Ретро разходка из старите сливенски училища

Публикувано на: май 12, 2020

Играта ни „Опознай Сливен от миналото“, част от основната програма на ОДФ-Сливен, продължава. Всеки вторник и петък ви запознаваме с интересни факти и любопитни „клюкини“ за част от сгради и обекти в Сливен. Всички те са публикувани в книгата „Сливенски тайни – знайни и незнайни“, съставена от Владимир Белов, и издадена през 2016 година от ОДФ-Сливен. Книгата представя архитектурната история на Сливен и съдържа официална информация и по-забавни и любопитни сведения за съответните обекти.

Досега в играта ви представихме доста интересни сгради и места. Ретро разходката ни продължава с посещение на сградите на стари сливенски училища.

Сградата на ПМГ „Добри Чинтулов“

Старата сграда на Природо-математическата гимназия е построена през 1894 година. В нея се помещавала Държавната мъжка гимназия, която била създадена още през 1835-1836 година. Първоначално училището било килийно, по-късно – третокласно, а след това и петокласно.

От 1 септември 1878 г. училището се титулува „Сливенско реално училище“. От 1881 г. реалното училище получава признание и носи името „Областна реална гимназия“. Днешната сграда на ПГХТ „Акад. Н. Неделчев“ е била част от тази Областна реална гимназия. Много от учителите в мъжката гимназия са учили в институтите на Париж, Петербург, Ганд, Виена, Лайпциг и София. Говорили са на учениците на „вие“. Преподавателите участвали в ръководството на читалището, на юнашки, туристически, певчески и други дружества, били абонати на наши и чужди списания, организирали благотворителни инициативи и екскурзии.

През 1961 година е разкрита първата математическа паралелка в днешната ПМГ, а началото на самата математическа гимназия се поставя през 1972 година. От 1985 г. в Природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“ се обединяват тогавашните ЕСПУ „Добри Чинтулов“, Математическа гимназия „Проф. д-р Д. Табаков“ и вечерна гимназия „Д. Полянов“.

Сред най-изтъкнатите учители в сливенската мъжка гимназия, назначен през учебната 1880/1881 година, бил чехът Херменегилд Шкорпил – учителствал 5 години в гимназията и преподавал естествена история. Пръв той поставил началото на естествения кабинет, в който имало зоологическа, ботаническа, минералогическа и нумизматическа сбирка. По време на учителството си организирал екскурзии за събиране на хербарии, насекоми и минерали. В периода 1938 – 1944 година директор на гимназията бил историкът Захари Измирев. По негово време гимназията е радиофицирана и водоснабдена, доизградена е електрическата инсталация, а на 21 януари 1941 година бил открит физкултурният салон. Построена била и почивна ученическа станция в местността Кушбунар, а учениците на гимназията участвали в различни дружества: математическо, природонаучно, литературно, историческо и др. По негово време били създадени ученически хор и струнен оркестър. Поставяни са етюди и театрални постановки.

Клюкини: В миналото гимназиите се делели на мъжки (в които са учели само момчета) и девически (само за момичета). Учениците носели непременно униформи, а при среща с учител или учителка заставали изправени, снемали са шапки и са поздравявали учтиво.

Едва през 1954 година Мъжката и Девическата гимназия се обединили.

Мъжката гимназия разполагала и с наблюдателско звено, организирано от Централния метеорологически институт (ЦМИ). Звеното в нея било ръководено от учителя по физика Иван Апостолов. В него участвал екип от 6-7 от по-силните ученици. Уредите били разположени на две места – в специално помещение на тавана на гимназията се намирали живачният барометър, механическият (наречен анероид), както и ветропоказателят, разположен на прозореца, по който освен посоката, се следяла и скоростта на вятъра. Останалите уреди били в двора на митрополията. Там се измервала влажността на въздуха, имало и вана за измерване на падналото количество валежи. Наблюденията се правели 3 пъти дневно – в 7:15, 14:15 и 21:15 часа. Резултатите се вписвали в специални дневници, а дежурният на сутрешните наблюдения изпращал шифрована телеграма до ЦМИ, с копие до летищата в Божурище и Ямбол.

Сградата на ОУ „Д-р Иван Селимински“

 

През 1908 г. в квартала „Ески джеми“ („Старата джамия“) в Сливен било построено училище с четири класни стаи, което отворило вратите си за ученици от първо до четвърто отделение. През 1909 г. на заседание на Общинския съвет било решено училището да се наименува „Д-р Иван Селимински“. В периода 1923-1924 г. прогимназията се помещавала в сградата на Сливенската държавна мъжка гимназия (сградата на ПГХТ днес), където имало свободни седем класни стаи. През 1925 г. бил надстроен втори етаж на старото училище и класните стаи станали осем. Общият брой на учителите бил 12. През 1938 г. била създадена първата в града ученическа фанфарна музика. По време на Втората световна война училището било военна болница, а гимнастическият салон – склад за зърнени храни.

Клюкини: Преди електрическите звънци, началото на часовете се обявявало с удряне на училищна камбана. Такава имало и в Трето основно училище. В музея на училището и до днес се пазят първата читанка от 1908 година, ученически бележници от периода 1923 – 1947 година, 40-годишен микроскоп от часа по биология и също толкова стар грамофон от часа по музика. Запазена е и колекцията от пеперуди на учителя Иван Иванов от 1949 година. Пазят се и уреди от часовете по физика, създадени от самите ученици и учителя им Иван Янков – амперметър, волтметър, произвеждаща ток електростатична машина и др. Пази се дори демодирана стара камера.

Сградата на НУ „Васил Левски“

Начално училище „Васил Левски“ било построено на мястото на широка овощна и зеленчукова градина, през която течала в изобилие вода за напояване – Селищката река. Строежът започнал през 1907 г. и е завършен през 1908 г. Името на училището било „Генерал Константин Кисяков“ (1839 – 1903), който бил сред първите началници на българското опълчение през Освободителната война и адютант на Александър II. В новооткритото училище имало 10 отделения (от 1 до 4 клас) с 10 учители. През 1920 година учебните занятия били прекъснати заради епидемия от скарлатина.

От февруари 1947 година училището носи името на Васил Левски. От 1980 година учебното заведение е подчинено на III СОУ „Д-р Иван Селимински“, но от 1993 година със заповед на министъра на образованието е открито отново като самостоятелно учреждение. Сред известните личности, получили първоначалното си образование там, са Дамян Дамянов, Петя Александрова, Бисер Киров, Панайот Панайотов, Виолета Гиндева.

Клюкини: През 1928 година, след катастрофалното земетресение в Чирпанско, Пловдивско и Харманлийско, децата събрали помощи за пострадалите от трагичното събитие и приели по домовете си ученици, пратени да се дообучават тук. През 1929 година били положени основите на безплатна трапезария за бедни ученици. През 1944-45 година училището било заето от войскови части, поради което занятията започнали на 1 октомври. На следващата година занятията започнали на 25 септември само в две класни стаи, тъй като останалите помещения били превърнати във войскови склад.

Играта „Отгатни Сливен от миналото“ е по основната програма на ОДФ-Сливен. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“.