякога на Кушбунар, и под ръководството на Анастас хаджи Добрев правели разни военни упражнения, наричани талими. Тия упражнения се състояли в надбягвания, надскачвания, надхвърляния с камък, прескачане на пречки и трапища, стреляне с пушка на нишан и други. Там пеели и бунтовни песни, като ”Стани, стани, юнак балкански”, „Вятър ечи, Балкан стене”, „Слушам тръба като звони”.

През пролетта на 1866 г. Анастас хаджи Добрев и няколко негови другари се срещнали с Панайот Хитов. Обсъдили възможността за по-мащабни действия, чрез присъединяване на младите сливенци към опитните хайдути от Хитовата чета.

През пролетта на 1868 г. подготовката на младите сливенци била най-засилена.

Упражненията били организирани на групи в различни места на града, а в определени дни всички се събирали за общи действия. Първото общо обучение станало в Асеновския боаз над Трийсетте каваци, второто – на Кушбунар. В третото обучение взели участие над 120 младежи, то било проведено в Селищкия боаз. Кипяла усилена подготовка по събиране на всякакво оръжие, барут и куршуми. В къщата на Анастас хаджи Добрев денонощно се леели куршуми. По негова поръчка прочутата сливенска лечителка баба Сотирица била приготвила необходимите мехлеми и превръзки за предстоящото въстание. Новата дружина била готова да се присъедини към четата на Хаджи Димитър. Турците успели да разгромят четата на славния войвода, преди да пристигне на Агликина поляна, където било планирано да се случи присъединяването. Освен това, още в началото на 1868 г. в Сливен пристигнала многобройна турска войска от Одрин и Шумен. Турските поробители усещали, че краят на господството и по нашите земи е настъпил.

ОБУЧЕНИЯ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА СИЛА И ЛОВКОСТ

– подпомогнат от байрактаря на дружината, войводата трябва да обучи хайдутите да държат пушките си правилно и да бъдат облечени така, че облеклото да не пречи при големите преходи и битките;

 

– да научи бойците да владеят отбрана с помощта на нож;

 

– да покаже на всеки момък как да разглобява и почиства пушката си и после как бързо да се сглобява;

 

– да обучи момчетата да си правят фишеци, съобразно с вида на пушките, които използват. Да следи за икономия на фишеци;

 

– при условие, че е осигурил по-голямо количество барут и местоположението на дружината позволява, да обучи бойците да бият точно и бързо на нишан.

За да изпълнят клетвата си в полза на поробеното отечество, хайдутите били добре обучени в използването на различни оръжия. За да се справят с дългите преходи и препятствията, които им налагал животът в планината, трябвало да притежават огромна сила и ловкост. Състезанията и игрите, чрез които премервали силата си, се провеждали на закътани в гората поляни. Войводата се грижел за поддържане на нивото на тяхната физическа подготовка и уменията им в бързото и безпрепятствено ползване на оръжие. При практикуваната от хайдутите тактика първият удар почти винаги се обявявал с пушечен изстрел. От по-близко разстояние бойците стреляли с пищов. Налагало се да боравят добре със сабя, а за непосредствен удар – и с кама. Всеки удар трябвало да бъде точен – всяка грешка можела да бъде скъпо платена. Най-голяма слава за боеца била точната стрелба. Трябвало винаги да преценят най-добрата за стрелба позиция. Хайдушките войводи владеели добре изкуството да стрелят, без да се излагат на непосредствена опасност. През дългите светли дни, при добро разположение на дружината трябвало да обучат всички бойци от дружината си в отлична стрелба, ловкост и сръчност. Точната стрелба била усвоявана посредством системни упражнения по определена цел – нишан. В зависимост от нивото на подготовката на стрелеца нишанът бил постепенно намаляван, докато стигал накрая колкото отвора на обикновен пръстен.

Писарят на Хитовата чета Кършовски споменава в записките си: ”Тука пихме вода, която извира изпод снега, и можахме на тръгване да хвърлим няколко пушки – да мериме белег.”

Случвало се на боеца да се наложи да прескача на височина и дължина – през реки, долове, пропасти, понякога само с краката си, а друг път с помощта на дълга тояга.

За да поддържат необходимите си качества на ниво, бойците непрекъснато се упражнявали в състезания помежду си. Игрите, които освен за забавление, допринасяли за тяхното обучение, били различни. Чрез играта „прескочи кобила” упражнявали добри умения в скока на височина и дължина. Тогава всички бойци, наредени на по няколко крачки едни от друг, се навеждали и бивали прескачани последователно от един от бойците в дружината. После справилият се с препятствията боец са нареждал на края на редицата, за да бъде и той прескочен. Играта „Дълга кобила” им помагала да се научат на добър удар с тояга, който поразява противника неочаквано. Играта „Куцан гражд” била отборна и тренирала бойците да ходят на един крак, ако се случи да помагат на ранен другар, който не може да се движи самостоятелно. Чрез играта „Кленза” подобрявали способността си да хвърлят точно предмет на различни разстояния.

Състезанията показвали качествата на хайдутина и мястото му в дружината. Освен в стрелба, бойците премервали сили и в борба, хвърляне на камък, вдигане на тежести, скокове над зидове, окопи, тръни и други препятствия. Във времето, когато огнестрелното оръжие още не било широко разпространено, се упражнявали в стрелба с лък, мятане на копие, топуз и бой с боздуган.

………………………………

 

Инициативата „В славните хайдушки времена“ е по основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен“. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.